Решение № 260850 от 09.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 12941 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 126285 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 61187/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 34 състав, Агенция „П.И.“, ЕИК ******* е осъдена, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК*******следните суми: сумата от 2913,28 лв. /с включена сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски/ платено обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС, с марка „БМВ 525Д“ с рег. № ******* от настъпило на 14.03.2015 г. на АМ „Тракия“ км 224 – удар с внезапно излязъл на пътното платно в посока от ляво на дясно диво животно /чакал/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 605,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.08.2016 г. до 21.08.2018 г.; като са отхвърлени искът, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над уважения размер от 2913,28 лв. до пълния предявен размер от 2964,81 лв., както и искът, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 605,31 лв. до пълния претендиран размер 614,13 лв.

С решението Агенция „П.И.“, ЕИК *******, е осъдена да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 165,75 лв. – разноски по делото.

С решението З. „Б.И.“, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК ******* , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,69 лв. – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „П.И.“, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че първостепенният съд е постановил обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка, неправилна оценка на събраните доказателства и при липса на мотиви.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел и оценил събраните по делото доказателства. Оспорва възприетия от съда извод, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа, и предприемане на необходимите действия за предотвратяване появата на диви животни на пътната настилка, както и че причината за поява на диво животно на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, доколкото ЗДвП предвижда общо и абстрактно задължение на АПИ да поддържа републиканската пътна мрежа, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. Поддържа, че от приетите по делото доказателства се установява, че АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗДвП, като са извършени необходимите работи по обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. Заявява, че от приетите по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на прекъсвания на мрежата в процесния период. Излага още, че пътят и неговите принадлежности били в изправно състояние, причината за удара било преминаващото животно, с неизвестен собственик, като не било установено откъде точно е влязло на пътното платно. В обобщение твърди, че не се установява по делото причинна връзка между претърпените вреди и действията на лицата, ангажирани с поддръжката на пътя, като в случая се касаело за злополука със случаен и невиновен причинител.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Б.И.“.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на страната на ответника „П.Г.“ ЕАД, в който се поддържа, че депозираната въззивна жалба е основателна и се моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции отхвърлени. Претендира юрисконсултско въднаграждение.

Останалите трети лица – помагачи на страната на ответника „П.“ ЕАД, „Е. - Р“ ООД и „З.“ ООД не изразяват становище по изложеното във въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението съдът намира следното:

СРС, I

Гражданско отделение, 34 състав е бил сезиран с осъдителни искове, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ

/отм./ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка същият встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В чл. 213 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на виновното лице, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са приложими и при тълкуването на чл. 213, ал. 1 КЗ.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

В процесния случай, от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които АПИ е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в качеството на собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.

Необходимо е да се посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

С определението на първоинстанционния съд, по реда на чл. 140 ГПК, от 08.01.2019 г., за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: наличие на засрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния период; плащане от застрахователя /ищец/ по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор; и обстоятелството, че АМ „Тракия“, км. 224 е път от републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника.

Спорно пред въззивната инстанция, с оглед релевираните от ответника в отговора на исковата молба възражения, е наличието на настъпило на процесната дата ПТП, механизъм на същото, причинна връзка между настъпилото произшествие и действията на служителите на ответника в изпълнение задълженията за поддръжка на пътя, размер на вредите. Направено е и възражение за съпричиняване.

Ответникът оспорва основателността на исковете, като твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по поддръжка на процесния участък от пътя, на който е станало произшествието, и че същото не е резултат от неизпълнение на задълженията му, а от събитие със случаен характер – излизане на животно на пътя.

Най-напред въззивният съд намира за неубедително доказан механизмът на осъществяване на произшествието, резултирало в редица увреждания по превозното средство.

Твърдението за сблъсък с диво животно /чакал/, появило се на пътното платно, по което се е движел застрахованият водач, произтича единствено от него и не се подкрепя от никакви други годни и надеждни доказателствени средства.

Настоящият въззивен състав намира, че механизмът на ПТП и причинната връзка между него и настъпилите вреди не се установяват от представения по делото протокол за ПТП № 1446459/14.03.2015 г., съставен в 22:35 ч. от длъжностно лице при ОД на МВР – Стара Загора, нито от другите събрани по делото доказателства.