Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 964 от 02.07.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3048/2024
Вид
Решение № 964
Подписан
02.07.2026
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.69, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.34 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Русе, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20244520103048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск за делба, с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН и се намира във фазата по допускането й.

Ищците К. С. Д., И. Д. И. и М. Д. И., твърдят, че са деца на Д. И. Д., б.ж. на гр.Русе, починал на 03.01.2024г. Освен тях наследник на баща им е и втората му съпруга О. Г. Д.. С нотариален акт № 118, том IV, нот.дело № 2141/31.07.1979г. на нотариус при РРС, за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, наследодателят им е придобил от своите родители – И. Д. С. и М. Т. С., собствеността на следния недвижим имот, описан в този нотариален акт като: Дворно място от 1 000 кв.м., представляващо парцел XI в квартал 37 по плана на квартал „Долапите” в гр.Русе, при граници: ул.”Емил Марков”, В. С., Т. Н. и М. Т., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, която издръжка ще се изразява в осигуряване на храна, облекло, жилище, отопление и всичко, което е необходимо за един сносен и спокоен живот, грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице. Съгласно скица на поземлен имот № 15-239456/11.03.2024г., издадена от СГКК – гр.Русе, имотът е описан като: Поземлен имот с идентификатор *** в гр.Русе, Община Русе, област Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/24.11.2006г. на изпълнителния директор на СГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.07.2010г., адрес на поземления имот: г***********, площ: 1 004 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 51, парцел IХ719, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, със следните сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда *** със застроена площ 1 от 45 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда *** със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и 3. Сграда *** със застроена площ от 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Този имот наследодателят им придобил по възмезден начин – срещу гледане и издръжка, по време на брака му с ищцата К. С. Д., сключен на 18.04.1973г., прекратен с развод на 31.12.1993г. Поради това правата на страните върху имота са, както следва: ½ идеална част за К. С. Д., от момента на придобиването на имота – 31.07.1979г. и по 1/6 идеални части за децата на наследодателя – ищците И. Д. И. и М. Д. И. и за втората му съпруга – ответницата О. Г. Д.. Тъй като с ответницата не могат доброволно да се поделят молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба следния недвижим имот: описан по нотариален акт № 118, том IV, нот.дело № 2141/31.07.1979г. на нотариус при РРС, за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, като: ДВОРНО МЯСТО от 1 000 кв.м., представляващо парцел XI в квартал 37 по плана на квартал „Долапите” в гр.Русе, при граници: ул.”Емил Марков”, В. С., Т. Н. и М. Т., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, а съгласно Съгласно скица на поземлен имот № 15-239456/11.03.2024г., издадена от СГКК – гр.Русе, имотът е описан като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр.Русе, Община Русе, област Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1871/24.11.2006г. на изпълнителния директор на СГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.07.2010г., адрес на поземления имот: г***********, площ: 1 004 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 51, парцел IХ-719, съседи:

***, ***, ***, ***, *** и ***, със следните сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда *** със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда *** със застроена площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и 3.

Сграда *** със застроена площ от 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, при права: ½ идеална част за К. С. Д.; 1/6 идеална част за И. Д. И., 1/6 идеална част за М. Д. И. и 1/6 идеална част за О. Г. Д.. Тъй като ответницата ползва целия имот, настоящата искова молба следва да се счита за писмена покана отправена до О.

Г. Д. по чл.31, ал.2 от ЗС да заплаща обезщетение на ищците в размер на 200.00 лева месечно, от деня на връчване на исковата молба, от които: 120.00 лева месечно за К. С. Д. и по 40.00 лева месечно за И. Д. И. и М. Д. И.. Останалите претенции на ищците представляват искания по сметки, поради което същите ще бъдат разгледани във втората фаза на делбата.

