Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2590 от 31.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2167/2025
Вид
Определение № 2590
Подписан
31.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2590 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502167 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по Възражение вх. № 60267/29.05.2025 г. по описа на ПдРС, подадено от И. Й. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н. П., срещу Заповед № 4694 от 31.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издаден по ч. гр. д. № 10969/2020 г. на РС-Пловдив, XVIII гр.с.

С възражението се оспорва вземането, присъдено със Заповед № 4694/31.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Изрично се поддържа, че И. Й. И. не дължи посочената в заповедта парична сума на заявителя по заповедното производство. Длъжникът твърди, че е получил обаждане по телефона от лице, представило се за служител на кредитна институция, от който е разбрал за воденото заповедно производство.

Предвид това, след справка в архива на ПдРС по ч.гр.д. № 10969/2020., на 21.05.2025г. е узнал за заповедта. Излагат се доводи, че в заповедното производство са налични две съобщения за заповедта, адресирани до И. Й. И. с разписки към тях от 09.09.2020г., с подпис на „Получател“, който не е ясно на кого е, оспорва се същият да е положен от И. Й. И. като длъжник. В случай, че съдът счете подписът върху разписките за редовно положен, се прави искане за назначаване на експертиза. Претендират се разноските по делото.

Препис от възражението е връчен на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, от който не е постъпило становище.

Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от 1 процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени съображения за подаването му в срок, поради което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество като доводи за обратното не се обосновават.

Съобразно чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът разполага с възможност да отправи възражение, ако е бил лишен от възможност да оспори заповедта за изпълнение в няколко, изброени в нормата хипотези.

С възражението си длъжникът се позовава на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Настоящият съдебен състав на ПОС намира за основателно това възражение. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице, а според чл.44, ал.1 от ГПК връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изисква от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. Съгласно нормата на чл. 46, ал.

1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адреса.

В разглеждания случай от представеното ч. гр. д. № 10969/2020 г. се установява, че Заповед № 4694/31.08.2020 г. е била изпратена за връчване с 2 бр. съобщения от дати 31.08.2020 г. и 01.09.2020г. на л.25. и л.26 от делото, които са се върнали като връчени от секретаря на Кметство село Д., Община С. на дата 09.09.2020 г. И на двете съобщения в графа „Получател“ е положен подпис без да е отбелязано името на лицето и неговото качество, не е посочен начина на връчване на съобщенията – лично или чрез друго лице. Предвид изложеното, не може да се установи дали Заповед № 4694/31.08.2020 г. е получена лично от длъжника или е връчена на друго лице, както и ако е налице втората от посочените хипотези - какво е качеството на лицето, което е приело съобщението.

При тези данни по делото, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена, поради което са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението на длъжника.

Следва на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 4694 от 31.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издаден по ч. гр. д. № 10969/2020 г. на РС-Пловдив, XVIII гр.с., а така и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, да бъде спряно.

На основание чл. 423, ал. 4 ГПК разглеждането на делото от заповедния съд следва да продължи с даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По разноските:

2

В производството по чл. 423 ГПК, когато последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на длъжника, разноски не се присъждат. Произнасянето по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд в случаите на обезсилване на заповедта.

Ето защо, разноски за настоящото производство не се следват.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА Възражение вх. № 60267/29.05.2025 г. по описа на ПдРС, подадено от И. Й. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н. П., срещу Заповед № 4694 от 31.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10969/2020 г. на РС-Пловдив, XVIII гр.с.

СПИРА изпълнението на Заповед № 4694 от 31.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издаден по ч. гр. д. № 10969/2020 г. на РС-Пловдив, X V I I I гр.с., въз основа на която е издаден изп.лист. № 5400/10.11.2020 год. по същото дело

ВРЪЩА делото на РС Пловдив за даване указания по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3