Решение № 763 от 13.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1617/2022
- Вид
- Решение № 763
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 763 гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100901617 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по предявен от „А. 2000” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „*******, представлявано от изпълнителния директор Х.Н. И., против К.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, район Слатина, ж. к. Р. ул. *******, представлявано от управителя С.Т.З., с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на авансово платени от ищеца суми по договор от 25.07.2018 г., ведно с начислена мораторна лихва върху тях, както следва: 1/ главница в размер на 45 333.30 лева, мораторна лихва за периода от 04.02.2020 г. до 10.05.2022 г. в размер на 10 414.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението, и 2/ главница в размер на 48 29.50 лева, мораторна лихва за периода от 04.02.2020 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението.
Претендира разноси по делото.
В исковата молба се излага, че на 25.07.2018 г. ищецът „А.-2000” АД, в качеството му на възложител, сключил договор с ответника К.М.” ЕООД, в качеството му на изпълнител, с който последният се задължил срещу възнаграждение да организира бизнес среща между възложителя-ищец и високопоставени лица от държавния апарат на Кралство Саудитска Арабия. В чл. 5, ал. 1, т. 2 уговорили 12-месечен срок за изпълнение.
Съгласно чл. 8 от договора страните били уговорили общ размер на възнаграждение 100 000 лева без ДДС, платимо по банков път по сметка на ответника на две вноски, както следва: 1/ 49 500 лв. – до 5 работни дни от подписването на договора и получаване на проформа фактура съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора и 2/ 50 500 лв. – до 5 работни дни от провеждането на срещата и получаване на фактура и подписан екземпляр за приемане на работата съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от договора.
В исковата молба се излага, че на 27.027.2018 г., въз основа на издадена от ответника фактура № 0000001006/25.07.2018 г. ищецът бил платил по негова банкова сметка сума в размер на 49 500 лева в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора.
Твърди се, че на 10.08.2018 г., между страните бил сключен Анекс № 1 към договора, 1 с който уговорили, че едно от присъстващи лица на срещата следва да бъде M.S.A.S.. Също така, бил увеличен и размерът на възнаграждението от 100 000 лева на 100 000 евро, като в тази връзка променили размерът на вноските по чл. 9, ал. 1 от договора, като освен вече платената сума в размер на 49 500 лева, ищецът следвало да заплати и: 1/ сума в размер на 48 291 лв., платима до 15 работни дни от подписването на договора и получаване на проформа фактура и 2/ 97 791.50 лв. – до 5 работни дни от провеждането на срещата и при изпълнение на следните условия – получаване на фактура, подписан екземпляр от протокол за приемане на работата, поръчка на стоки от Кралство Саудитска Арабия в размер на 10 000 000 евро.
Ищецът посочва, че на 13.08.2018 г. е извършил плащане в размер на 48 291.50 лв. по фактура № **********/10.08.2018 г., представляващо изпълнение на задължението си по чл.
9, ал. 1, т. 2 съгласно анекса. Така общо платената сума по договора била 97 791.50 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не бил предприел никакви действия във връзка с осъществяване предмета на договора, като изобщо не се стигнало до организиране на бизнес срещата, съгласно договореностите.
В чл. 10 от договора, изменен с анекс № 1 от 10.08.2018 г., било предвидено, че изпълнителят дължи връщане на всички авансови платени суми по договора, в случай че не успее да организира бизнес срещата. Поради което, на основание чл. 13 във вр. с чл. 10 от договора и анекса към него, ищецът бил отправил до ответника писмено предизвестие за прекратяването на договора от 25.07.2018 г. и анекс № 1 от 10.08.2018 г. с предоставяне на 10-дневен срок за възстановяване на платените по договора суми. Сочи, че предизвестието било получено лично от управителя на дружеството-ответник на 21.01.2020 г.
В дадения с предизвестието срок, който бил изтекъл на 03.02.2020 г., не последвало възстановяване на сумите. Ищецът посочва, че на 27.09.2021 г. ответникът бил платил сума в размер на 5 000 лв. за възстановяване на част от сумата платена от ищеца по фактура № 0000001006/25.07.2018 г., за което плащане имало издадено кредитно известие № 20/14.09.2021 г. към фактура № 0000001006/25.07.2018 г. от ответника. От преведените 5000 лв. – с 4 166.70 лв. ищецът погасил част от главницата по фактурата, а сумата от 833.33 лв. послужила за погасяване на дължимото ДДС. Така дължимия остатък по фактурата бил в размер на 45 333.30 лв.
Ищецът посочва, че не са налице други плащания от страна на ответника.
Ответникът К.М.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда твърдения за привидност на процесния договор, като посочва, че К.М.“ ЕООД е подставено лице, а действителен изпълнител по сделката е Р. Д. Х., ЕГН **********. В тази връзка навежда следните твърдения: уговорките по договора били съгласувани между ищеца и Р. Х.; на 15.08.2018 г. Стоил Захариев, в качеството му на управител на К.М.“ ЕООД заплатил на Р. Х. в брой сумата от 97 791.50 лв., за което същата била издала разписка; на 11.05.2022 г. между Р. Х. и „А.-2000“ АД било сключено споразумение за встъпване в дълг във връзка с неизпълнението по процесния договор от 25.07.2018 г.