Ответницата О. Г. Д. признава предявения иск за делба по отношение на нея и ищците И. Д. И. и М. Д. И., но при права по 1/3 идеална част за всеки един от тях. Оспорва иска за делба по отношение на ищцата К. С. Д., като твърди, че тя не се явява съсобственик на идеални части от делбения имот, тъй като притежаваните от тази ищца идеални части от имота са били придобити от наследодателя Д. Д. по давност. Видно от представеното 2 удостоверение № 3-103/11.03.2024г., издадено от Община – гр.Русе, О. Д. и покойният Д. Д. са сключили граждански брак на 21.12.2004г., който е прекратен със смъртта му. В представеното Решение № 262/31.12.1993г. по гр.дело № Б-86/1993г. по описа на РРС, с което е бил прекратен брака на К. Д. с Д. Д., е посочено, че семейното жилище на страните се намира в гр.Русе, ул.”Княжеска № 38 – собственост на родителите на ищцата, в което и до настоящия момент живеят ищците. Като семейство К. и Д. Д.и никога не са живели в имота в кв.”Долапите”, ул.”Владая” № 18. Този факт се потвърждава от показанията на ищцата К.

Д., цитиран в бракоразводното решение, който установява, че семейството е живяло при него в гр.Русе. След като ответницата сключила брак с Д. Д., известно време живеели в апартамент в гр.Русе, собственост на покойния й съпруг. През лятото на 2005г. свекърът й И.

Д. С., вдовец от 2001г., когато внезапно загубил съпругата си М. Т. С., получил инсулт, който го приковал на легло. Не можел да се грижи за себе си и тогава тя и съпруга й решили да се преместят да живеят при него за постоянно в имота, предмет на сделката сключена с нотариален акт № 118/31.07.1979г. за да го гледат и обслужват. След смъртта на И. С. – на 30.09.2006г., започнали основен ремонт на къщата, който продължил 4-5 години. Укрепили и изравнили пода с бетонова замазка, поставили ламинат в спалнята, укрепили някои стени с подпорни, направили основен ремонт на покрива. В къщата нямало баня и вътрешна тоалетна, поради което извършили преграждане на средната стая и новото по-малко външно помещение обособили за баня-тоалетна, изградили нова ВиК инсталация, електрическа инсталация, копали нова септична яма, тъй като към него момент в кв.”Долапите” нямало канализация. Подменили изцяло дограмата в къщата и някои от вратите. Изградили парно – камина с водна риза и поставили алуминиеви радиатори във всички стаи. На стопанската постройка направили нов под с бетонова замазка, основен ремонт на покрива и нова ел.инсталация. Ищците знаели за ремонтите, които извършвали. Децата на покойния й съпруг ги посещавали, виждали какви ремонти и преустройства предприемат, а М.а заедно със сина на ответницата идвали и помагали на майсторите, когато имали възможност. От 2005г., когато се преместили в кв.”Долапите”, до смъртта на съпруга й, К. Д. никога не е имала претенции към имота и не е претендирала обезщетение за лишаването й от ползване на имота. До 2020г. никога не е плащала данъците на имота, никога не се е противопоставяла и възразявала против ремонтите и промените в къщата и стопанската постройка. Техните действия й били известни не само от децата им, но и от Д. Д.. Те запазили любезни отношения до неговата смърт, разговаряли по телефона, когато трябвало да обсъдят проблеми на децата и при тези разговори Д. й казвал с какви ремонти оправяли къщата и стопанската постройка и какво още смятат да правят. Винаги се е знаело, че този имот е само за Д. Д., придобит от родителите му. Той упражнявал спокойна, непрекъсната, явна, неоспорена и несмущава на фактическа власт върху целия имот, без да се съобразява с правата на К. Д., по начин изключващ неаното владение. Действията му ясно говорели за намерението му за своене на имота и били очевидни за ищците. През 1998г. данъчната декларация за имота е подадена от Д. Д. като единствен собственик. Това обстоятелство също никога не е оспорвано. Безспорен факт е, че К. Д. не е подавала данъчна декларация за този имот, не е била вписвана като собственик по партидата на имота, а в издаваните до 3

