Определение № 246 от 14.05.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 157/2020
- Вид
- Определение № 246
- Подписан
- 14.05.2020
- Състав
- МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.261 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
2020 година град Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение на четиринадесети май година 2020 в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 157 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си Александър Симеонов Симеонов против решение № 1075/28.11.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 737/19г. в частта, в която дружеството е осъдено на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД ДА
ЗАПЛАТИ на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет.
9, представлявано от Димитър А. Франзелов следните суми:
- сумата от 390 866.94 лв., представляваща остатък по фактура № **********/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 119 003.01 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № **********/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 390 866.94 лв., - сумата от 426 000.00 лв. по фактура № **********/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г.
1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 129 699.59 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № **********/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426 000.00 лв., - сумата от 64 807.53 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи твърдения за неправилност на решението в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие на процесуалните правила, а така също и поради неговата необоснованост, въззивникът иска от съда да отмени обжалвания съдебен акт, да разгледа наведеното от него възражение за прихващане и да отхвърли изцяло предявената срещу него искова претенция. Направени са доказателствени искания в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК да бъдат приети и приобщени към делото приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната комплексна съдебно-счетоводна и оценителска експертиза, която да отговори на посочените в жалбата въпроси.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Изразява се становище, че доказателствените искания не следва да бъдат уважени, тъй като не е налице нарушаване на процесуалните правила от първоинстанционния съд.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, установи, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата обаче е нередовна по смисъла на чл.261 т.4 от ГПК, тъй като държавната такса за въззивно обжалване е внесена по сметката на Варненския окръжен съд, а не на Варненския апелативен съд. При това положение производството по делото се прекратява и делото се връща на окръжния съд за правилно администриране на подадената въззивна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. №
157/20г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за правилно администриране на подадената въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: