Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4604 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2376/2023
Вид
Определение № 4604
Подписан
08.12.2023
В сила
24.09.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4604 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502376 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и следващите от ГПК. Образувано е по частна жалба входящ № 11569/14.02.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от „Савимекс“ ООД, ЕИК: 124034688, чрез процесуалния му представител адвокат К. К. от АК-Добрич против решение № 4132/29.12.2022г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, което има характер на определение, в частта му, в която РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци, сумата от по 150 000 лева /общо 300 000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд- Окръжен съд-Варна.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е следвало или първоначално да прекрати производството по предявените искове по чл. 49 от ЗЗД, като преди това събере дължимата държавна такса или при постановяване на определението си да събере дължимата държавна такса.

Моли обжалваното определение да бъде отменено.

От въззиваемата страна – Ю. Т. Ю. и М. Т. З., чрез процесуалния им представител адв. Я. Я., е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба, като неоснователна.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е отделил евентуално съединените искове, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лева. Правилно не е събрана държавна такса, тъй като, когато между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК. Главните искове по първоинстанционното дело произтичат от трудово правоотношение, защото правоотношението между загиналия работник и „Савимекс“ ООД изрично е обявено за трудово с акт на Инспекцията по труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците по тези искове не следва да внасят такси и разноски по делото. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ю. Т. Ю. и М.

Т. З., против „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, с която са предявени субективно съединени 1 искове с правно основание чл. 200 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния баща Т. Ю.ов Махмудов, настъпила на 06.11.2017 г. при трудова злополука, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на злополуката – 06.11.2017 г. до окончателното плащане. В условия на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците, сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.

49 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че Ю. Т. Ю. и М. Т. З. са наследници – деца на Т. Ю.ов Махмудов, починал на 06.11.2017 г., в гр. Добрич. Смъртта на Т. Махмудов била настъпила вследствие на трудова злополука, тъй като същият е загинал по време на изпълнение на трудовите си задължения при работодател – „Савимекс“ ООД, на обект – мелница, с адрес: гр. Добрич, ул. „Ангел Стоянов“ №3. В исковата молба се излагат твърдения, че Т.

Махмудов работел в „Савимекс“ ООД от 1999 г. до датата на инцидента, като с него никога не е бил сключван трудов договор. Същият извършвал различни строително-ремонтни дейности в обекти на работодателя. На 06.11.2017 г., управителят на работодателя възложил на Махмудов и на още двама мъже да извършат вътрешни бояджийски работи на четвърти етаж в мелница на дружеството. Помещението, в което следвало да се работи, представлявало машинно отделение, в което се намирали тръби, идващи от елеватор, като имало и два бункера за овлажняване на зърно. На външна стена на същото помещение имало ревизионен отвор за обслужване на ремонтните дейности, с размери 160 х 110 см.

Същият се затварял с две метални врати, които се отваряли навън и се заключвали с резета.

Докато мъжете работели, ревизионният отвор бил отворен и необезопасен. В 15.00 ч. двама от работниците решили да направят почивка и да отидат до близкия магазин за кафе, като наследодателят на страните останал на обекта. При опит да премести или да изхвърли чувал със строителни отпадъци през ревизионния отвор, той залитнал и паднал от четвъртия етаж.

Т. Махмудов загинал, като същият бил намерен от другите двама мъже, на земята до сградата, като в непосредствена близост до тялото му имало чувал с отпадъци. След подаване на сигнал до тел. 112, на място пристигнали полицейски и медицински екипи.

Образувано било ДП №53/2017 г. на ОСлО – Добрич при ОП – Добрич, като наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Излагат се твърдения, че на починалия не са били осигурени безопасни условия на труд; на същия не е бил проведен инструктаж, а на обекта не е бил осъществен дължимият контрол.

Възложено му е било да извърши работа на висок етаж, като е бил налице необезопасен отвор. Твърди се, че вследствие на падането, на Т. Махмудов са били причинени множество телесни увреждания несъвместими с живота.

