Акт от 21.11.2012, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда № 8258

Номер

8258

Година

26.10.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

10.26

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мирослава Йорданова дело номер

20151210201109 по описа за

2015 година

Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 304 от НПК Съдът

ПРИСЪДИ

ПРИЗНАВА С. Л. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], кв. Х. Б., [улица], ЕГН [ЕГН] за НЕ ВИНОВЕН в това, че на 20.02.2014 г. в Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, собственост на В. Б. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място], която владеел, въз основа на Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г. - престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК ОСТАВЯ без уважение предявения от В. Б. Ф. против С. Л. И. гр. иск в размер на 4500 лева като неоснователен.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.................

2.................

МОТИВИ:

Районна прокуратура Б. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 452/2014 г. срещу С. Л. И. – [дата на раждане] в [населено място], живущ в същия град, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН [ЕГН] за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 20.02.2014 г. в Б., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, собственост на В. Б. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място], която владеел, въз основа на Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. РП счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт. Предлага наказанието на подсъдимия И. да бъде определено около средния размер предвиден от законодателя с приложение на чл. 58а от НК като намали с 1/3 така предложеното наказание и същото да бъде лишаване от свобода за срок от една година.

Подсъдимият С. И. е направил искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от РП в обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. С оглед на това съдът обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. В последната си дума подсъдимият моли съда за снизхождение, за налагане на минимално наказание,изразява воля да възстанови причинените имуществени вреди.

Служебно назначеният на подсъдимия защитник – адв.Д. подкрепя становището на подсъдимия за протичане производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Твърди, че обвинението и вината на И. са доказани по несъмнен начин и не оспорва фактическата страна на внесения акт срещу подсъдимия. Пледира да се наложи наказание при приложение на чл.58а НК.

В хода на съдебното производство пострадалия В. Ф. е предявил гр. иск за съвместно гр. иск чрез адв. С. срещу С. Л. И., с ЕГН [ЕГН] за сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вред в резултат на престъплението предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието – 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Св. Ф. е конституиран в качеството на гр. ищец и ч. обвинител.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Л. И. е [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], кв. Х. Б., [улица], българин, български гражданин, женен, безработен, осъждан, с ЕГН [ЕГН].

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

В. Ф. в качеството на собственик на л.а. марка БМВ модел 320Д с рег. [рег.номер на МПС] обявил МПС за продажба в интернет сайт „Мобиле БГ“ като за целта посочил мобилен телефон за връзка.

Подс. С. Л. И. е харесал обявения от В. Ф. лек автомобил и се свързал по мобилния телефон със същия. Ф. обявил продажна цена на автомобила 4800 лева, но тъй като подс. И. не разполагал с цялата сума се договорили със собственика на автомобила да подготви договор за лизинг като за целта му продиктувал личните си данни. Ф. изготвил договор за лизинг, който трябвало да бъде подписан на следващия ден.

На 17.12.2013 г., около 10.00 часа, св. В. Ф. се срещнал с подс. С. И. на бензиностанцията, намираща се в близост до Ю. „Н. Р.” Б., на изхода от града. Малко след това, двамата отишли в кантората на нотариус Искра К., за да сключат подготвения от св. В. Ф. Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г. Съгласно същия, св. В. Б. Ф. в качеството си на „лизингодател” предоставил на подс. С. Л. И. като „лизингополучател” лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. [рег.номер на МПС] . Договорът бил сключен за срок от 7 (седем) месеца, считано от предаването на обекта на лизинга на лизингополучателя С. И.. Последният заплатил първоначална вноска от 1200 лева, а останалата сума трябвало да заплати на лизингови вноски по банков път по дадена от св. В. Ф. банкова сметка. Договорът бил подписан от св.В. Ф. и от подс. С. И., след което нотариално заверен от нотариус Искра К. с район на действие Районен съд Благоевград. Малко след това, подс. С. И. и свидетеля В. Ф. си тръгнали от нотариуса и отишли при сервиза на „Опел”, намиращ се на ул.„Васил Левски” № 61 в [населено място], където на паркинга бил оставен лекия автомобил. Около 13.00 часа, свидетеля В. Ф. предал автомобила и ключа за него на подс. С. И., както и съпровождащите го документи – малък талон, застраховка „Автокаско” и застраховка „Гражданска отговорност”. За целта бил изготвен и подписан приемо – предавателен протокол между свидетеля В. Ф. и подс. С. И.. След това, последния си тръгнал с автомобила, като се уговорили със свидетеля В. Ф. след заплащане на всички лизингови вноски, между двамата да бъде сключен договор за покупко – продажба на процесния автомобил.

