Решение № 5890 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5890 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110152235 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 261920/21.09.2023г. на СРС, подадена от „***************“ АД срещу „************“ АД във връзка със Заповед за изпълнение от 14.06.2023г., издадена по ч.гр.д. № 28655/2023г. на СРС. С Определение № 36412/13.10.2023г. производството по делото е частично прекратено.

Ищецът „***************“ АД чрез юрк. Н.К. е предявил срещу ответника „************“ АД искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

10270,66 лева неплатен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски) по щета № *********** за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 23.02.2019г. около 8,00ч. на територията на община Аксаково на републикански път № II-29 близо до ресторант „Аксаковска панорама“, причинено виновно от водача на товарен автомобил марка „Ивеко“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.05.2023г.) до окончателното изплащане на сумата;

3185,77 лева лихва за забава върху главницата за 25.05.2023г.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 23.02.2019г. към 8,00ч. на територията на община Аксаково на републикански път № II-29 близо до ресторант „Аксаковска панорама“, водачът на автомобил марка „Ивеко“, рег. № *********, виновно причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица № ***********). За автомобила, управляван от причинилия 1 произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета.

За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят заплатил обезщетение в размер на 45170,00 лева, като се касаело за тотална щета. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника. Ответникът изплатил доброволно сумата от 34899,34 лева, като остатъкът от 10270,66 лева останал неплатен. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ц.Р. / юрк. Г.В.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „************“ АД чрез юрк. И.А. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 348988/05.12.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва факта на пътнотранспортното произшествие и че гражданската отговорност на причинилия го водач е била застрахована при него. Твърди обаче, че изплатеното от него обезщетение е значително завишено и не съответства на действително претърпените вреди, съответно че претендираната по реда на регреса сума е необосновано висока. Твърди, че доброволно изплатената на ищеца сума напълно покрива стойността на нанесените щети и изчерпва задълженията му по регрес. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Асенова, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е отново за ищеца, който следва да докаже наличие на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът намира, че между страните не се спори относно това, че на 23.02.2019г. към 8,00ч. на територията на община Аксаково на републикански път № II-29 близо до ресторант „Аксаковска панорама“, водачът на автомобил марка „Ивеко“, рег. № *********, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“, рег. № **********, че към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица № ***********), че за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била 2 образувана ликвидационна преписка по щета, че за отстраняване на щетите по увредения автомобил ищецът заплатил обезщетение в размер на 45170,00 лева, като се касаело за тотална щета, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, както и че ответникът изплатил доброволно сумата от 34899,34 лева, като остатъкът от 10270,66 лева останал неплатен.

При това положение спорът по делото се концентрира досежно обстоятелството дали ответникът дължи регресно плащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер, по-висок от вече платения.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.). Съгласно чл.

390, ал. 2 КЗ тоталната щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (опр.3357/03.11.2023г.-гр.д.960/2023г.-ВКС,IVг.о.). При наличие на тотална щета, за да изплати обезщетението, застрахователят изисква удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, от което да е видно, че това е направено поради настъпилата тотална щета (чл. 390, ал. 1 КЗ).

Видно от представеното на л. 32 копие от регистрационен талон, процесният камион е дерегистриран поради тотална щета.

По делото са изслушани първоначално и допълнително заключения на вещо лице по съдебна автотехническа екпертиза. Те са изготвени от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновани и при липса на обстоятелства, които принципно да поставят под съмнение тяхната правилност. Според първоначалното заключение, което съдът приема за меродавно, процесните щети върху автомобила са в причинна връзка с механизма на пътнотранспортното произшествие /изследван от вещото лице/. Пазарната стойност на ремонта на камиона възлиза на 33877,38 лева, а действителната му стойност към датата на ПТП е 36596,73 лева. При това положение вещото лице посочва, че е налице тотална щета, тъй като стойността на ремонта възлиза на 92,57% от действителната стойност на превозното средство. Ликвидационните разноски са оценени на сумата от 15,00 лева. Според вещото лице в конкретния случай изчисляване на стойността на запазените части поотделно и при разкомплектоване е неприложимо, от една страна поради високата практическа трудоемкост на необходимото за това разкомплектоване, а от друга поради факта, че не всички запазени части са описани, а и много от тях нямат обективна пазарна реализация. В тази връзка вещото лице дава и заключение, че тяхната стойност, принципно определяна съобразно приложимите правила, не може да възлиза на повече от 25% от действителната стойност на 3 автомобила. И, ако същата се определи на 36596,73 лева, то 25% са 9148,18 лева. Съдът обаче приема сумата от 2400,00 лева, посочена от вещото лице въз основа на представена по делото оферта, като меродавна за стойността на останките: според т. 76.1 от ОУ на ищцовото дружество стойността на запазените агрегати се определя въз основа на експертна оценка или оферта от потенциален купувач, каквато е налице /л.33/. Съдът не приема за меродавно допълнителното заключение на съдебната автотехническа експертиза досежно действителната стойност на увредения камион. Идентичен пазарен аналог на същия като модификация и параметри, както вещото лице е посочило неколкократно, няма. Т.е. всички оферти са за камиони, различаващи се от катастрофиралия, включително като пробег. Това, че дадено превозно средство е предложено за продажба на определена цена, не значи, че действителната му такава е тази, за която се предлага, съответно тази, за която в крайна сметка евентуално е или е било продадено. Първоначалното заключение в тази си част, при отчитане на липсата на пазарен аналог, е по-обективно и балансирано в изводите си. В тази връзка и по повод оспорванията на процесуалния представител на ищцовото дружество, по чието искане бе допуснато и изслушването на допълнително заключение, следва да се обърне внимание, че всяка една налична по делото оферта, включително представените от ищеца оферти, са по-ниски от определената от него действителна стойност, съответно изчислената от вещото лице по първоначалното заключение.

Вземайки предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че застрахователното обезщетение в пълен размер възлиза на сумата от 36596,73 лева. От тази сума следва да се извади стойността на запазените части – 2400,00 лева, като остават 34196,73 лева. От тях следва да се извади, на основание чл. 374, ал. 2 КЗ, т. 79 от ОУ и уговорката за безусловно самоучастие на застрахования във всяка вреда /л.18/, сумата от 100,00 лева. Така дължимата по регреса сума, ведно с 15,00 лева ликвидационни разноски, възлиза на 34111,73 лева. Ответникът доброволно е изплатил 34899,34 лева.