Определение № 1743 от 05.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 05.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000501428 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 260855/14.02.2023год.,постановено по гр.д.№ 5084/2020год. на СГС е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск .

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх.№ 265676/16.02.2023год.,в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В частната жалба се сочи като неправилен направения от първоинстанционния съд извод за липса на правен интерес у ищцата за предявяване на иска по чл.

26, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД по отношение на сключения между двамата ответника договор за прехвърляне на дружествени дялове от 01.04.2019год. Твърди се ,че поради отказа за вписване в ТР по партидата на ТД „ Елон“ ООД прехвърлянето на прехвърлянето на дружествените дялове е с незавършен фактически състав, но не и самият договор /както бил приел първоинстанционния съд/ ,чиято недействителност се иска да бъде прогласена. Поддържа се също така ,че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска ,тъй като след смъртта на прехвърлителката – Е. К. прехвърлянето на дружествените дялове би могло да бъде вписано.

Превратно било тълкуването и позоваването на ТР № 4 /11.03.2019год. по гр.д.№ 4/2017год. на ОСГТК на ВКС, тъй като същото разглеждало въпроса с допустимостта на иск за недействителност на извършено от длъжник разпореждане със запорирана вещ или вземане, а не с дружествен дял. Това било така , тъй като след смъртта на длъжника вещта или вземането продължавали да бъдат запорирани, докато след смъртта на съдружника, участието в дружеството се прекратявало,той се заличавал като съдружник /неговият наследник не ставал съдружник/, респективно и се заличавал и вписания запор. Неправилно било и виждането на СГС ,че не бил настъпил отчуждителния ефект и дяловете не били прехвърляни ,поради което за ищцата липсвал правен интерес от предявяване на иска по чл.26, ал. 1 от ЗЗД.След смъртта на прехвърлителката на дружествените дялове ,приобретателят –втори ответник можело да заяви за вписване на промянапридобиване на всички дялове от капитала на „ Елон“ ООД и тогава това вписване би било противопоставимо на ищцата. Твърди се ,че по спорния по делото въпрос , а именно налице ли е правен интерес у кредитора ,макар и трето лице спрямо сключен между неговия длъжник и трето лице сделка,да се иска прогласяване на неговата нищожност, била налице константна практика на ВКС, обективирана в Определение № 477/06.11.2019год. по ч.т.д.№ 211/2019год. , Решение № 45/23.05.2019год. по т.д.№ 1286/2018год., Определение № 294/03.09.2020год. по ч.гр.д.№ 1198/2020год., и други цитирани в частната жалба.

1

В подаден писмен отговор от ответниците Е. К. и И. Х. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Счита се за правилен направения в обжалваното определение извод за недопустимост на предявения иск и съответстващ на приетото в мотивната част решението ,постановено по възз. т.д.№ 840/2021год. на САС, постановено по идентичен на настоящия казус. Решението било влязло в сила ,като необжалваемо, и в него било прието за ищцата липсва правен интерес да иска прогласяване нищожността на процесния договор ,тъй тя не е страна по договора и че като трето лице на договора, обявяването му за нищожен не би имал ефект върху нейната правна сфера.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение .

С Определение № 262556/19.04.2023год., постановено по гр.д.№ 5084/2020год. на СГС, е допълнено Определение № 260855/14.02.2023год. като ищцата Е. К. е осъдена да заплати на адвокат пълномощника ответниците на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 630лева.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх.№ 273574/26.04.2023год. от Е. К. ,с която се обжалва като неправилно и необосновано и се прави искане за отмяната му. Поддържа се ,че с определението е присъден втори хонорар за безплатна правна помощ и не е посочено на кого тя е оказана. Счита се и се излагат доводи за това,че в случая не са налице и предпоставките за присъждане на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.

В подаден писмен отговор от ответниците се излагат доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Поддържа се ,че определението е правилно и обосновано и че същото е постановено при наличие на предпоставките на чл.38, ал.1,т.3 ,пр.2 от Закона за адвокатурата.

Апелативен съд –София намира подадените частни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна в законния срок. За да се произнесе по тяхната основателност съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от Е. К. срещу Е. К. и И. Х. с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 ,предл.1 и второ от ЗЗД.Поискано е установяване ,че сключеният на 01.04.2019год. между ответниците договор за покупко-продажба на 50 дружествени дяла по 100 лв. от капитала на "Елон" ООД, които Е. К. е продала на И. Х. е нищожен поради противоречието му със закона ,респ. заобикаляне на закона .

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е кредитор на Е. К. ,че последната й дължи сума в размер на 563 360.80лева ,че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело ,че е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника и че на 01.04.2019 г. в ТР е заявен за вписване запор върху дружествените дялове на ответницата К. , притежавани в "Елон" ООД. Посочено е , че на 01.04.3019год. ответниците са сключили договор за прехвърлянето на 50 дружествени дяла по 100 лв. от капитала на "Елон" ООД ,поради което на същата дата приобретателят И. Х. е заявил за вписване по партидата на дружеството произтичащите от това промени в статута на дружеството. Предвид на това е поддържано ,че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожността на сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове ,тъй като същият ,макар и невписан ,бил породил своите правни последици и при евентуална смърт на прехвърлителката приобретателят –съдружник би могъл да се легитимира като едноличен собственик на капитала на „ Елон „ ООД. Така се осуетявала възможността на ищцата ,като кредитор на прехвърлителката да се удовлетвори от нейното имущество.

