Решение № 139 от 08.04.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. гр.Велинград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210100422 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. 2436/11.05.2023 г. от А. М. Р., с ЕГН ********** и А. М. М. с ЕГН **********, чрез адв. В. Д., със съдебен адрес: гр. Велинград, ***, вх. В, ет. 1 срещу И. М. К. с ЕГН **********, Ф. Ю. М. с ЕГН **********; Ф. И. Б. с ЕГН **********; Е. И. Д. с ЕГН **********; Е. И. М. с ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН **********.

Искат от съда да бъде установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по наследство при равни права - по 1/10 идеална част за всяка от тях, от процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с планоснимачен №333, с площ от 6 340 кв.метра, от кв. 13 по плана на село Юндола, община Велинград, утвърден със Заповед №52/11.02.1993г., при граници и съседи: ПИ 80 на А.И.К, ПИ 68 на А.М.М и други, ПИ 66 на насл. на Д.И.М и други, ПИ 65 на наел. на Б.И.М и други, ПИ 64 на К.А.Ф, ПИ 421 на община Велинград, ПИ 326 на А.П.П ПИ 319 на Н.Х.К, улица с о.т. 429431, ПИ 316 на И. К.Ч ПИ 627 двор, ПИ 314 двор на А.Ф.М и други, ПИ 300 двор на Д.Х.П и други и землищна граница, за който имот е отреден УПИ V „Почивна станция", с площ от 5847 кв.метра, с неприложена регулация за УПИ, съгласно Решение №465/18.09.1992г. на Кмета на Община Велинград, както и Удостоверение за наследници на М. М.ов К., изх. № 24 от 21.04.2022 год., на Кметство с.Пашови, Община Велинград.

Иска също на основание на чл. 537, ал. 2 от ГПК, да се отмени до размера на 1/5 идеална част Нотариален акт за собственост върху недвижим 1 имот придобит на основание давностно владение №142, том I, рег.№2974, дело №137 от 10.12.2020г. на Нотариус Е.Ч, с peг. № 649 на НК, с район на действие Районен съд - гр. Велинград, вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград с вх.рег. №2468/10.12.2020г., дв.вх.рег.№2460, Акт №127, том IX, дело №1273/2020г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение №41, том I, рег.

№804, дело №40 от 26.03.2021г. на Нотариус Е.Ч, с per. № 649 на НК, с район на действие Районен съд - гр. Велинград, вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград с вх.рег.№627/26.03.2021г., дв.вх.рег.№626, Акт №50, том III, дело №301/2021 г.

Твърди, че ищците са собственици при равни права по наследство от баща им М.Р К. /с предишно име М. Р. Р./, починал през 1993 г., който е наследник на Р. М. К. починал през 1967 г., който пък е наследник на М. М.

К., починал през 1913 г. Дядото на ищците Р. М. К. е оставил петима преки наследници, като ищците наследяват общо 1/5 от имота от баща им Момчил К..

На 10.12.2020 г. с констативен нот. акт. на основание давностно владение №142, том I, рег.№2974, дело №137 от 10.12.2020г. на Нотариус Е.Ч е признат за собственик ответника И. М. К. на ½ ид. ч. от процесния имот.

На 26.03.2021 г. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение №41, том I, рег.№804, дело №40 от 26.03.2021г. на Нотариус Е.Ч, като собственици на останалата ½ ид. ч. са признати останалите ответници Ф. М., Ф. Б., Е. Д., Е. М. и М. М..

Твърди, че ответниците не са наследници на Р. К., както и, че не са владели имота в период от 10 години. Имотът не е бил предмет и на делба.

Ищците никога не са губили владението върху имота от момента на възстановяването на наследодателя им през 1992 г.

С отговора на исковата молба ответникът Ф. И. Б. твърди, че искът е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, като основава извода си на твърдение, че ищците не са наследници на посочените в Решение от 1992 г на Община Велинград за възстановяване на право на собственост на имота. Намира иска и за неоснователен. Оспорва имотът да е бил собственост на М. М.ов К., починал на 08.01.1913 г. Оспорва молбата за възстановяване, тъй като твърди, че не изхожда от наследниците на М. и Р. К..

