Определение № 401 от 26.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Перник, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500305 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. И. Т. против Определение № 1609/12.05.2025г. по гр.д. № 1347/2025 г. на РС - Перник, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, оставя без разглеждане искането на Н. И. Т. за осъждане на ответниците да изпълнят с обезпечение исковата молба, оставя без уважение молбата на Н.

И. Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че с постъпилите уточняващи молби не са отстранени нередовностите на исковата молба по предявените искове, като се навежда, че същите са вероятно основателни, а исковата молбаредовна. Моли се за отмяна на определението на РС- Перник и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК, препис от частната жалба не е връчван.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти (ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.

Производството по гр.д. № 1347/2025 г. на РС - Перник е образувано по подадена искова молба от Н. И. Т., ЕГН ********** срещу „ВИК“ ООД-гр. Перник, ЕИК 823073638,, Адвокатско дружество „Н., У. и М.“, ЕИК 177280936 и ЧСИ С. Б., с адрес: ***. В исковата молба и уточнителните молби ищецът посочва и твърди, че срещу него е издадена ЗИПЗ по ЧГД № 356/2024 г., както и че в срока, указан му от съда /25.06.2024 г./, той е заплатил главницата по нея в размер на 842.50 лв. Сочи, че ответникът „В и К“ ООД, чрез АД „Н., У., 1

М.“ е продължил да претендира сумата от 969.70 лв. Счита, че предвид извършеното от него плащане в срок, не дължи лихви и разноски. Излага, че не дължи разноски за адвокат, тъй като не е страна по договора между „В и К“ ООД и адвокатското дружество, а заплащането на възнаграждение от водоснабдителното дружество за адвокатска защита представлява клауза, увреждаща потребителите, поради което е неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Ответникът „В и К“ ООД с помощта на АД „Н., У., М.“ е подправил доказателства за извършени от ищеца плащания за сумите от 179.66 лв. и 100 лв. Посочено е, че имуществените вреди са причинени от изготвяне на неистински документ от 31.05.2024 г. от „ВИК“ ООД, представен от пълномощника му Адвокатско дружество „Н., У. и М.“ по дело 356/2024 г. относно извършените плащания от ищеца като потребител на ВИК услуги.

Поддържа, че въпреки недължимостта на сумата от 960.70 лв., ответникът „В и К“ ООД се снабдил с изпълнителен лист за нея. Вследствие на това, първите двама ответници се снабдили с изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на който ЧСИ С. Б. е образувал изпълнително дело за принудително събиране на сумата от 1119.10 лв. и въз основа на който е наложен запор от ЧСИ С. Б.. Сочи, че противоправното действие на ЧСИ Б. се изразява в това, че с противоправни действия по изпълнителното дело го е увредил имуществено за сумата 860,52 лв. и неимуществено за сумата 2200,00 лв. Ищецът твърди, че действията на всички ответници са противоправни, като солидарната им отговорност произтича от закона ЗЗД. Отправено е искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата 8430,22 лв., от която: 1119,10 лв. - имуществени вреди, 355,56 лв. - от ползи, 355,56 лв. - от лихви за периода от 31.05.2024 г. до 30.03.2025 г., и 6600,00 лв. - неимуществени вреди, от които 2200,00 лв. - законност, 2200,00 лв. - сигурност и 2200,00 лв. - съразмерност, вследствие на причинени стрес и влошен здравословен статус. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, поради това, че ищецът не е отстранил указаните нередовности по исковете.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че исковата молба е оставяна няколкократно без движение, в резултат на което ищецът е поправил и отстранил всички нередовности и поради това последната отговаря на минималните изисквания на чл. 127 от ГПК относно страните, основанието, размера на вземанията, а така също и петитума на исковата молба. Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. В исковата молба и уточняващи такива, преповторено и в частната жалба ищецът ясно и безпротиворечиво е посочил от кого, срещу кого, въз основа на какво и какво се иска, а именно: страните по спора, адресите им и ЕИК. В исковата молба са изложени надлежно и обстоятелства на които се основава исковата претенция, а именно, ч е в резултат на описаните в исковата молба противоправно поведение на ответниците ищецът е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, като е формулирано искане, което съответства на твърдяно противоправно поведение на всеки от ответниците и резултатът от него - за обезщетяване на вреди от деликт, намиращ основанието си в чл. 49 и чл. 45 ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца горепосочените суми за конкретно посочени по размер имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът последователно е завил и формулирал изрично искане за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца горепосочените суми за имуществени и неимуществени вреди. При положение, че ищецът поддържа искането за солидарно осъждане, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. В исковата молба и в последващите уточнителни молби изричен иск за установяване незаконосъобразните действия на ответниците и че ищецът не дължи нищо на никого, не е заявен. Несъмнено е, че поведението на ответниците 2 и в какво конкретно се изразява противоправното им поведение, предмет на спора, трябва да бъдат индивидуализирани, но следва да се има предвид, че при предявен иск по чл. 45 и чл.

