Решение № 4735 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110110806 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат от АК Варна Й. А., със съдебен адрес: *** е предявил искова молба на 22.08.2023 г. във ВРС против ответното дружество „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. А. Д. и П. В. Д..В титулната част на исковата молба ищецът е посочил правното основание на иска -чл.432, ал.1 КЗ и цена 100 лв. на предявения по делото частичен иск.

Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:

Н а 12.06.2023г., около 10:00 часа, гр. Варна, кв. „***“, ул. „***“, собственият му автомобил марка „*** ***“, с рег. № *** бил блъснат от т.а. марка „***“ с рег. № ***, управляван от Х. И.. ПТП-то твърди ищеца, че настъпило при следните обстоятелства: На 12.06.2023г., около 10:00 часа, гр. Варна, в кв. „***“, ул. „***“, във вилната зона ищецът бил паркирал л.а. марка „*** ***“ рег. № ***. В района изграждали канализация и той трябвало да си вземе някои неща от автомобила. Бил отворил предната лява врата около 20 сантиметра, когато се наложило да отиде от другата страна на автомобила. В този момент покрай неговия автомобил преминал т.а. „***“, с рег. № ***, като водачът му изгубил контрол над автомобила и се блъснал в предната лява врата на собствения на ищеца л.а. За настъпилото ПТП с другият водач двамата попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на т.а. марка „***“, с рег.

№ ***. Товарният автомобил, управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗК „Л. И.“ АД, със срок на действие 12/10/2022г. - 11/10/2023г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 12.06.2023г. твърди ищеца, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис заключение по щета № 0003-5000-23-000747. В описа като увредени детайли били посочени: предна лява врата, долна лайсна лява врата, преден ляв калник, лява облицовка на врата и ляво стъкло врата тонирано.

На 30.06.2023г. ищецът сочи, че получил Уведомление с изх. № 169/30.06.2023г., с което застрахователят му отказвал изплащането на застрахователно обезщетение, като се позовавал на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, който гласял, че водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за 1 престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност да останалите участници в движението.

По същество ищецът счита, че ответникът неоснователно му отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Вратата на автомобила била отворена много преди да премине т.а. марка „***“, с рег. № ***. Водачът на товарния автомобил следвало да се съобрази с паркирания л.а. марка „*** ***“ рег. № *** и полуотворената му врата, т.к. мястото било достатъчно широко и същият можел да премине безопасно.

Ищецът счита, че причина за настъпване на произшествието била единствено поведението на водача на т.а. марка „***“, с рег. № ***. Същият, твърди ищецът, че виновно нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Във връзка с претърпените имуществени вреди, сочи на следващо място ищеца, че извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила била в размер на 4 500.00 лв.

Във връзка с гореизложеното, за ищецът е обосновал правен интерес от завеждане на настоящия иск.Предявеният иск пред Варненския районен съд , изрично сочи ищеца , че е заведен във ВРС, съгласно чл. 115, ал.2 ГПК, поради това, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.В случая ищеца разполагайки с правото да се ползва от особената местна подсъдност, дерогираща общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, ищецът е избрал да предяви иска си именно пред РС Варна.

На следващо място , в изпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае задължението да му бъде изплатено от ответника по посочената в исковата молба банкова сметка.

Отправеното от ищеца искане до съда, съгласно чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата но което съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца: СУМАТА в размер на 100.00 лева, представляваща частичен иск от общо 4 500.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна лява врата, долна лайсна лява врата, преден ляв калник, лява облицовка на врата и ляво стъкло врата тонирано на собственият му лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 12.06.2023г. гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба - 22.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Отправено и искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК - ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД с ЕИК ***, с адрес за призоваване ***, представлявана заедно от В. И. и П. Д. Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт К. М. е депозирало отговор на исковата молба , заведен във ВРС с рег. № 73386/5.10.2023 г.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество - застраховател оспорва предявения иск по основание и размер.

Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие в Дружеството не отрича ответника, че била постъпила претенция за причинени имуществени вреди на лек автомобил 2 марка „***", модел „***", с рег.№ ***, на основание застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен по отношение на товарен автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ ***. Във връзка с постъпилата претенция, при ответника била образувана щета под № 0003-500023-000747, като претенцията била отказана, като неоснователна и недоказана пред ЗК "Л. И." АД, за което подчертава ответника, че се е произнесъл с писмо изх.№ 169/30.06.2023г.

Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция по основание и по размер, която счита за недължима, а отделно - за прекомерна.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за имуществени вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от Х. И. П. противоправно поведение при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, изразило се в нарушение на правила за движение по пътищата, по причина от което да е настъпило пътнотранспортно произшествие от 12.06.2023г., както също така оспорва и твърдението, че по причина от осъществяване на механизма на ПТП за М. Л. Г. са настъпили имуществени вреди.

Изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност и вина на действията на водача на застрахования при ответника автомобил; причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите подчертава, че са изцяло в кръга на доказване на ищеца.

Оспорва твърденията за механизма, изложени в исковата молба, тъй като приложените доказателства не го установявали.

Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДвП,сочи ответника, че водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства и по-конкретно от представения Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие ответника намира, че ставало ясно, че ищеца М. Л. Г. не спазва разпоредбите на чл.95, ал.1 от ЗДвП, като при отваряне на предна лява врата на автомобила не се съобразява с преминаващия от лявата му страна товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** и реализира ПТП с него.

Твърди се от ответника, че водача на товарен автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** няма вина за настъпилото ПТП.

Отделно от горното ответника намира, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Счита, че не са представени доказателства от ищеца в тази насока.

Оспорва изпяло твърденият механизъм на ПТП изложен в исковата молба.

Процесното ПТП , според ответника било непредотвратимо за водача на товарен автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ ***.

С оглед гореизложеното счита ответника, че не са налице основанията за ангажиране на договорната отговорност на „Л. И." АД и и претенцията била изцяло неоснователна.

Твърди се от ответното дружество, че същото е изпълнило задълженията си, като произнасянето по основателността на претенцията било осъществено с писмо с изх.№ 169/30.06.2023г. и на ищеца било отказано изплащането на застрахователното обезщетение по изложените по-горе съображения.

Алтернативно - в случай, че бъде установено да са налице оспорените по - горе елементи от фактическия състав на деликт, ответникът застраховател е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване от страна на ищеца, в качеството му на водач на лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** към настъпилия вредоносен резултат, поради извършени нарушения на ЗДвП от негова страна.

Твърди се, че ищецът оставил предна лява врата на процесния лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** отворена, без да се увери, че оставянето й отворена няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което настъпило 3 процесното ПТП.

Предвид изложените съображения, счита ответника, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Л. И." АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност", поради което моли съда да отхвърли предявения иск - като неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявения иск и по размер.

Счита, че същия е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

При условията на евентуалност, счита, че размера на вредите на МПС марка "***", модел „***", с рег.№ *** следвало да бъде определен съгласно чл.386, ал.2 от КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определяло в съответствие с приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. При причиняване на имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят на деликвента по посочената застраховка дължал на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/ обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и тези на Наредба №24/2006г.