Поддържа, че в изпълнение на договора били предприети действия от страна на Р. Х., сочена за действителната страна по договора, като същата била осъществила контакт с партньори от Саудитска Арабия, била подала документи за издаване на визи на лицата, които следвало да присъстват на срещата, били изготвени писма за намеренията на „А.2000“ АД за търговски взаимоотношения със Саудитска Арабия и други. Предвид извършените действия твърдия по изпълнението, твърди, че му се дължи възнаграждение.
Поради изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, доколкото сумите по процесния договр били получени от Р. Х..
С определение № 2909 от 20.09.2022 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника Р. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. *******.
2
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната и взема становище по направените от ответната страна оспорвания.
По отношение на твърдяната от ответника привидност на договора, ищецът не отрича, че е провеждал разговори с Р. Х., но посочва, че тя го е насочила към К.М.“ ЕООД за организиране на срещата – предмет на процения договор. По време на преговорите и към момента на сключване на договора бил със знанието, че договоря с ответника. Излага, че преди предявяване на настоящия иск, бил водил преговори с ответника по повод възстановяване на авансово платени по договора сумите, в резултат на които К.М.” ЕООД обещал, че Р. Х. ще встъпи в неговия дълг. Поради което, на 11.05.2022 г. било подписано споразумение за встъпване в дълг между „А.-2000” АД и Р. Х., която встъпила в дълга на К.М.“ ЕООД.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на допълнителен отговор.
На 07.03.2023 г. ищецът е депозирал молба, с която посочва, че след датата на предявяване на исковата молба ответникът е извършил следните плащания: 1/ на 16.08.2022 г. – сума в размер на 15 000 лева с основание на превода „връщане на аванс по споразумение”, от които 12 500 лева послужили за частично погасяване на задължението по фактура № 0000001006/25.07.2018 г., а остатъкът от 2 500 лева е послужил за погасяване на дължимия ДДС; 2/ на 17.11.2022 г. – сума в размер на 10 000 лева по издадено от К.М.“ ЕООД кредитно известие № 30 от 16.11.2022 г. към фактура № 0000001006/25.07.2018 г., като част от сумата в размер на 8 333.33 лева послужила за частично погасяване на задължението по фактурата, а остатъкът от 1 666. 67 лева погасил дължимия ДДС. След извършените плащания незаплатеният остатък от сумата по фактура № 0000001006/25.07.2018 г. бил в размер на 25 000 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените доказателства по делото се установи, че на 25.07.2018 г. между „А.2000” АД, ЕИК *******, в качеството му на възложител, и К.М.” ЕООД, ЕИК *******, в качеството му на изпълнител, е сключен договор по силата на който страните се споразумяват изпълнителят срещу възнаграждение да организира и реализира бизнес среща между възложителя и високопоставени лица от държавния апарат на Кралство Саудитска Арабия. Съгласно чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, т. 2 страните са уговорили срок за изпълнение 12 месеца, считано от подписване на договора, а именно - до 25.07.2019 г.
В чл. 8 от договора е предвидено, че за изпълнение на услугата възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 100 000 лева, платимо по начина определен в чл. 9 от договора, а именно:
1. 49 500 лева – плащане по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 5 работни дни от подписването на договора и получаване профоврма фактура;
2. 50 500 лева – плащане по банков път по сметка на посредника в срок до 5 работни дни от провеждането на срещата и получаване на фактура и подписан екземпляр от протокол за приемане на работата.
В Раздел VIII от договора са предвидени основанията за прекратяване за прекратяването му. В чл. 13 е предвидено, че възложителят, като изправна страна, има право едностранно да прекрати договора с отправянето на 10-дневно писмено предизвестие до изпълнителя, като неизправна страна, в случай че последният не организира и реализира в договорения срок бизнес срещата - предмет на процесния договор.
В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора поради неосъществяване на срещата по вина на изпълнителя, последният дължи връщане на авансово получената сума, представляващата част от възнаграждението.
По делото са представени фактура № 1006 от 25.07.2018 г., издадена от К.М.” ЕООД за сумата от 49 500 лева без ДДС с основание „авансово плащане по договор от 25.07.2018 3 г.” и платежно нареждане от 27.07.2018 г. за сумата от 49 500 лева с основание „фактура 1006/25.07.2018 г.” с наредител „А.-2000” АД в полза на К.М.” ЕООД, с което се установява плащане на част от договореното възнаграждението.
По делото е приложен и анекс 1 към договора от 25.07.2018 г., сключен между страните на 10.08.2018 г. С него те договорили изменение на някои клаузите на договора.
Предвидено е увеличение на размера на възнаграждението на изпълнителя от 100 000 лева на 100 000 евро (или 195 583 лева съгласно фиксинга на БНБ). В изменената редакция на чл.
9 е предвидено, че възнаграждението се изплаща, както следва:
1. 49 500 лева – плащане по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 5 работни дни от подписването на договора и получаване профоврма фактура;
2. 48 291.50 лева - плащане по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 15 работни дни от подписването на договора и получаване профоврма фактура;
3. 97 791.50 лева - плащане по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 5 работни дни от провеждането на срещата и при изпълнение на следните условия: получаване на фактура; подписан екземпляр от протокол за приемане на работа, поръчка на стоки от Кралство Саудитска Арабия в размер на минимум 10 000 000 евро.
С анекса е предвидена и нова редакция на чл. 10, като предвижда, че при неизпълнение на договорното си задължение за организиране на срещата, изпълнителят дължи връщане на сумата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 (новата редакция), представляващи авансово плащане на част от възнаграждението.
Разпечатката съдържа 41 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db79ba24-24f7-4f47-8663-789894313b2a