2024г. данъчни оценки като собственик е сочен само Д. И. Д.. Предвид изложените факти счита, че съпругът й Д. Д. е придобил по давност ½ идеална част от процесния недвижим имот, като установил върху него несъмнено владение само за себе си. Той ползвал фактически имота от 2005г. до началото на 2024г. След изтичането на 10 годишната придобивна давност, владението върху ½ идеална част от имота, за която претендира ищцата К. Д., се превърнала в право на собственост в негова полза. Счита, че нейното право на собственост е погасено считано от 2016г. Като наследник на Д. Д. се позовава на изтекла приживе в полза на наследодателя й придобивна давност върху ½ идеална част от процесния имот. Заявява и че от 2005г. до настоящия момент само тя живее в процесния имот.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Д. И. Д. и К. С. Д. са сключили граждански брак на 18.04.1971г., който е бил прекратен с развод, с Решение № 262/31.12.1993г. по гр.д. № Б86/1993г. на Русенския районен съд. С нотариален акт № 118, том IV, нот. дело № 2141/31.07.1979г. Д. И. Д. е придобил от родителите си И. Д. С. и М. Т. С. дворно място от 1 000 кв.м., представляващо парцел XI в квартал 37 по плана на квартал "Долапите" – гр.Русе, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, срещу задължение за гледане и издръжка. Съгласно представената скица на СГКК – гр.Русе имотът понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 004 кв.м., с адрес гр.Русе, ***, с начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сграда с идентификатор *** със застроена площ 45 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ 10 кв.м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м. Не е спорно още, че Д. И. Д. е сключил граждански брак с О. Г. Д. на 21.12.2004г., като този брак е бил прекратен със смъртта му на 03.01.2024г. Няма спор и че негови наследници по закон са преживялата съпруга О. Г. Д., дъщерята И. Д. И. и синът М. Д. И.. Съдът приема като относими към спора представените нотариален акт, бракоразводно решение, удостоверенията на Община Русе, удостоверението за наследници, скицата на имота, удостоверението за данъчна оценка, приходните квитанции, данъчната декларация по чл. 26 ЗМДТ от 1998г., данъчната оценка от 2010г., декларацията от 19.03.2024г. на И. Д. И. и декларацията за гражданство, жителство и имотно състояние на К.

С. Д. от 11.04.1988г.

В съдебно заседание са разпитани трима свидетели, доведени от ответницата: Д. Е.

Д., И. В. П. и М. Д. М.. И трите свидетелки са съседи на процесния имот в кв."Долапите" и излагат непосредствени впечатления относно фактическото обитаване на имота и извършените ремонтни дейности. Свидетелката Д. Д. сочи, че О. и Д. са дошли да живеят в имота през 2005г., за да се грижат за бащата на Д.. Показанията й са подробни относно състоянието на къщата и ремонтите: укрепване на стени, ремонт на покрив, премахване на стар под, обособяване на баня, прокарване на ВиК и електрическа инсталация, изграждане на септична яма, поставяне на отоплителна система и ремонт на стопанската постройка. Тя заявява, че ремонтите са извършвани през 2005г., 2006г. и 2007г. от Д., от сина на О. - Д., и 4 от М., син на Д.. Същевременно свидетелката допуска първоначална неточност, като споменава 1995г., но веднага свързва заселването с 2005г. и заболяването на И. С.. Тази неточност не обезсилва показанията й относно видимите ремонти, но показва, че при извеждане на точни правни последици от нейните думи е необходима повишена предпазливост. Същата свидетелка твърди, че К. Д. не е идвала в имота след заселването на Д. и О., но също заявява, че отношенията между Д. и К. не били лоши, тъй като той всяка година й честитял рождения ден по телефона. Тази част от показанията по-скоро не подкрепя тезата за явен и открит конфликт на собственическите права между бившите съпрузи. Изложеното от свидетелката относно това какво Д. й е казвал за отношенията с децата и за прехвърляне на апартамент на Д. е косвено възприятие и има ограничена доказателствена стойност за предмета на настоящия спор.