Изложени са твърдения ,че договорът е нищожен поради противоречието му с императивните разпоредби на закона – противоречие на чл.46 от Закона за адвокатурата .Това било така ,тъй като приобретател по договора била адвокат С. С. ,която е действала чрез подставено лице –И. Х. . Адвокат С. била пълномощник на Е. К. и “ Елон „ ООД по множество висящи търговски дела,всичките свързани с дружеството „ Елон“ ООД ,поради което между „ Елон „ ООД и Е. К. от една страна и адвокат С. от друга страна били налице отношения между адвокат и доверител по смисъла на чл.46 от ЗА.Същевременно като приобретател по поцесния договор за прехвърляне на дружествени дялове бил посочен И. Х. , с когото адвокат С. живеела на семейни начала и с когото имали общо дете. Така била нарушена забраната на чл.46, ал.1 от ЗА, а именно адвоката лично или чрез подставено лице да сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права,предмет на делото. Процесният договор имал за предмет дружествените дялове на Е.

2

К. от капитала на „ Елон“ ООД ,които пък били предмет на две висящи дела- т.д.№ 5371/2014год. и № 5720/2014год. ,по които адв.С. била адвокат на дружеството ,поради което процесния договор се явявал нищожен като противоречащ на чл. 46 от ЗА, респ.-при условията на евентуалност - като заобикалящ императивната разпоредба на чл.46 от ЗА.

В подаден писмен отговор от ответниците се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се ,че ищцата има „ несигурно „ вземане към ответницата Е. К.,че дори и да се приеме ,че такова съществува ,то същото било едва в размер на 185 500лева и е многократно обезпечено с имущество на длъжника.Предвид на това събираемостта му била гарантирана и за ищцата липсвал интерес от предявяване на настоящия иск . От друга страна поддържа ,че ищцата не е процесуално легитимирана да води процесните искове ,тъй като няма пряк интерес от обявяване недействителността на процесния договор. Такъв липсвал ,тъй като върху прехвърлените с процесния договор дружествени дялове бил наложен и вписан запор в полза на ищцата ,поради което извършеното разпореждане с тези дялове не засягат нейните интереси като кредитор и не препятства правото й да се удовлетвори от вземането на длъжника за паричната равностойност на дяловете, определена по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ.Към момента било образувано и т.д.№ 1761/2019год. по описа на СГС –по иск на ищцата за прекратяване на „ Елон „ ООД с цел удовлетворяване на ищцата от дружествените дялове на ответницата Е. К..

По съществото на спора в писмения отговор се твърди ,че договорът не е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.46 от ЗА.Сочи се ,че процесният договор няма за предмет разпореждане с предмета на висящо между страните производство и че адвокатските хонорари на адв . С. за осъществено процесуално представителство по дела на Е. К. и „ Елон“ ООД са имали парично изражение и всичките са били заплатени.

С обжалваното определение № 260855/14.02.2023год. СГС производството по делото е прекратено процесуално недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата по отношение на предявения иск . При констатацията за това ,че е постановен отказ от АВ за вписване на извършеното прехвърляне на дружествени дялове с процесния договор и че е налице вписан запор в полза на ищцата върху дружествените дяловете на Е. К.-предмет на процесния договор и с позоваване на нормата на чл. 452 от ГПК е прието ,че извършеното с процесния договор прехвърляне на дружествени дялове е недействително спрямо ищцата. Така, дори и да е налице разпореждане с тях,правата на ищцата,като кредитор, да се удовлетвори от вземането на длъжника, не били засегнати. Процесният договор би произвел своето прехвърлително действие само след заличаване на запора , респ. само след отхвърляне на исковите претенции на ищцата и прекратяване на изпълнителното производство. Наличието на съществуващ запор на дяловете на първата ответница в „ Елон „ ООД и липсата на вписано прехвърляне на извършената между ответниците покупко-продажба на дялове налагало извод за липса на правен интерес от провеждане на иск за нищожност на това прехвърляне, дори и при настъпване на бъдещо събитие-смъртта на ответницата Е. К..

От фактическа страна по делото се установява следното :

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е разпоредено Е. К. да заплати на Е. К. сумата от 69 500лева, дължаща се по Запис на заповед от 20.12.2007год.,ведно със законната лихва за периода от 16.08.2017год. до изплащане на вземането и 3 090 лева разноски по делото.

За горните суми е издаден изпълнителен лист от 18.09.2017год.

Въз основа на цитирания изпълнителен лист, ведно с изп.лист от 23.04.2017год. и изп.лист от 29.09.2017год. , издадени в полза на Ц. М. е образувано изпълнително № 20198510400357 по описа на ЧСИ М. П..

Със запорно № 16979/29.03.2019 г. на ЧСИ М. П. ,е наложен запор върху дружествения дял на Е. К. ,притежаван от капитала на „ Елон“ ООД- 50% от капитала на дружеството, равняващи се на 5 000лева.

От извършената служебна справка по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е видно ,че наложения запор върху дружествените дялове на Е. К. е вписан по партидата на „ Елон“ ООД в ТРРЮЛНЦ на 05.04.2019год. в 12:15:27часа.

На 29.03.2019год. е сключен договор за покупко –продажба, с който Е. К. е продала на 3 съдружника си И. Х. всичките си собствени 50 дружествени дяла от капитала на „ Елон“ ООД , всичките с номинална стойност от по 100 лева на обща номинална стойност в размер на 5000лева за продажна цена в размер на 5000лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите и съдържание с дата 01.04.2019год. като върху договора не е отразен часа на извършеното нотариално удостоверяване и за този час липсват данни по настоящото дело.