Решение № 1196 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря С. Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110103870 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от З. Р. З., ЕГН **********, и А. Р. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., с. о. ....., Б. ч. и Д., ул. .... № ..., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците П. И. И., ЕГН **********, и С. Г. И., ЕГН **********, че ищците са собственици, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на реална част от 320 кв. м от имот, находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., представляващ ПИ с идентификатор ***, целият с площ 2083 кв. м, при граници на имота: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***, която реална част, разположена в северната част на ПИ с идентификатор ***, е защрихована в оранжево на Комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от делото, при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***,

*** и останалата част на ПИ с идентификатор

***, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част;

- с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника П. И. И., ЕГН **********, да възстанови предходното правно положение, като изгради отново разруШ.та ограда, 1 отразена със син цвят на Комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от делото, по югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори ***, *** и останалата част на ПИ с идентификатор ***, както и да прибере изсипания в реалната част интертен материал.

В исковата молба ищците излагат, че през 1980 г. баща им Р. З. получил въз основа на Постановление № 76 на МС недвижим имот, находящ се в м-т Л., с планоснимачен номер 1130 (сега с идентификатор ***) и площ 920 кв. м. Заявяват, че от 1980 г. имотът е предаден във владение на баща им, който го оградил с метална оградна мрежа и бетонни колове.

Сочат, че с НА за собственост на недвижим имот № 10, том XLIII, дело 20046 от 30.12.1994, Р. З. е признат за собственик на 600 кв. м ид. ч. от ПИ с пл. № 1130, целият с площ 920 кв.м, ведно с изградената в него сезонна постройка, приращения и насаждения, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявяват, че имотът е придобит по време на брака на бащата на ищците с майка им Р. З. и попада в режим на СИО.

Твърдят, че след смъртта на Р. З. (поч. на **.**.**** г.), квотите в собствеността се разпределили по следния начин: по 1/6 ид. ч. за З. и А. З. и 4/6 ид. ч. за Р. З.. Заявяват, че 4/6 ид. ч. от имота З. З. е придобила по силата на НА за покупко-продажба, вписан в АВ вх. рег.

№ 17779, акт 60, том XLIV, дело 9441 от 06.07.2018 г., и към настоящия момент последната притежава 5/6 ид. ч. от имота, а останалата 1/6 ид. ч. притежава нейният брат А. З..

През 2008 г. е публикуван ПНИ в процесната местност, влязъл в сила през 2010 г., като със същия 320 кв.м от имота на ищците били придадени към съседен новообразуван имот с идентификатор ***. Сочат, че родителите на ищците са установили владение върху процесната реална част от 320 кв. м от 30.05.2010 г., присъединили са я към имот с идентификатор *** и цялото място е било оградено с метална ограда.

Твърдят, че до 18.01.2023 г. имотът се ползвал така, както е ограден, като оградата била същата по отразяване на помощния план и не е променяна. Твърдят, че останала част (извън процесните 320 кв. м) от ПИ с идентификатор *** е собственост на ответниците.

Излагат, че на 18.01.2023 г. ответникът П. И. предявил претенции по отношение на част от имота на ищците, за което била сезирана Районна прокуратура - Варна. На 08.03.2023 г. чрез използване на тежка механизирана техника ответникът е разрушил 40 метра ограда и бетонни колове, с които е бил ограден имотът; били изсипани и четири камиона инертни материали, вследствие на което били унищожени лозе, овошки и посеви, отглеждани с години в имота. Твърдят, че по гореописания начин ответникът е отнел владението върху имота.

Сочат, че с уведомление, изпратено чрез ЧСИ Л. С., ответникът е поканен да възстанови предходното положение, като изгради отново разрушената ограда, прибере изсипания инертен материал и обезщети ищците за нанесените вреди. П. И. отказал да 2 получи поканата. Заявяват, че към настоящия момент имотът е разграден, с разрушени колове и ограда. Последната не е възстановявана.

В обобщение ищците твърдят, че са придобили процесната реална част въз основа на давностно владение през периода от 21.11.1979 г. до 08.03.2023 г., като присъединяват владението на родителите си към тяхното владение. В условията на евентуалност твърдят, че са собственици на процесната реална част въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност през периода от 30.05.2010 г. до 08.03.2023 г.

Настояват за уважаване на предявените претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците П. И. и С. И. депозират отговор на исковата молба, в който застъпват становище за неоснователност на предявените претенции.

Оспорват, че на основание ПМС № 79 и Решение № 1419 от 21.11.1979 г. е предоставено право на ползване на недвижим имот 1130 с площ 920 кв. м на Р. и Р. З.. Оспорват твърденията, че Р. и Р. З. са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имот с оградена площ 920 кв. м, както и че последните са установили владение върху реална част от 320 кв. м – присъединена към ПИ 1130 чрез ограждането й с метална ограда.

Оспорват, че материализираните граници в новообразувания имот с идентификатор *** към имот с идентификатор *** никога не са били променяни.

Оспорват ответникът П. И. на 08.03.2023 г. да е извършил неоснователни въздействия в имот, собственост на ищците, които да им пречат да упражняват правата си.

