Решение № 111 от 08.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пазарджик, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500061 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №87/08.11.2021г., постановено по гр.д.

№20215210100445/2021г. по описа на РС- Велинград е прието за установено по отношение на „Х.К.“ ООД, регистрирано съгласно законите на Република Румъния, вписано под единен регистрационен код 19795102 към Търговския регистър на Република Румъния, със седалище в Република Румъния, и адрес на управление: гр.Т., ул.„С.Б.“ №29, ет. партер, офис №2, че „М.Т.“ ЕООД, ЕИК 205050265, със седалище и адрес на управление: грВ. ул.„А.С.“ №4, представлявано от управителя СТ. Б. К., му дължи следната сума2206,62евро- главница, представляваща сбор от стойността на неплатените месечни наеми от по 450евро на месец за периода от 15.02.2019г. до 15.07.2019г. за наетата вещ полуремарке с рег.№... по Договор за наем от 15.02.2019г., за които наеми са издадени фактура №442/31.03.2019г. за сумата от 638,88 евро, фактура № 478/30.04.2019г. за сумата от 450 евро, фактура №517/31.05.2019г. за сумата от 450евро, фактура №545/30.06.2019г. за сумата от 450 евро и фактура №581/31.07.2019г. за сумата от 217,74евро, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021г. до окончателното плащане, които суми е разпоредено „М.Т.“ ЕООД да заплати със Заповед №260130/02.03.2021г. по ч.гр.д.№221/2021г. по описа на РС- Велинград.

Осъден е „М.Т.“ ЕООД, ЕИК 205050265, със седалище и адрес на управление: грВ. ул.„А.С.“ №4, да заплати на „Х.К.“ ООД, регистрирано съгласно законите на Република Румъния, вписано под единен регистрационен код 19795102 към Търговския регистър на Република Румъния, със седалище в Република Румъния и адрес на управление: гр.Т., ул.

„С.Б.“ №29, ет. партер, офис №2, сумата от 995лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 1584лв., представляваща разноски, направени в настоящото исково производство.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Д.Д. от АКПазарджик, в качеството му пълномощник на „М.Т.“ ЕООД, представлявано от управителя СТ. Б. К..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, понеже в него решаващият съд е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните възникнало въз основа на Договор за наем на движимо имущество, който извод на съда се смята за неправилен. В този смисъл се сочи, че с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е направено възражение за нищожност на самия Договор за наем на движимо имущество поради неясна воля между страните, което съставлява именно по своята правно природа липсата на воля между страните за наличие на облигационно правоотношение чрез сключване на процесния договор за наем, както и в противоречие със закона, на основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с препращащата норма на чл.288 от ГПК.

Визира се, че с оглед наведените твърдения за нищожност на самия Договор за наем на движимо имущество, съдът е следвало да се поизнесе по тях. Съдът се е задоволил само да посочи, че възражението за неясна воля между страните не е било основателно, но по същество не се произнася по възражението за нищожност, което съставлява нарушение на закона, крайният съдебен акт е опорочен и същото съставлява основание за неговата отмяна от въззивната инстанция.

Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства и не е оспорено задължението от страна от 2 ответника. В тази насока се сочи, че още с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК са оспорени задълженията, материализирани в издадените от страна на ищцовото дружество пет на брой фактури, като са оспорени самите суми, посочени в първичните счетоводни документи.

Твърди се, че изводите на съдът, че исковата претенция е доказана, както по основание, така и по размер, за да я уважи изцяло са напълно погрешни.

Приема се, че съдът е допуснал нарушение и не е изложил изобщо мотиви по направеното, както с отговора на исковата молба и в съдебно заседание на 21.10.2021г., така и с представените писмени бележки от 01.11.2021г. възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че дадените обяснения от страна на законния представител на дружеството по реда на чл.176, ал.1 от ГПК и след изрично искане на ищцовото дружество са защитна теза, като приема, че в протокола за приемно- предаване на вещта е записано друго.

Счита се, че това не е така, тъй като е станало ясно на управителя на ответното дружество е било дадено да подпише някакви документи на чужд език без придружен превод на български език и той ги е подписал без да знае съдържанието им.

Визира се, че съдът не само е постановил неправилно решение, като е приел, че договорът за наем на движима вещ е действителен, ами и по направените и наведените твърдения за непредаване реално на вещта, предмет на сделката е допуснал нарушение на процесуалния закон, като по това твърдение не е изложил мотиви. Посочва се, че в конкретният случай ако се приеме, че сключения между страните договор за наем на движимо имущество не е нищожен /съгласно направено възражение/ и е годен да породи своите правни последици, то следва да се приеме тезата, че реално не са породени исканите от страните правни последици по него.

