Решение № 19 от 16.01.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19/16.01.2020 г. гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник ІII-ти състав

В публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов секретаря

Емилия Павлова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 563 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 894 от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 599, по описа Районен съд Перник за 2019 г. е осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски”, № 1, да заплати на В.Г.П.-Т., с ЕГН: ********** и В.Ю.Т., с ЕГН: ********** и двете ищци с постоянен адрес:***, както следва: на В.Г.П.-Т. сума в размер на 28680 лв. неимуществени вреди и сумата от 192.08 лв. имуществени вреди за разходи за погребение и на В.Ю.Т. сума в размер на 20680 лв., неимуществени вреди, които вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова злополука, станала на ***, ведно със законната лихва от деня на злополуката – *** до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв. неимуществени вреди и 480.20 лв. за имуществени вреди, за първата ищца и 70000 лв. неимуществени вреди за втората ищца отхвърлил исковете, като неоснователни и недоказани.

Осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД да заплати по сметка на Районен съд Перник, сумата 2291.08 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Осъдил В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. да заплатят на „Мини открит въгледобив” ЕАД сумата от 300.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

Осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД да заплати на адв. Е.Л., процесуален представител на ищците адв. разноски в размер 2016.56 лв. спрямо изхода на спора.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. и ответникът „Мини открит въгледобив” ЕАД, които обжалват същото.

С въззивната жалба В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т., обжалват решението в частта, в която предявените искови претенции срещу „Мини открит въгледобив” ЕАД за присъждане на неимуществени вреди в резултат смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова злополука са отхвърлена до пълния им размер, в частта, в която РС е определил намаляване на отговорността на ответника и е уважил възражението му по чл. 201 ал. 2 от КТ, както и в частта с която е уважил възражението на ответника за намаляване на отговорността му с размера на платено застрахователно обезщетение. В жалбата се поддържа, че решението в частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при неизяснен механизъм на злополуката, като Районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства, като е подходил спрямо доказателствения материал избирателно. Заявява се в жалбата, че обжалваното решение, в частта с която присъдените вреди са намалени с полученото от ищците застрахователно обезщетение е постановено при непълно доказване от страна на ответника.

Срещу посоченото Решение в срок е постъпила и въззивна жалба от „Мини открит въгледобив” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Т., в частта на същото, с която претенциите на ищците са уважени при приет процент на съпричиняване 60 %, както и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че с оглед събраните по делото доказателства процента на съпричиняване следва да бъде 90 %. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 201 ал. 2 от КТ и при 90 % съпричиняване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Мини открит въгледобив” ЕАД е постъпил отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения е изразено становище за нейната неоснователност.

В законоустановения срок В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. са подали отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и оставянето и без уважение.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани лица – страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същите са процесуално допустими.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на исканата съдебна защита.

За да се произнесе относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, Окръжният съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 599 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. е образувано по предявени от В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. искове, срещу „Мини открит въгледобив” ЕАД като ищците, са поискали да бъде осъдено ответното дружество да им заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата в размер на 100000 лв. неимуществени вреди за първата ищца и в размер на 70000 лв. неимуществени вреди за втората ищца, както и ответника да заплати на първата ищца сумата от 480.20 лв. имуществени вреди представляващи разходи за погребение, които вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова злополука, станала на ***, ведно със законната лихва от деня на злополуката – *** до окончателното изплащане на сумите, както и направени по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че наследодателя на ищците и ответното дружество са били в трудови правоотношения, въз основа на сключен трудов договор. На *** Ю.Т. бил на работа дневна смяна заедно с колегите си В.И.Л., И.Д.Н. и И.Д.Т.. Около 7,30 сутринта след проведен инструктаж от П.Н.И. – ***, четиримата отишли на 6-ти коловоз за да разтоварят седлови вагони пълни с въглища от рудник „Република“. Свидетеля В.Л., в качеството си на бригадир разпределил работата, като самия той отишъл откъм стената, Ю.Т. останал откъм площадка на първи вагон, а И.Н. и И.Т. отишли на втори вагон. Механизмът за отваряне на вагона, който се отварял с въздух под налягане бил откъм страната на Ю.. Свидетеля Л., разкачил куките, които се слагат на капака да не се отвори по време на движение и казал на Т., ако е разкачил и той, може да се предприеме отварянето на вагона. Механизмът за отваряне се задействал чрез кран, който имал три положения – отворено, затворено и средно положение. Този кран се намирал на самия вагон, по средата. Вагона бил разделен на две. От една страна имало два капака, като и двата се отваряли. След като Т. поставил крана в положение „отворено“, долния край на вагона се отворил на около 60 см. от вагона и през този отвор започнали да падат въглищата. На пода имало скари, в които се изсипват въглищата. Ако във вагона останели въглища, неизпаднали при изсипването ги разтоварвали на ръка с ръчни инструменти. От към страната на Л. скарите били по-широки и въглищата изпаднали. Свидетеля бил вече на втория капак като между него и Т. имало материал и той не го виждал. Внезапно свидетеля усетил, че от дясната му страна капака започнал да се затваря. Л. клекнал ниско под капака и извикал „Ю., пази се, вагона се затваря, клякай долу ниско, капака се притваря“. Не чул отговор от негова страна и се показвал отстрани като видял, че Ю.Т. е прав. Изтичал веднага, качил се на площадката и директно отишъл при крана, който бил в положение „затворен“. Тъй като капакът притиснал Ю.Т. към вагона, Л. веднага сложил крана в положение „отворен“, при което капака освободил тялото на Т. и той се свлякъл на земята. Свидетеля веднага викнал колегите, за помощ донесъл вода да го намокри. Не след дълго наследодателя на ищците починал, което било констатирано при идването на медицинския екип от ЦСМП Перник.