На 30.01.2014 г., подс. С. Л. И. не заплатил по банков път лизинговата вноска. Свидетеля В. Ф. позвънил на мобилния му телефон, но не могъл да се свърже с него. За тези обстоятелства, свидетеля В. Ф. уведомил нотариус, който изготвил нотариална покана до подс. С. Л. И., връчена на 20.02.2014 г. чрез залепяне на уведомление, при условията на ГПК. С нотариалната покана, подс. С. И. бил уведомен, че договорът за лизинг се прекратява, поради неплащане на уговорената вноска, дължима на 30.01.2014 г., както и на неизплатената на 20.12.2013 г. фактура на застраховка „Автокаско”. След прекратяването на договора, подс. С. Л. И. е следвало да върне на свидетеля В. Ф. автомобила, но не го е направил, поради което за неговите действия били сигнализирани и органите на прокуратурата.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда гласни и писмени доказателства в хода на ДП – посредством показанията на св. Ф., в частта в която съдът ги кредитира.

Показанията на св. Ф. във възприетата част от съда като достоверна подкрепят изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, за която подсъдимият излага пълни самопризнания и е възприета от съда за установена по делото. От друга страна кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, а именно: /; Договор за лизинг № 1/17.12.2013 г; приемо-предавателен протокол нотариална покана ; съдебно – оценителна експертиза ; телеграма за обявяване на О. на автомобила ; справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР [населено място] ; свидетелство за съдимост ; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние ; карта за обвиняемо лице, както и от другите материали по делото.

Районният съдия кредитира изцяло показанията на св. Ф., в частта, в която в ДП е заявил, че е обявил процесния автомобил. На 17.03.2013 г. е подписан договор за лизинг между подсъдимия и пострадалия при нотариус Искра К. за срок от 7 месеца, като при сключване на договора св. Ф. е получил първоначална вноска по договора. Подс. И. е получил ключа и всички необходими документи към МПС. На 30.01.2014 г. подс. И. не заплатил по банков път лизинговата вноска, поради което св. Ф. позвънил на мобилния му телефон, но не могъл да се свърже с него. За тези обстоятелства, свидетеля В. Ф. уведомил нотариус, който изготвил нотариална покана до С. Л. И., връчена на 20.02.2014 г. чрез залепяне на уведомление, при условията на ГПК. С нотариалната покана, подс. С. И. бил уведомен, че договора за лизинг се прекратява, поради неплащане на уговорената вноска, дължима на 30.01.2014 г., както и на неизплатената на 20.12.2013 г. фактура на застраховка „Автокаско”. След прекратяването на договора, С. Л. И. е следвало да върне на свидетеля В. Ф. автомобила, но не го е направил, поради което за неговите действия били сигнализирани и органите на прокуратурата. Съдът не даде вяра на показанията на св. Ф. в частта, в която излага твърдения, за разпоредителни действия на подс. И. във връзка с процесния автомобил, от една страна св. Ф. не идивидуализира лицето, което го е потърсило по телефона, за да му бъде прехвърлена собствеността на автомобила и не посочва телефонен номер на същото входящо повикване. От друга страна по делото липсват каквито и да било други доказателства, които да потвърждават твърдението му. В тази връзка не са посочени факти в обвинителния акт.

Съдът кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза (л. 64-66 от досъдебното производство). Според експерта стойността на л.а., предмет на изследване към датата на деянието е 4500,00лв. /четири хиляди и петстотин/ лева.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият С. И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1, пр.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от РП. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.

Няма пречка това да бъде направено, въпреки направеното по реда на глава 27 (двадесет и седма) от НПК самопризнание, тъй като самопризнанията на подсъдимия направени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК са досежно фактите, които съдът прие за установени именно такива каквито са възприети и от представителя на държавното обвинение в обвинителната теза. След като извърши правен анализ на установените факти съдът достигна до извода, че деянието, което е вменено на подс. И. не осъществява признаците на престъпление по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК със следните аргументи:

За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация . Съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в Обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за осъществен състав на престъпление по чл. 206 ал. 1 пр. 1 от НК . В настоящата хипотеза обвинителната теза се основава само на показанията на пострадалия Ф. в досъдебното производство, които от една страна потвърждават установените от съда факта, но от друга страна въз основа на същите не може да се извлече умисъл от страна на подс. И. за своене на инкриминираната вещ.