Решение № 931 от 05.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502451 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261294 от 12 април 2022г. по гр. д. № 3135/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 14 състав, е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на М. Л. С., на осн. чл.2, ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ /ДВ бр.98/2012год./, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 500,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от - 05,03,2018год. до изплащане на вземането, като отхвърлил исковата претенция за сумата над 1500,00 лв. - неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25 100.00лв. като неоснователна и за законна лихва от 08,03,2016год. до 04,03,2018год. като погасена по давност; осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Л. С. на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 920,00 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от - 05,03,2018год. до изплащане на вземането като отхвърлил исковата претенция за сумата над 1 920,00 лв. - имуществени вреди до пълния предявен размер от 3060, 00 лв. като неоснователна и за законна лихва от 08,03,2016год. до 04,03,2018год. като погасена по давност;

1 осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес да заплати на М. Л. С. на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 154,00 лв. - разноски.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца М. Л. С. срещу решението по гр. д. № 3135/2021г. на СГС, ГО, 14 състав в неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушения на материалния закон, уреждащ погасителната давност на търсеното вземане, както и на НМРАВ, и за неправилно намаляване на платеното адвокатско възнаграждение по наказателното производство, за необсъждане на всички релевантни факти и относими доказателства, и за необосновани изводи за тежестта на наказателната репресия срещу него, както и за нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на претенциите му в пълния предявен размер.

Ответникът Прокуратурата на РБ не е подал отговор на жалбата на ищеца, оспорва същата в открито заседание пред въззивния съд.

За да постанови решението си, с което е определил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени фактическите твърдения на ищеца относно приключило водено срещу него наказателно производство, отчел е отражението му върху психоемоционалното му състояние и степента на интензитета на конкретно преживените страдания; продължителността и характера на обвинението по приключилото наказателното производство, което не е свързано с професионалната дейност на ищеца, липсата на данни за разгласяването му, леката мярка за неотклонение, чистото съдебно минало, като е приел, че той е търпял само обичайните вреди за участник в наказателното производство, при недоказано твърдение за влошено здравословно състояние. За да присъди обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, съдът е приел, че адвокатското възнаграждение за защита по НАХД № 19739/2014г. следва да се намали с оглед тежестта на обвинението и проведените 2 съдебни заседания до минималния размер с ДДС. СГС е счел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви и е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва за период три години преди подаване на исковата молба.

2

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото и за правилно в тези части.

Предявени са били искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледани от първоинстанционния съд. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – изживяния емеционален дискомфорт от усещане за безсилие, довело до накърняване на отношенията му с близките, притеснения за изхода на делото, което му се отразило негативно в здравословен план - в размер на 25 100 лв. от незаконно обвинение, по което е бил оправдан на въззивна инстанция. Претендира заплащането на законна лихва за забава върху това обезщетение, считано от 08.03.2016г. – датата на влизане в сила на оправдателния акт, претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокат, ведно със законната лихва също от 08.03.2016г. до окончателното му изплащане. Предмет на въззивното производство е искът за заплащане на посоченото обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1 500 лв., както и за имуществени вреди – над размера от 1 920 лв., ведно със законната лихва, като се иска постановяване от съда лихвата да тече „до датата на погасяване на задължението“.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и с възражения, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед твърдените за настъпили вреди и интензитета и продължителността на упражнената принуда срещу ищеца, срещу когото в периода 10.01.2014г. – 24.08.2015г. е водено и друго наказателво производство, вредите от което са предмет на друго дело – гр. д. № 10114/2019г. на СГС, и не могат да бъдат разграничени. Оспорил и размера на обезщетението за имуществени вреди, което счита за завишено. Релевирал е правопогасяващо възражение за давност по отношение на вземането за лихва, акумулирано преди повече от 3 години от подаване на исковата молба. Тези възражения от защитата по същество са и в предмета на въззивното производство, доколкото спорът пред въззивния съд е пренесен за разрешаване на въпроса за интензитета на търпените 3 неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконното обвинение, съотв. относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Спорът е пренесен и относно дължимия размер на обезщетението за имуществени вреди.