В последствие е установено, че в резултат на притискането към вагона, Т. получил телесни повреди от механичен фактор - механична травма на торса, която е резултат от силен и широк натиск от тежък твърд тъп предмет в областта на гърдите, корема и поясната област. Причината за смъртта е установена с аутопсия - остра кръвозагуба, разкъсвания на аортата, черния дроб и десния бъбрек, както и счупвания на ребра в дясно. Констатирани са датата и часа на смъртта – ***, 08:00 ч. Приблизителният период от време между началото на патологичния процес и смъртта е 5 минути.

Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение, както и факта на настъпване на трудова злополука по време на съществуване на правоотношението. С Разпореждане № *** на НОИ-ТП-Перник е прието, че се касае за трудова злополука. Установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства по чл.

57 – 63 КСО. След влизане в сила на КСО на 01.01.2000 г., трудовата злополука може да се установява само по административен ред, от изключителна компетентност е на съответните административни органи, не може да бъде установявана в исковото производство по чл.

200 КТ и гражданският съд е длъжен да зачете издадения индивидуален административен акт. Според чл.

17, ал. 2 ГПК, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче, не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Административните актове за установяване на професионални рискове - трудова злополука и професионална болест, се издават при участието на страните по трудовото правоотношение в съответните административни производства. В настоящия казус, страните по настоящото гражданско дело са били участници в административното производство, поради което не следва да се извършва контрол за законосъобразност на акта за трудова злополука относно това доколко такава действително е настъпила.

В настоящия случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ищецът е претърпял телесни увреждания, довели до летален изход, поради което настоящият състав на съда намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука.

Безспорно е и че ищците В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. са законни наследници на починалия Ю.Е.Т. и са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като същевременно се съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания на ищците. От събраните гласни доказателства се установи, че съпрузите са имали дългогодишен семеен живот, живели са съвместно с детето си в едно семейно жилище, бащата се е гордеел със своето дете. Ищцата В.Г.П.-Т. е загубила своя партньор в живота, моралната и материалната подкрепа на най-близкия си човек. Установено е, че същата към страда от *** и ***, като заболяванията са установени след преживян остър психоемоционален стрес – внезапната смърт на съпруга й при трудова злополука, станала на *** Установено, е, че и към момента на изготвяне на приетата и неоспорена пред Районният съд СМЕ В.Т. е на медикаментозно лечение, като тежестта на заболяването, продължителността и честотата на депресивните епизоди варират в широки граници и това налага системно и продължително наблюдение и лечение. С оглед характера на претърпените неимуществени вреди, които ищцата В.Г.П.-Т. е претърпяла, търпи и ще търпи и в бъдеще предвид необратимостта на загубата, съдът счита, че същите следва да бъдат репарирани с обезщетение в размера, които претендира В.Т., а именно сумата от 100000 лв.