Протокол № 138 от 28.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Варна, 28.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20213100900119 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:31 часа се явиха:

На именното повикване в 13:31 часа, се явиха:

Ищeцът ЮЛ. Б. ИВ., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.А., редовно упълномощен с пълномощно по делото.

Ответникът „АПМ ВАРНА“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адв. К.Г., редовно упълномощен с пълномощно по делото.

Третото лице-помагач на ищеца АНГ. Н. ИВ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И.А., редовно упълномощен с пълномощно по делото.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора АДВ. А.: Запознати сме с проектодоклада. Нямам възражения.

АДВ. Г.: Запознати сме с проектодоклада. Нямам възражения.

1

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 84 от

17.01.2022 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, от ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.А., против "АПМ Варна" ЕООД, ЕИК 201845490, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение №262255/10.12.2020г. по ч.гр. дело №15689/2020г. по описа на ВРС сумата от 20000 евро, представляваща неустойка по договор с нотариална заверка на подписите от 04.12.2018г.

Ищецът твърди, че той и АНГ. Н. ИВ. от една страна и "АПМ Варна" ЕООД от друга страна на 04.12.2018г. са подписали договор с нотариална заверка на подписите по силата на който ответното дружество е следвало да осъществи за своя сметка проектиране и строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***. Ищецът излага, че по силата на предварителния договор от 04.12.2018 г., ответникът, в качеството си на строител (изпълнител), е следвало в срок от 6 месеца, считано от датата на получаване на Виза за проектиране, да осигури за своя сметка изготвянето на еднофазен инвестиционен проект и ценообразуване за договорената сграда (чл. 5, т.7 от договора). Твърди, че съгласно чл.10, ал.1, изр.I от предварителния договор, „в случай на забава на изпълнението на което и да е от задълженията си по този договор, неизправната страна дължи на другата неустойка в размер на 200 (двеста) евро за всеки ден забава, но не повече от 20 000 (двадесет хиляди) евро“. Според чл. 5, т. 7 - Изготвяне и одобряване на проекта, „Строителят се задължава в срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на получаване на виза за проектиране, да осигури за своя сметка еднофазен инвестиционен проект за сградата и ценообразуване“. Визата за проектиране е издадена на 17.12.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията на строителя да осигури своевременно проект и да го съгласува и одобри по надлежния ред, визата за проектиране е презаверявана нееднократно, като последната заверка е с дата 09.09.2020 г. Едва след като е одобрен инвестиционният проект, е получено Разрешение за строеж № 164/10.09.2020 г., влязло в сила на 30.09.2020 г. От датата на получаване Виза 2 за проектиране (17.12.2018 г.) е следвало инвестиционният проект да се изготви най-късно до 17.06.2019 г., след която дата се начислява неустойка по 200 евро за всеки ден, но не повече от 20 000 евро. Тази сума се достига след 100 дни забава, или на 25.09.2019 г. След тази дата, на основание чл. 92, ал. 1, изр. I ЗЗД, уговорената неустойка се дължи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Излага, че той и АНГ.

Н. ИВ. са изпълнили своите задължения по договора, но ответникът не е изпълнил своите, поради което дължи уговорената в договора неустойка.

Ответникът е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането си. В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че с ел. съобщения от 17.04.2019г. и 19.04.2019г. е изпратил на ел. поща на ищците идеен архитектурен проект и фасадните планове на сградата. С ел. съобщение от 08.06.2019г. е изпратил преработен идеен проект на ет.4. С ново ел. съобщение от 24.06.20119г. (седем дни след крайния срок) ответникът изпратил отново преработени проекти на етажните планове на сградата, заедно с фасадни планове и разрези. На 18.10.2019г. отново изпратил преработените планове на сградата. Излага, че е налице забава на кредитора, рискът е преминал върху ищците, а ответникът се е освободил от последиците на собствената си забава, една от които е претендираната неустойка. Оспорва наведеното от ищците възражение за неизпълнен договор в хипотезата на чл.90, ал.2 от ЗЗД. Дори и да се приеме, че неустойката в претендирания от ищците размер е съществувала, то тя е погасена чрез прихващане, като непогасеният след прихващането остатък възлиза на 5000 евро. С допълнителния отговор поддържа изложените в отговора доводи.

С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на договор между страните; че той е изправна страна по договора.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които 3 основава своите възражения.