Твърди, че владеят имота от 30 години, като ищците никога не са оспорвали собствеността. Последните никога не са идвали в имота, не са плащали данъци и не са извършвали каквито и да било действия.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците И. К., Ф.

М., Е. М. и М. М., с пълномощници адв. Д. Т. и адв. Христо Трандев.

2

Намират иска за недопустим. Оспорва се Удостоверението за наследници, защото в него са вписани факти, посочени от заявителя. Твърди, че не са изложени обстоятелства на какво основание наследодателят им М.

М.ов К. преди смъртта си през 1913 г. е станал собственик на имота и дали наследниците му са били собственици към момента на отчуждаването.

Съгласно съдебната практика решенията за възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване собствеността върху някои недвиижими имоти отчуждени по ЗПИНМ, ЗТСУ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС не са титул на собственост при спор. Решението на кмета е резултат на двустранно административно производство, при което се отменя отчуждаването и се възстановява собствеността на лицата от които е отчужден имота /съответно на наследниците им/. Това решение не обвързва третите лица, които са били собственици на имота към отчуждаването му. Резултатът е, че имотът вече не е държавна или общинска собственост. Намира наведените факти в исковата молба за неверни.

Твърди следните факти:

Наследодателят на ищците М. М.ов К. роден на 1850г. и починал на 08.01.1913 г. никога не е бил собственик на недвижимия имот. Никога не е живял в с.Юндола и не притежава имоти в населеното място.

В действителност собственици на имота са били наследодателите на ответниците, като хронологията е следната: Пра-пра дядото на ответниците, който се е казвал М. М.ов К. е бил жител на село Пашови и е имал трима синове: И. М.ов К., А М.ов К. и М. М.ов К.. Дядото М. К., в зряла възраст, ведно със семейството си се е заселил в местността Юндола. Завладял е място направил е три къщи за синовете си. Като ги съветвал да го ползват и владеят тримата.

Като към настоящия момент ответниците по настоящия отговор са наследниците на тези трима братя, притежават множество имоти в с. Юндола, за което представят и доказателства.

Постъпил е отговор на исковата молба, който за ответниците Ф. М., Е.

М. и М. М. се явява в срок, а за ответниците Ф. Б. и Е. Д. е извън срока по чл.

131 ГПК, чрез адв. И. Б.. Намират иска за допустим, но неоснователен.

Оспорват, че М. К. е бил собственик на целия имот. Намират, че има протИ.речие между молбата за възстановяване и удостоверението за наследници, като се посочени различни наследници на М. М.ов К.. Твърдят, че както в Протокола от 1971 г. за отчуждаване на имота, така и в Решението на кмета на Община Велинград от 1992 г. като собственици фигурират наследниците на М. К. и Р. К., като никъде не се споменава М. М.ов К., починал 1913 г. В приложената разписка за разпределение на сумата от 1702 лв., между наследниците на М. Кандев пък са посочени съвсем различни лица. Оспорва твърдението на ищците, че М. М. К. и М. М.ов К. са едно и също лице. Оспорва също, че М.Р.К и М.Р К. са едно и също лице. Оспорва 3 твърдението, че М. Мехмевод К. е собственик на целия процесен имот. Иска от съда да бъде отхвърлен изцяло иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Протокол от 29.11.1971 г. на Комисията по пар. 85 от ППЗИНМ, е отчужден за профилакториум на БНБ София, следният недвижим имот: планоснимачен номер № 96, собственост на наследници на М. К. и наследници на Р. К. с площ от 5470 кв. м., оценими по 0,50 лв. на кв. м.

Страните не спорят, че отчужденият имот е идентичен с процесния имот, а именно: ПИ с пл. № 333, с площ от 6340 кв. м. от кв. 39 по плана на с.

Юндола, Общ. Велинград, за който е отреден УПИ V- „Почивна станция”, с неприложена регулация за имота. Горното се установява и от приложеното по делото Удостоверение за идентичност на имот № 922/02.2020 г., част от нотариалното дело по описа на нот. Е.Ч.

Разпределена е сумата от 1702 лв. между наследниците на М. М.ов Кандев за отчуждено място в полза на БНБ в гр. Велинград, м. Юндола:

Момчил Рувенов Кандев получава 851 лв.; Марин искренов Кандев – 425 лв., Мануш Искренов Кандев получава 426 лв.