4 9 ЗЗД предмет на делото е вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Поради това тези твърдения представляват обстоятелства касаещи и съответстващи на твърдяно според ищеца противоправно поведение на всеки от ответниците и резултатът от него, поради което първоинстанционният съд ще бъде задължен да се произнесе в мотивите на съдебното решение при преценка дали са налице твърдените незаконосъобразни действия или бездействия, съответно за основателността на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Д а л и твърдените обстоятелства относно противоправно поведение на всеки от ответниците са осъществени и какво е тяхното правно значение е въпрос по същество на спора, но няма отношение към редовността на исковата молба по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. Това е въпрос, който е от значение за основателността, респ. за размера на обезщетението, и подлежи на доказване в процеса с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Указания, които са свързани с предмета на доказване, съдът дава на ищеца в доклада по делото, но тези указания имат различна цел и са обвързани с различни правни последици от указанията, давани по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК.

В обобщение - формулирана по този начин, исковата претенция е за реализиране на деликтна отговорност по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, не е нередовна и не е налице основание за връщане на ИМ.

По искането за освобождаване от заплащането на такси съдът се произнася след като преди това е длъжен да укаже на ищеца да внесе по сметка на съда конкретно дължимата д.т., като му посочи и последиците от неизпълнението, ако в указания му срок същата не бъде внесена. В случая нарочни указания на ищеца да внесе по сметка на съда конкретно дължимата д.т. не са давани по гр.д. № 1347/2025 г. на РС – Перник и поради това обжалваното определение в частта, с която се оставя без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по делото е преждевременно и само на това основание е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна и в тази част.

Настоящият съдебен състав намира, че изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното определение, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане искането за допускане на обезпечение на предявените искове, не кореспондират с правната уредба по чл. 389 от ГПК. Качеството на молителя на ищец във висящото исково производство му осигурява процесуалното право да поиска обезпечение на предявения иск, за което следва да има произнасяне по същество. В този смисъл искането на ищеца по чл. 389 от ГПК не може да бъде оставено без разглеждане. Въпросите за допустимостта и вероятната основателност на исковете, както и налице ли е обезпечителна нужда и съответна ли е тя на посочената обезпечителна мярка, и в частност уточняване на обезпечителната мярка, която ищецът иска да бъде наложена, са въпроси, относими към основателността на молбата за допускане на обезпечение. Съдът не е длъжен да дава указания за отстраняване нередовността на искането за допускане на обезпечение (както в случая - да уточни обезпечителната мярка, която иска да бъде наложена), а когато не е ясна каква обезпечителна мярка се иска следва направо да се остави без уважение, т.е. съдът се произнася по същество, а не я оставя без разглеждане.

Неправилно съдът вместо да се произнесе по същество на искането по чл. 389 от ГПК, е оставил същото без разглеждане. Ето защо и само на това основание обжалваното определение в частта, с която се оставя без разглеждане искането на ищеца за допускане на обезпечение по предявен иск, следва да се отмени и в тази част и да се върне делото на районния съд за произнасяне по същество по искането по чл. 389, ал. 1 ГПК.

По делото няма твърдения или данни, които да водят до извод за недопустимост на иска на друго основание, поради което и въззивната проверка не обхваща такова. Ако 3 първоинстанционният съд установи друго основание за недопустимост, производството ще подлежи на прекратяване. По настоящата частна жалба предмет на контрол е допустимостта на иска при наличните по делото данни.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1609/12.05.2025г. по гр.д. № 1347/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4