Определение № 941 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. София, 16.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901723 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на две касационни жалби.

Касаторът Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ атакува Решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д. по несъстоятелност № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което след частична отмяна на решение № 57/ 03.12.2021г. по т. д. № 117/2021г. на Окръжен съд – Силистра, е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „МАНЕКС" ЕООД - 31.12.2017г.

Касаторът В. Д. П., земеделски производител, обжалва постановеното по реда на чл.250 ГПК решение № 328/16.11.2022г. по в.т.д. № 69/2022г. на Апелативен съд - Варна, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата му (вх. № 5247/29.08.2022г.) за допълване на решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д. № 69/2022г. на Апелативен съд- Варна, с изрично произнасяне в диспозитива „по исканията за определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, друга по-ранна дата - преди 31.12.2017г.“

В касационната жалба на кооперацията се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000г., ОСТК, съдът не е назначил исканата от него съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение по въпроса какви са показателите на парични потоци, финансова автономност; обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и коефициента на задлъжнялост на длъжника „МАНЕКС" ЕООД, изразени чрез съответните коефициенти, съотнесени с базовите 1 коефициенти на съответния отрасъл за всяка от годините 2016г., 2015г., 2014г. и 2013г.

Счита, че изследването на предходните периоди е трябвало да се извърши служебно от съда по несъстоятелността. Обосновава значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност с разясненията в решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС.

Въпреки недопускането на допълнителната експертиза, счита че са налице достатъчно доказателства, които да установяват друга начална дата на изпадане в неплатежоспособност -31.12.2016г. Твърди, че първите спрени плащания са от 2016г. и коефициентите по всички показатели (бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност и финансова автономност) са абсолютно критични за всички изследвани години от 2017г. до 2021г. Нещо повече коефициентът на задлъжнялост е бил висок през целият период на изследване (като най-висок е през 2017г). Единствено коефициентът на обща ликвидносг се е движил по „ръба на острието“ (1.019 за 2018г. и 1.014 за 2017г.), което е следствие от целенасоченото увеличаване на капитала на дружеството - длъжник точно през този период.

Касаторът – физическо лице иска отмяна на постановеното по реда на чл.250 ГПК решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалбите, „Манекс“ ЕООД, не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, предвид изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.

По жалбата на Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ Настоящият състав на ВКС констатира следното при извършване на служебна проверка за допустимостта на касационната жалба на кооперацията:

Първоинстанционното производство по т.д.н. № 117/2021г. е образувано пред Окръжен съд - Силистра по молба по чл.625 ТЗ на кредитора „Банка ДСК“ АД срещу длъжника „Манекс“ ЕООД. С определение на ОС - Силистра от 30.06.2021г. делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 14.07.2021г. в 14,30ч.

Постъпили са по молби по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ за присъединяване на кредиторите „Уникредит Булбанк“ АД - на 07.07.2021г., на „ОББ“ АД – на 08.07.2021г.

(изпратена по пощата), на В. Д. П. (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11.44 ч., на П. В. Д. (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11,40 ч., и на Снежанка Петрова Петрова (земеделски производител) – на 14.07.2021г. в 11,42 ч.

След изтичане на срока по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ на 12.08.2021г. е постъпила молба от Кооперация „Земеделска кооперация златно зърно“ за присъединяване като кредитор. Към молбата са представени влязло в сила на 25.06.2021г. решение № 260041/1.06.2021г. по т.д. № 81/2020г., с което „Манекс“ ЕООД е осъдено да заплати на кооперацията сумата от 321 227,70 лева. Кооперацията е конституирана като пресъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ (действаща към този момент редакция), с мотива, че независимо, че молбата е подадена след първото открито съдебно заседание, това не преклудира 2 възможността на този кредитор в производството, тъй като заседанието е отложено, и „на практика всички предвидени в него процесуални действия все още не са извършени.“ Преди т.д.н. № 117/2021г. е образувано т.д.н. № 107/2021г. пред Окръжен съд – Силистра по молба по чл.625 ТЗ от 07.06.2021г. на самия длъжника „Манекс“ ЕООД, която е обявена в търговския регистър на същия ден. Производството по молбата на длъжника е спряно по реда на чл.629, ал.3 ТЗ до приключването на т.д.н. № 117/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

Въззивното производство е образувано по жалба на кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ и Валентин Димитров Панев в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като първият иска същата да бъде променена на 31.12.2016г., а вторият – на 31.12.2017г. или друга по-ранна дата.

Въззивното производство е проведено с участието на двамата жалбоподатели и длъжника.

Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият състав на ВКС констатира, че кооперацията е подала молбата си за присъединяване като кредитор след провеждането на първото открито заседание в първоинстанционното производство, поради което участието й в това производство е било преклудирано. Същевременно, доколкото е налице установено с влязло в сила решение вземане на кооперацията към длъжника, тя е активно легитимирана да подаде въззивна жалба, на основание чл.613а, ал.2 ТЗ, съответно касационна жалба срещу постановеното с нейно участие въззивно решение.

С решение № 57 от 03.12.2021г. по т.д. № 117/2021г. на Окръжен съд-Силистра е открито производство по несъстоятелност на длъжника„Манекс” ЕООД, на основание неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019г.

Предмет на въззивното производство е била единствено определената начална дата на неплатежоспособност на търговеца - длъжник.

Апелативният съд е посочил, че определянето на началната дата на неплатежоспособността се отнася до установяване на обективни и проверими признаци, сочещи че икономическата жизнеспособност на търговеца (търговското предприятие) вече е увредена по необратим начин, а продължаването на осъществяваната от него дейност е вредно за сигурността на стопанския живот и за участниците в него. Посочил е, че като обективно положение от икономическо и правно естество началният момент на неплатежоспособността се разграничава от “затрудненото положение”, идентифициращо се с “временен характер”, т. е. разкрива икономическия потенциал на предприятието на търговеца посредством реорганизация на неговите човешки и материални ресурси да обърне осъществяваната дейност от генератор на загуби и дългове в източник на приходи, които правят възможно в краткосрочен план стопирането и намаляването на тези загуби и дългове, и способстват за възстановяването и укрепването на жизнеспособността на търговеца.

Съдът е приел, че разпоредбата на чл.607а ТЗ приравнява на неплатежоспособността положението на свръхзадълженост на капиталовите търговски дружества, при която съотношението на активите и пасивите е в такъв отрицателен баланс, че дълговете на дружеството ще останат неплатени и след ликвидацията на неговите активи. Счел е, че въпреки презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, законодателят не освобождава страните и съда в производството по несъстоятелност от задължението да изследват обстоятелствата, които се отнасят до способността на търговеца да поддържа осъществяваната от него дейност.

Намерил е, че с оглед на това в чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е предвидено засилено служебното начало в производството по несъстоятелност, като се възлага на съда по несъстоятелността сам, по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за 3 правилното разглеждане и произнасяне по въпросите, които трябва да бъдат решени в това производство.

Апелативният състав е намерил, че в съответствие с това правило съдът по несъстоятелността е възложил извършване на съдебно - икономическа експертиза за проверка на съС.ието на неплатежоспособност и на съС.ието за свръхзадълженост на ответното дружество „Манекс” ЕООД, според което следва да се реши дали същото е в неплатежоспособност и да се установи нейната начална дата, ако са налице основанията за откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че в хода на първоинстанционното производство са слушани две експертизи. Първото заключение обхваща периодите 2019, 2020 и 2021 години, а второто допълнително заключение изследва и периодите 2016, 2017 и 2018 години.

Представеното на 23.11.2021г. допълнително експертно заключение констатира следните обстоятелства отностно икономическото съС.ие на „Манекс” ЕООД: към 31.12.2017г. - активи на стойност 14 776 хил. лева и задължения на стойност 18 399 хил. лева; към 31.12.2018г. - активи на стойност 14 117 хил. лева и задължения на стойност 18 110 хил. лева; към 31.12.2019г. - активи на стойност 5 665 хил. лева и задълженията на стойност 21 528 хил. лева; към 31.12.2020г. - активи на стойност 4 469 хил. лева и задължения на стойност 23 883 хил. лева; към 31.05.2021г. - активи на стойност 4 416 хил. лева и задължения на стойност 25 212 хил. лева.

Въз основа на динамиката в стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения за изследвания период съдът е достигнал до извода, че неплатежоспособността на ответното дружество има устойчив характер и датира още от 31.12.2017г. Посочено е, че промените в тези показатели през следващите години задълбочават неспособността на „Манекс” ЕООД да излезе от това положение на трайно и нарастващо задлъжняване. Въз основа на това съдът е заключил, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2017г., а не 31.12.2019г., тъй като единственото изменение в икономическата нежизнеспособност на дружеството към 31.12.2019г. само потвърждава изпадането му към 31.12.2017г. в неплатежоспособност. Ползваните от дружество банкови заеми, авансови плащания от съконтрахенти, както и действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават необратимостта на установената неспособност на дружеството да се справи със своята неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017г.

Същевременно решаващият състав е намерил, че този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и финансова автономност. Посочил е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. В тази връзка е констатирал, че за целия изследван период (2017-31.05.2021г.) изчислените коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните стойности.