Твърди се, че съдът не само е постановил неправилно решение /на друго основание, различно от предишното/ като е приел, че договорът за наем на движима вещ е действителен, ами и по направените и наведени твърдения за приложението на институтът на „Погасителната давност“, направени още с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК е допуснал нарушение на процесуалния закон, като по това твърдение не е изложил мотиви.

3

Сочи се, че ищцовото дружество не е успяло при пълно и главно доказване, с помощта на всички допустими в ГПК доказателствени средства, да докаже фактът, че именно през 2019г. е сключен договора.

Визира се, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички взимания, за които не се предвижда друг срок. В тази връзка се смята, че по този договор са изминали повече от пет години и вземането е погасено по давност. Смята се, и че вземането за лихви и погасено по давност.

Искането е да се постанови решение, с което се уважи подадената въззивна жалба, като се признае за нищожен сключения между ищцовото дружество и ответното дружество договор за наем на движимо имущество, поради фактът, че е сключен в противоречие на чл.26 от ЗЗД, във връзка с препращащата норма на чл.288 от ТЗ, както и поради неясна воля на страните, приравнена на липса на воля за облигационна връзка.

Алтернативно, ако не се приеме, че договор за наем на движимо имущество е нищожен, то се моли да се уважи настоящата въззивна жалба и се отмени обжалваното решение, като се постанови ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата молба от „Х.К.“ ООД, като неоснователна- недоказана нито по основание, нито по размер.

Моли се за присъждане на сторените от жалбоподателят съдебноделоводни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Х.К.“ ООД, представявано от управителя Е.Т.Х., чрез пълномощника му адв.С.Я.

П..

С него се визира, че наведените жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения са неоснователни.

Поддържа се становище, че първоинстанционният съд е постановил правилен, допустим и валиден съдебен акт по съществото на спора. В тази връзка се счита, че оплакванията на въззивника не намират опора, както в материалния, така и в процесуалния закон.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна 4 жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт, предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят „М.Т.“ ЕООД, редовно призован не се явява, законен представител не се явява. За последният се явява пълномощника му- адв.Д.. От страна на същия се поддържа подадената въззивна жалба. Счита се, че обжалваното решение е неправилно. В този смисъл излага съображения.

Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли исковата молба, като неоснователна.

Моли се за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

За ответникът по жалбата- „Х.К.“ ООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- адв.П. се изразява становище в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се същата да се остави бе уважение, а първоинстанционният съдебен акт, като валиден, допустим и правилен се потвърди.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на ищеца „Х.К.“ ООД, регистрирано съгласно законите на Република Румъния, вписано под единен регистрационен код 19795102 към Търговския регистър на Република Румъния, със седалище в Република Румъния, и адрес на управление: гр.Т., ул.„С.Б.“ №29, ет. партер, офис №2, представлявано от управителя Е.Т.Х., действащо чрез пълномощника си адв.С.Я. П. от САК, с личен № 1000673310 и служебен адрес: гр.С., район „С.“, ул. „В.“ №32, ет.1, офис №3, против „М.Т.“ ЕООД, ЕИК 205050265, със седалище и адрес на управление: грВ. ул.„А.С.“ № 4, представлявано от управителя СТ. Б. К..

Със същата е предявен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в 5 отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 2 206,62евро- главница, представляваща сбор от стойността на неплатените месечни наеми за периода от 15.02.2019г. до 15.07.2019г. на полуремарке с рег.№..., за които наеми са издадени фактура №442/31.03.2019г. за сумата от 638,88евро, фактура №478/30.04.2019г. за сумата от 450евро, фактура №517/31.05.2019г. за сумата от 450евро, фактура №545/30.06.2019г. за сумата от 450евро и фактура №581/31.07.2019г. за сумата от 217,74евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 995лв., от които 87лв. държавна такса и 908лв. адвокатско възнаграждение, за които вземания е била издадена Заповед №260130/02.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№221/2021 г., по описа на РС- Велинград.

Твърди се в исковата молба, че във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с вх. № 261187/01.03.2021г. е било образувано ч.гр.д.№221/2021г. по описа на РС- Велинград. По същото дело била Заповед за изпълнение №260130/02.03.2021г., с която било разпоредено длъжникът „М.Т.“ ЕООД, ЕИК 205050265, със седалище и адрес на управление: грВ. ул.„А.С.“ №4, да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 206,62евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2021г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 87лв.- държавна такса и 908лв.- адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че по реда на чл.414, ал.1 ГПК, длъжникът писмено възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Поради което и за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземанията, относно които е била издадена Заповед за изпълнение, а също така и процесуалната легитимация на страните. Поради това и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е предявена настоящата искова молба.