След инцидента дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Добрич извършила проверка, при която били установени множество нарушения на трудовото законодателство и били съставени АУАН. С постановление на главен инспектор при Дирекция инспекция по труда – Добрич, потвърдено с решения на АС – Варна и ВАС, е било обявено съществуването на трудово правоотношение между Т. Махмудов и „Савимекс“ ООД. В условия на евентуалност, се иска „Савимекс“ ООД да бъде осъден да заплати на ищците сума в общ размер на 300000 лева /по 150000 лева на всеки от тях/, на основание чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка се излагат твърдения, че смъртта на Т. Махмудов е настъпила поради виновното бездействие и неизпълнение на законовите задължения на служител на ответника, на когото е било възложено извършване на определена работа. Сочат, че този служител – Илка Табакова, която е следвало да организира и контролира работния процес, не е провела начален, периодичен, ежедневен и извънреден инструктаж на работниците, както и инструктаж на външните посетители. Същата не е следвало да допуска Т. Махмудов до работа без сключен трудов договор и без обезопасяване на ревизионния отвор. Ищците излагат твърдения за търпени силни негативни емоции след смъртта на техния баща - Т.

Махнудов. Внезапната му и трагична смърт променила живота им в отрицателен смисъл.

Сочат, че те се обичали много силно, той бил тяхна опора, в т.ч. и финансова и те можели да разчитат на него за всичко. Описват своя наследодател като жизнерадостен и енергичен 2 човек, който ги отгледал и ги изградил като личности. Загубата му им нанесла непоправими вреди, които щели да търпят цял живот. При горните доводи настояват за уважаване на претенциите им в пълен размер.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Савимекс“ ООД представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва материалноправната си легитимация. Въвежда възражение за погасяване на исковете поради изтекла кратка погасителна давност. Отделно намира същите за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Оспорва смъртта на наследодателя на ищците да е настъпила вследствие на трудова злополука, а дори да се приеме сочения от ищците характер, то смъртта е настъпила само и единствено поради действия на Т. Махмудов. В тази връзка въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в максимален размер. По отношение на предявените евентуални искове намира същите за неоснователни, като твърди, че не е налице соченото от ищците поведение на служителя му. Отделно, същото не е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Твърди, че ревизионният отвор е бил обезопасен, като само и единствено поради действията на Махмудов, той е паднал и е загинал. Оспорва отношенията между починалия и ищците да са били такива, каквито те ги описват в исковата молба. Оспорва Махмудов да им е помагал с финансови средства, тъй като към 06.11.2017 г. той е бил пенсионер, като негова грижа е била собствената му издръжка и тази на съпругата му, а не на пълнолетните му деца.

С решение № 4132/29.12.2022г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З., против „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, в условията на евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци, сумата от по 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Решение № 4132/29.12.2022г. постановено по гр. дело № 9908/2021 г. по описа на РСВарна, 43-ти състав има характер на определение, в частта му, в която РС-Варна е прекратил производството по предявените от Ю. Т. Ю. и М. Т. З. против „Савимекс“ ООД, в условията на евентуалност искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци, сумата от по 150 000 лева /общо 300 000 лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД, като е изпратил същите по подсъдност на родово компетентния съд- Окръжен съд-Варна. Частната жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 118, във вр. с чл. 121 от ГПК и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ГПК: на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК: исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ГПК: Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Правилата за определяне на цената на иска са регламентирани в чл. 69 от ГПК като според ал. 1, т. 1 на същата разпоредба по искове за парични вземания цената на иска е равна по размер на търсената сума.

В настоящия случай, по предявените в условията на евентуалност искове, по чл. 49 от ЗЗД, размерът на цената на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК е над 25 000 лева, а 3 именно по 150 000 лева /общо 300 000 лева/ за всеки един от ищците. Посочената цена обуславя подсъдността на спора и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 104, т.

4 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че делото не му е подсъдно, поради което е прекратил производството по делото в тази му част и е изпратил иска по подсъдност на родово компетентния съд – Окръжен съд-Варна.

Подадената от „Савимекс“ ООД частна жалба входящ № 11569/14.02.2023 г. по описа на РС-Варна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В настоящото производство от страните не са претендирани разноски, следователно на основание чл. 6 от ГПК, такива не следва да бъдат присъждани.