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 84 от 17.01.2022 г. е допуснал събирането като доказателства по делото на представените писмени доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба, с отговора на исковата молба писмени доказателства, служебно изготвените преписи от решения, както и изисканото от ВРС частно гражданско дело № 15689/2020 г., поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно: предварителен договор от 04.12.2018 г. за учредяване право на строеж и продажба на идеална част от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сграда в ПИ с идентификационен номер ***, ведно с Приложение № 1/04.12.2018 г. и Приложение № 3/04.12.2018 г.; допълнително споразумение към предварителен договор от 04.12.2018 г.; виза за проектиране рег. № 403/17.12.2018 г. по описа на Район „Одесос“, Варна; разрешение за строеж № 164/10.09.2020 г.; скица № 403/17.12.2018 г.; договор за правна услуга на адв. И.А.; заповед № 262255/10.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.12.2020 г.; договор за цесия от 07.07.2021 г.; уведомление от страна на цесионера до длъжника; заповед за изпълнение на парично задължение № 261805/24.11.2020 г. по ч.гр.дело № 14958/20 г. по описа на ВРС, 40 състав; заповед за изпълнение на парично задължение № 2380/10.06.2021 г. по ч.гр.дело № 7954/21 г. по описа на ВРС, 20 състав; ПДИ по изп. д. № 20207170400534, изх. № 4895 и № 4896 от 21.06.2021 г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова, № 717 с район на действие ВОС; удостоверение изх. № 4244/01.06.2021 г. от КЧСИ; съобщения за насрочена публична продан по изп. д. № 20207170400534 – 2 бр.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с отговора на исковата молба вх. № 16391/17.08.2021 г. заверени преписи от писмени документи, а именно: пълномощно на адв. К.Г.; електронни съобщения от ответника към ищците от дати: 17.04.2019 г., 19.04.2019 г., 08.06.2019 г. /две съобщения/, 24.06.2019 г., 18.01.2019 г. и 24.10.2019 г.

4

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото служебно изготвените копия от Решение № 235/19.07.2021 г. по т. дело № 7/21 г. на ВОС и Решение № 192/15.12.2021 г. по в. т. дело № 555/2021 г. по описа на ВАпС, 1 състав.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото ч. гр. дело № 15689/2020 г. по описа на ВРС.

АДВ. Г. : Господин Председател, мисля, че са налице основанията за спиране на делото. Съгласно дадените разяснения по т. 1 от ТР № 1 от 2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОС на ГТК, принципно не всяка свързаност между две дела е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК, само такава, по която с диспозитива на обуславящото дело ще се потвърди или ще се отрече едно право или един факт, който ще има значение за правилното решаване на обусловеното дело. Аз считам, че случаят е такъв, тъй като става дума за едни и същи страни. Това е първо. На следващо място, говорим за едно и също вземане, установено с едни и същи документи и въз основа на едни и същи правопораждащи факти. В производството по търговско дело № 7/2021 г. ответниците, които са ищци по настоящото производство, всъщност само един от тях, е направил съдебно възражение за прихващане, което с диспозитива по решението по това дело е било уважено, т.е. съдът е признал наличието на неустойка в раззмер на 20 хил. евро и е извършил прихващане с това вземане срещу насрещно вземане по неустойка на ищеца, като въпросното решение № 235/19.07.2021 г. е било потвърдено с решение по в.т. дело № 555/2021 г. на Апелативния съд. Производството по делото е висящо, тъй като ние сме депозирали касационна жалба срещу него.

АДВ. А.: Аз съм казал, че е неоснователно и съм изложил съображения, но предоставям на съда. Ако трябва обаче да съобразим това, което колегата изложи току-що, съществува, макар и фрагментарна вероятност, обуславящото дело № 7/2021 г., съответно № 555/2021 г. да се отрази върху решението по настоящия казус, според това какво ще реши Върховният касационен съд. Ако той остави без разглеждане и двете касационни жалби, тогава може да се върнем към сегашното статукво. В случай обаче, че той се произнесе по някакъв друг начин, явно, че Вашето бъдещо решение може да влезе в колизия с разрешаването на казуса по дело № 7/2021 г. по две прости причини. Едната е, че прихващането, което ние сме поискали, евентуално 5 щеше да бъде неоснователно, защото считаме, че то си е отделно вземане, а от друга страна може да се приеме, че това прихващане е неоснователно и тогава ще трябва да гледаме делото, въз основа на сегашните материалноправни концепции.

СЪДЪТ намира, че в конкретния случай не са налице основания за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по т.д. № 7/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд с влязло в сила решение.

Това е така, тъй като в производството по т. д. № 7/2021 г. е предявено възражение за прихващане от АНГ. Н. ИВ. и ЮЛ. Б. ИВ., а ищец по настоящото производство е единствено ЮЛ. Б. ИВ..

Освен това, съгласно указанията на Апелативния съд, дадени в Решение № 192/15.12.2021 г., едва след влизане в сила на решението, производството по иска по чл. 422 ГПК на ответниците срещу ищеца за прихванато в производство пред Апелативния съд по тяхно насрещно вземане следва да бъде прекратено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че към настоящия момент не са налице предпоставки за спиране на производството по настоящото дело, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по т.д. № 7/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд с влязло в сила решение.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

АДВ. А.: Не представям списък с разноските. Моля да ни ги присъдите, както са направени.

АДВ. Г. : Представям списък на разноските, които искам да ми присъдите.

АДВ. А.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на колегата.