На 24.08.1992 г. е подадена молба до Кмета на Велинград от наследници – М. К. и Р. К.; М. М.ов К. от с. Пашово за възстановяване на парцел V 90 в местност Юндола, отнет от БСБ София с протокол от 21.11.1971 г. В молбата са посочени като наследници лицата М. И. Кандьо; М. Р. Р. и М. И. М..

С Решение № 465 от 18.09.1992 г. на Кмета на Община Велингад е възстановено правото на собстсвеност върху имота на основание чл. 2 от Закона за възстановане на собствеността върху някои отчуждени имоти /ДВ бр. 15 от 1992 г./ на наследниците на М. К. и наследниците на Р. К., като е отменен протокол от 29.11.1971 г. , срещу възстановяване на полученото обезщетение в размер на 2735 лв.

Двете лица, на чиито наследници е възстановен спорния имот са наследодатели на ищците и на ответниците, както следва:

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1110/11.05.2023 г. бащата на Р. М. К. е М. М. К., починал през 1913 г. След смъртта си оставя единствен наследник Р. М. К. /на чийто наследници е възстановен имота/, който пък починал през 1967 г. Последният оставя пет наследника, един от които е М.Р К., починал през 1993 г., който пък е баща на ищците А. Р. и А.

М..

Ответниците оспорват истинността на издаденото Удостоверение за наследници на М. М. К. /починал през 1913 г./, поради това, че същото е издадено по писмени данни от ищцата А. М.. На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК не се доказаха неверни фактически удостоверявания в приетото удостоверение за наследници, които да касаят фактите по делото, поради 4 което съдът извежда изводите си от приетото удостоверение за наследници.

Групата на ответниците са наследници с общ наследодател лицето М.

М.ов К., който е оставил трима наследници – И. М. К., А М. К. и М. М. К..

През 1998 г. /датата не се чете/ И. М. К., ответника по делото, е подал Данъчна декларация по чл. 14 на ЗМДТ, като е декларирал спорния имот и е вписал в нея собственици - него самия, Ибрхим М. М. и И. А А..

Видно от Удостоверение за наследници № 25/14.10.2019 г. /л. 173/ първият И. М. М., починал през 2007 г. и оставил като наследници лицата Ф.

М., М. М. и Е. М. /ответниците по делото/.

Видно от Удостоверение за наследници № 33/11.09.2018 г. /л. 174/ вторият И. А А. е оставил за наследници ответниците Е. И. Д. и Ф. И. Б., както и тяхната майка Е. А., чийто наследствен дял е наследен след смъртта й от дъщерите й и ответници по делото.

С нот. Акт № 142, том 1, рег. № 2974, дело 137 от 10.12.2020 г. по описа на нот. Е.Ч на основание давностно владение и наследство като собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот е признат ответника И. М. К. .

С нот. Акт № 41 том 1, рег. № 804, дело 40 от 26.03.2021 г. по описа на нот. Е.Ч на основание давностно владение и наследство като собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот при равни права са признати ответниците Ф. М., Ф. Б., Е. Д., Е. М. и М. М..

От разпитаните в хода на производството свидетели А. Х.

Хрлин, М. Али М., М. Исмаил И., М. М. М., В А Б., М. Срих М. и М. М.

Кандьо, се установява, че имотът, който се намира в с. Юндола и е предмет на спора се ползва от времето преди отчуждаването и след възстановяването му от семейството на ответниците, при това не епизодично, а с упражняване на постоянна стопанска дейност – отглеждане на коне и косене на тревата.

Това правят необезпокоявани от никой, като с категоричност свидетеля М.

Кандьо установява, че от 2008 г. той им помага в отглеждането на жИ.тните там и го посещава по два пъти на ден. Нито веднъж не е видял някоя от ищците да посещава имота.

От показанията на св. В Б. се установява, че още преди да бъде отчужден, имотът е ползван от тримата братя, наследодатели на ответниците, И., М. и А М. Каньови. Тя е дъщеря на А К.. След възстановяването изцяло се стопанисвал от брат й И. А К..