Решение № 953 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500519 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8/13.01.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2021 г. по описа на ОСгр. Враца, изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно и пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ – макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на Т. Б. Г. и М. К. И. на основание чл. 141, чл. 142, ал. 1 и чл. 151 ЗПКОНПИ равностойността на следното имущество на обща стойност от 120460 лв., както следва: I) от М. К. И.: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Козлодуй, с площ 1427 м2 , ведно с изградената в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ 110 м2 , при съседи на поземления имот: ***, ***, *** и ***, с пазарна стойност от 60000 лв. и II) от Т. Б. Г.: 1) л. а. „БМВ 530 Д” с рег. № ********, с пазарна стойност от 12240 лв. и 2) общата сума в размер на 48220 лв., състояща се от следните суми:

800 лв. - равностойността на л. а. „Форд Ескорт” с рег. № ********, с прекратена регистрация на 03.12.2012 г.; 6000 лв. - равностойността на л. а. „Фиат Дукато”, с рег. № ********, с прекратена регистрация на 03.12.2012 г.; 300 лв. - получена при разкомплектоването през 2021 г. на л. .а. „Форд Фокус”, с рег. № ********; 4300 лв. непреобразуван остатък от пазарната стойност на т. а. „Опел Мовано”, с рег. № ********, отчужден на 31.03.2015 г.; 4000 лв. - непреобразуван остатък от пазарната стойност на т. а.

„БМВ 320Д”, с рег. № *******, отчужден на 18.09.2014 г.; 4700 лв. - пазарната стойност на отчужден на 05.11.2014 г. л. а. „Фолксваген Голф”, с рег. № ********,; 5000 лв. - пазарната стойност на отчужден на 13.12.2018 г. л. а. „Ауди А4”, с рег. № ********; 4000 лв. 1 получена при разкомплектоването през 2021 г. на л. а. „Опел Зафира”, с рег. № ********;

3630 лв. - изтеглени средства през 2011 г. и 2014 г. от банкова сметка, открита в „Банка ДСК” АД; 6200 лв. - изтеглени средства за периода от 24.11.2011 г. до 21.12.2011 г. от спестовен влог в „Банка ДСК” АД и 12890 лв. - изтеглени средства през 2012 г. от спестовен влог в „Банка ДСК” АД.

Ищецът е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, като поддържа, че ОС-гр.

Враца неправилно е приел, че от доказателствата по делото не се установява, че през проверявания период ответниците са били във фактическо съжителство на съпружески начала съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 18 от ДР на закона, тъй като те имат три общи деца, като третото е родено след края на проверявания период, през който е закупен и процесното им общо жилище. Счита, че са доказани всички материални предпоставки, при проявлението на които възниква предявеното потестативно право за отнемане на незаконно придобито имущество през проверявания период в полза на държавата – придобитото през проверявания период имуществото на ответниците надвишава с повече от 150000 лв. техния нетен доход.

Въззиваемите са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който излагат становище за нейната неоснователност, като поддържат, че в процеса на доказване не са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните имот и суми.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС-гр. Враца е бил сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тъй като КПКОНПИ е била сезирана от надлежния орган (СпП) на 08.11.2018 г., следва да се прилага ЗПКОНПИ.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак (да са във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 18 от ДР на закона) или са негови непълнолетни деца, респ. юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице, през проверявания период да е привлечено като обвиняем за 2 престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин ”), което, макар и да е прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето действие.

ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на ЗПКОНПИ - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., която е възприета и доразвита в ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК , поради което настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.

Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...

Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си . Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е 3 забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено.

На основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност). По гражданскоправен ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”.

Не са от забранена със закон дейност, т. е. законни са не само някои от посочените в § 1, ал. 2 ДР на ЗПКОНПИ доходи, но също и: недекларираните доходи (всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни); посочените и внесени по митническа декларация доходи също са законни, когато има данни проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите (или част от тях) може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика”; доходите от гадателство, лична проституция и други дейности, които не всеки е готов да признае, че е извършвал.

Източниците на финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното имущество и доходите (приходите минус разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване.

Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество (то се трансформира в новопридобитото), нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане... Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява 4 временното превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е налице забогатяване.