Решение № 220 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601142 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по реда на Глава ХХІ от НПК, по въззивна жалба и допълнение към нея срещу Присъда № 86/20.06.2025г. на 28-ми състав на СГС, с която подсъдимия С. А. Й., ЕГН: ********** е бил признат за виновен и осъден по обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 05.04.2023г. в изоставена постройка в гр. ***, на ул. „***“ № *, умишлено умъртвил другиго – В. С. К., ЕГН: **********, чрез нанасяне на множество, наслагващи се удари със значителна сила с твърд предмет, които причинили груби деформации на черепния покрив и лявата лицева половина, многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив и тези в основата на лицевия скелет, от което настъпили кръвоизливи под мозъчните обвивки, размачкване и разкъсване на мозъчното вещество и довели до тежка и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма на К., като деянието е било извършено от подсъдимият с особена ярост и ожесточение и по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост – след нанасяне на ударите по главата, К. бил в съзнание и е имал възможност сетивно да възприема, да осъзнава и емоционално да преработва болката от ударите.

За извършеното престъпление на подсъдимия Й. е било наложено наказание по реда на чл. 54 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) години, които на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл. 40, ал. 4 от НК е постановено прилагане на необходимите съответни медицински грижи към психичното заболяване на подсъдимия Й..

С присъдата съдът приспаднал и времето на неговото задържане по реда на ЗМВР, наложено с постановление на прокурор, както за което е търпял наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото наказателно прозводство.

Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимия С. Й. да заплати на 1 гражданските ищци Н. И., С. К., Д. Н. и Ц. К. сумата от по 30000лв. (тридесет хиляди лева) на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил частично предявените от тях искове за размера на сумата до 50000лв. (петдесет хиляди лева).

С оглед наказателно осъдителната присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил Й. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 13286,33 лв. (тринадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и 33 стотинки), в хода на съдебното производство разноски в размер на 11067,97 лв.

(единадесет хиляди шестдесет и седем лева и 97 стотинки), както и за сумата от 4800,00лв. (четири хиляди и осемстотин лева) – представляваща общия размер на разноските направени за уважената част на предявените граждански искове, както и заплащане на направените от частния обвинител Ц. К. разходи за адвокатско възнаграждение за повереник, в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева).

С въззивната жалба и допълнението към нея, подадена от адвокат А. П. – служебен защитник на подсъдимия Й., се иска отмяна на присъдата като неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде постановена нова от въззивния състав, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, като деянието на подсъдимия се преквалифицира по друг състав на НК и при условията на чл. 55 от НК, с което да бъде намален размера на наложеното му наказание. Направено е второ алтернативно искане за отмяна на присъдата, постановена от състав на СГС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане за ново разглеждане на делото от друг първоинстанционен състав.

Доводи в подкрепа на направените искане са изложени в допълнението към въззивната жалба, чрез обстойна оценка на доказателствата. Според защитата, единствените преки доказателства относно събитията на инкриминираната дата, се съдържат в обясненията на подсъдимия. В тази връзка намира, че СГС неправилно се е доверил на показанията на свидетелите Т., Г., С., както и че неоснователно е обсъдил кореспонденцията между свидетеля И. и подсъдимия Й.. Смята, че без основания първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Ф. Д. и К. Ч., които според защитата са разговаряли с подсъдимия непосредствено преди задържането му.

Твърди се за предубеденост на съдебния състав, тъй като е приел, че показанията на свидетелите Д. Х., П. Ш., Р. Г. и Д. Г. нямат доказателствена тежест, а обслужват единствено неправдоподобната теза на подсъдимия. Според защитата, незаконосъобразно са били кредитирани показанията на свидетелите М. и Т., тъй като те фактически не са присъствали при провеждането на процесуално-следственото действие следствен експеримент. С въззивната жалба са оспорени изводите на СГС относно авторството на деянието, доколкото в заключенията на ДНК експертизите, не са констатирани биологични среди от пострадалия, оставени върху дрехите на подсъдимия, с което се навежда довод, че изводите за авторството на деянието да е извършено от подсъдимият е разколебано. Оспорено е заключението и на тройната СПЕ, като се твърди, че е непълно и неубедително. Претендират се и доказателствени искания – за допускане и назначаване на допълнителна или повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза въз основа на материалите по делото, както и нов преглед на подсъдимия. Поискано е провеждане на въззивно следствие за извършване на очна ставка между подсъдимия и свидетеля Т. Т. по въпроси за фактите и обстоятелствата, съобщени от подсъдимия в дадените от него обяснения и показанията на свидетеля, които според защитата са останали неизяснени и/или противоречиви.

Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с 2 която подсъдимия Й. да бъде оправдан. Направено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения или за преквалификация на деянието по друг състав от НК и опреД.е на наказание при условията на чл. 55 от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на АП – София счита, че делото е било изяснено от правна и фактическа страна, като доказателствата по делото напълно обосновават осъдителната присъда. Намира, че изслушаната и приета от въззивната инстанция СПЕ изяснява субективната страна на деянието. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна. Наред с това счита, че наложеното наказание лишаване от свобода е в справедлив размер.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. Ц., пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и почиваща на необорими доказателства. Моли да бъде потвърден и присъдения размер на гражданските искове.

Защитата на подсъдимия Й. – адвокат П. в открито заседание пред въззивния съд, пледира за отмяна на първоинстанционната присъда на СГС, която намира за незаконосъобразна, несправедлива и постановена в нарушение на процесуалния закон.

Според него съдебният състав на СГС е осъществил неправилен анализ на доказателствата. Защитникът излага подробни съображения в подкрепа на защитната теза, за превратното тълкуване на доказателствените източници в мотивите на първостепенният съд, както и за формиране на необосновани изводи върху неизяснени факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване. Защитникът поддържа алтернативните искания от въззивната жалба за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и тези за промяна на квалификацията на деянието и опреД.е на наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК.

В предоставеното право на лична защита, подсъдимият Й. заявява готовност да се яви на полиграф за обстоятелствата, посочени от него в обясненията си пред СГС.

В последната си дума, подсъдимият Й. заявява, че няма какво повече да добави.

Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че за решаване на настоящото наказателно производство са налице основанията, визирани в чл.338 от НПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. А. Й. е роден на ********г. в гр. ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № * и с ЕГН: **********. От ранна детска възраст при подсъдимия се наблюдавало интелектуално недоразвитие и дефицити в лека степен. За първи път е хоспитализиран през 2006г. в психологичното отделение на УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен и му е била поставена диагноза „параноидна шизофрения“. През годините бил многократно хоспитализиран, тъй като буйствал и ставал агресивен. При поредната му хоспитализация през 2014г. е била поставена диагноза „органично налудно разстройство“ и му била предписана съответна терапия.

През същата година е било издадено решение на ТЕЛК с диагноза „параноидна шизофрения“, а през 2017г. е допълнено с увреждане за „специфични разстройства на личността“ – 92% ТНР.

Когато бил на 21-22 години, подсъдимият напуснал дома на майка си и 3 пристигнал в гр. София. В известен период от време, подсъдимият Й. живеел при майка си – свидетЕ.та Д. Г. и съпругът й – свидетеля Р. Г., който не е негов биологичен баща. Докато пребивавал в техния дом, често буйствал, което ставало причина за хоспитализацията му в психиатрично заведение, като пребивавал и в социален дом в кв. „Захарна фабрика“, където се запознал със свидетеля Т. Т..

Въпреки посочените диагнози, към април 2023г. подсъдимият Й. не е имал качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност, водещи до нарушение на основните му психически дейности. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Починалия В. С. К., роден на ********г. в гр. ***, от няколко години живеел в изоставена къща, находяща се в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № *, доколкото достъпа до нея не бил ограничен и въпреки състоянието и не била оградена, част от прозорците й били изпочупени и не е имало работещо електричество. За период от около две години В. К. имал интимна връзка със свидетЕ.та Г. М., която била на 14 години, когато се запознали. Те заживеели сами в изоставената къща, като понякога там нощували приятели на К.. Издържали се, като обикаляли по кофите с боклук, събирали различни изхвърлени вещи, част от които продавали. Убитият К. често употребявал алкохол и под негово влияние, понякога прилагал физическо насилие над М., поради тя прекратила връзката си с него, но периодично продължавала да се среща с него в изоставената къща. При едно от посещенията си установила, че там пребивават непознати за нея мъж и жена, които обяснили, че са роднини на К..

През 2022 г. В. К. претърпял исхемичен мозъчен инсулт, което наложило известно време да пребивава в болница, а след това в домовете на свои роднини, които да полагат грижи за него. В периода 25.03.2023г. – 31.03.2023г. се наложила нова хоспитализация на К. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София поради припадък на улицата, за което му била издадена епикриза (т.1, л. 15-16 от ДП).

През 2023г. в изоставената къща, находяща се в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № * се настанил подсъдимия С. Й., като обитавал една от стаите на първия етаж. При съвместното му съжителство с В. К. често възниквали конфликти помежду им.

В периода декември 2022г. – януари 2023г. В. К. се запознал с Т. Т.. Тогава свидетелят Т. приемал от време на време наркотични вещества. Двамата поддържали приятелски отношения. През март 2023г. свидетелят Т. споделил на починалия, че няма къде да спи, поради което К. го поканил в изоставената къща, поради което в края на март и началото на април 2023г. свидетелят Т. се настанил в една от стаите на къщата. Останал там за три нощи след което напуснал, поради настаняването на други хора. Докато посещавал в къщата К., Т. се запознал с подсъдимия Й., който също живеел там. При разговорите си с В. К. свидетелят останал с впечатление, че Й. и К. не са в добри отношения, въпреки че не е бил очевидец на конфликти между тях.