В жалбата, с която е сезиран съдът, по същество не се правят обосновани (мотивирани) оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство за хода на наказателното производство, въз основа на които е уважен частично искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от неоспорените фактически положения по хода на наказателното производство, като приложи закона, уреждащ спорното право. Оплакванията, релевирани в срока за въззивно обжалване от ищеца, са концентрирани върху това, че съдът не е отчел конкретиката на случая – че един от учениците, на чийто хулигански прояви се е противопоставил, е син на директора на 4 РУП на МВР; че е бил е задържан под стража, въпреки че е било известно на разследващите, че само той се грижи за болната си майка; че не е отчел, че се касае за второ наказателно производство за «прикриване» на хулитанските действия на същото лице и съучениците му; че преднамерено е бил привличен като обвиняем; счита, че съдът не е анализирал и показанията на свидетелката заедно с медицинските документи по делото за психичното му състояние.

По отношение на иска за имуществени вреди оплакванията му срещу обжалваното решение се свеждат до недопустимо приложение на чл.

78, ал. 5 ГПК по отношение на платени в наказателно производство адвокатски възнаграждения, в това число и поради несвоевременно оспорване от страна на ответника на размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното и спорния по делото предмет, въззивният съд, за да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, взе предвид следните неоспорени фактически положения по хода на наказателното производство:

Ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъплание по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК - закана за убийство на непълнолетна ученика, отправена на 24.04.2014г. около 11.45 ч. - на 26.04.2014г. по ДП № 881/2014г., когато е проведен и разпитът му на обвиняем. С постановление от 25.04.2014г., 4 предявено му на 03.10.2014г., когато е проведен и разпит на обвинаем, е привлечен като обвинаем за престъплението, почиващо на аналогични факти, извършено до 73 СОУ, но квалифицирано по чл. 325, ал. 1 НК.

На 25.04.2014г. ищецът е бил задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). С постановление от 26.04.2014г. на дежурен прокурор при СРП е постановено задържането му за срок от 72 часа, считано от часа на задържането му за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, с оглед довеждането му до съда за вземане на мярка за неотклонение. С определение от 27.04.2014г. по НЧД № 8474/2014г. на СРС на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ на основание чл. 64, ал. 1 НПК, изменена в „гаранция“ в размер на 300 лв. – с определение от 09.05.2014г. по ВНЧД № 1911/2014г. на СГС. На 29.04.2014г. ищецът е бил задържан отново по чл. 63, ал.1, т. 1 ЗМВР (отм.) за 24 часа.

С постановление - предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл.78а НК от 22.10.2014г. досъдебното производство № 881/2014г., пр. пр. № 14960/2014г. на СРП, е внесено в СРС. Въз основа на постановлението е образувано НАХД № 19739/2014г. по описа на СРС, НО, 17 състав, по което на 12.06.2015г. е постановено решение. С него М. С. е признат за виновен в това, че на 24.04.2014г. около 11.45ч. е извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и спокойствие – вървял след 3 ученички (посочени са имената им) и извикал заплашително на непълнолетната ученичка (с посочено име) „Ако те видя още веднъж тук, следващ път няма да има“ – дребно хулиганство по смисъл на чл. 1 УБДХ, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., като е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и за това, че деянието е извършено чрез гонене на ученичките със заплахи.

С окончателно решение от 08.03.2016г. по ВНОХД №5139/2015г. на СГС, НО, 12 състав, образувано само по жалба на подсъдимия, е отменено решението от 12.06.2015г. по НАХД № 19739/2014г. на СРС, в частта му, в която съдът е признал подсъдимия за виновен по реда на УБДХ. За да постанови решението си, СГС е взел предвид, че не е постъпил протест срещу първоинстанционното решение, и е приложил ТР № 3/22.12.2015г. по тълк. д.

5

№ 3/2015г. на ОСНК на ВКС, според което, когато подсъдимият бъде оправдан за обвинение по чл. 325 НК, не може да бъде съден и наказан за дребно хулиганство.

Установява се още по делото, - във връзка с доводите на жалбоподателя, че процесното наказателно производство е второ поред, - че с постановление от 01.08.2014г. на СРП е прекратено ДП по ЗМ – № 8/2014г., водено срещу М. Л. също във връзка с престъпления по чл. 144 и по чл. 325 НК, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 НК, във връзка със събития, развили се пред 73 СОУ с ученици от училището, но станали на 09.01.2014г. Видно от мотивите към постановлението, привличането на ищеца като обвиняем по това ДП е станало на 10.01.2014г., както и на 09.05.2014г., когато от обвинението е отпаднала квалификацията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Прекратяването на наказателното производство е постановено на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК, като е прието, че действията на М. С. са извършени в условията на неизбежна отбрана. По жалба на М. С., с искане да се измени основанието за прекратяване на наказателното производство, съдът – в определение по НЧД № 15792/2014г. на СРС - е приел, че действията на С., за които е продължило производството, са съставомерни по чл. 131, ал. 1, т.