Застъпват, че З. и А. З. не са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част с цел своене, като евентуално упражняваната от тях фактическа власт представлява държане и е продължение на тази, осъществявана от праводателите им преди влизане в сила на ПНИ, без да е променено намерението им и без то да е демонстрирано пред собствениците – наследници на Г. Б..

Излагат, че на 28.12.2010 г., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСЗЗ, е издадена Заповед № 1009 на кмета на р-н „Приморски“, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Б. върху ПИ с идентификатор *** с площ 2083 кв. м.

Заповедта е влязла в законна сила на 02.02.2011 г.

На 13.02.2013 г. е издадена заповед на кмета на р-н „Приморски“, с която е определена оценката на подобренията, извършени в частта от имот № 1130, попадаща в ПИ с идентификатор ***. Заповедта е влязла в сила на 27.08.2013 г. Определената стойност на подобренията - сумата от 626,60 лева, е внесена от името на лицата, адресати на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, на 26.11.2013 г. по специална извънбюджетна сметка на Община Варна, определена за обезщетяване на ползватели.

На 12.08.2014 г. с Протокол № 90 възстановените собственици са въведени във владение на имот ***.

На 22.03.2018 г. по заявление на наследници на Р. З., на осн. §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 138 от 22.03.2018 г. за придобиване правото на собственост от тях на новообразуван имот с идентификатор *** с площ 600 кв. м. На 16.04.2018 г. е 3 съставен Протокол № 18, удостоверяващ въвода им в имота. След издаване на заповедта ищците са предприели процедура по изменение на КККР и въз основа на заповедта, на 06.06.2018 г. Р. З. е вписан като собственик на имот с идентификатор *** с площ 600 кв. м в регистъра на собствениците на имоти към КК.

С оглед изложеното, поддържат, че ищците са имали знанието, че процесната реална част принадлежи на други конкретно установени лица, наследници на бивш собственик, и упражняваната фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. След 2019 г. ищците не са извършвали действия, с които да демонстрират промяна на намерението си.

Излагат още, че след закупуването на ПИ с идентификатор *** от ответниците, З. З. и П. И. са провеждали разговори относно желанието на същата да закупи 320 кв. м от горепосочения имот, като И. е изразявал категорично несъгласието си. Сочат, че на 09.01.2023 г. последният е предприел действия по трасирането на закупения имот. По време на трасирането пристигнали служители на Пето РПУ, след представени документи за собственост от страна на ответника, по настояване на служителите, П. И. и Задорска подписали декларация, че няма да влизат в конфликт при изясняване правата на собственост.

На 18.01.2023 г. И. е оградил имота съобразно трасираните на 09.01.2023 г. граници.

По сигнал на З. отново пристигнали полицейски служители, които по нейно настояване казали на И., че трябва да даде писмени обяснения на място в районното управление. След като изпълнил горното, по-късно вечерта И. посетил имота и установил, че поставената през деня ограда е била премахната от З., която от своя страна е заградила част от неговия имот, били поставени знаци, че заградената част се охранява от охранителна фирма „СОД Сила“.

На следващия ден И. подал жалба.

На 08.03.2023 г. И., заедно с наети от него лица, посетил имота си, за да го почисти и изравни чрез изсипване на пясък. Премахнал поставената от З. през м. януари ограда в частта от неговия имот. На място пристигнали охранители от „СОД Сила“, пристигнала и З.

З., придружавана от мъж, който заявил, че в спорната част е поставил самоделни бомби. По сигнал на И. служители на специализирано звено на МВР пристигнали на място, констатирали, че няма бомби, и си тръгнали. Заявяват, че след 08.03.2023 г. до датата на подаване на настоящия отговор действия в процесната реална част не са извършвани от никоя от страните по делото.

Настояват за отхвърляне на предявените претенции.

В съдебно заседание ищцата З. Р. З. се явява лично и се представлява от адв. Д. Й. от АК - Варна, и адв. Д. П. от АК - Варна.

В съдебно заседание ищецът А. Р. З. не се явява лично, представлява се от адв. Д. Й. от АК - Варна.

Процесуалните представители на ищците поддържат исковите претенции, молят да бъдат съобразени направените измервания от вещото лице по допуснатата СТЕ досежно 4 площта на процесната реална част, а именно че същата е с такава от 359 кв.м. Депозират подробни писмени бележки вх. № 23684/22.03.2024 г., подписани и от двамата пълномощници, в които застъпват подробни съображения, че ищците са собственици на реалната част на основание давностно владение, считат, че начален момент, от който започва да тече давността, е влизане в сила на ПНИ, а като краен такъв посочват 17.01.2023 г. Поддържат становище, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е останала необорена от ответниците. Позовават се на Решение № 180/20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1173/2023 г., ВКС, I ГО. Настояват и за уважаване на претенцията по чл. 109 ЗС, като ответникът бъде осъден да изгради отново разруШ.та ограда и да премахне изсипания инертен материал. Отново в писмените бележки е въведено и отправено искането евентуално за заплащане на сторените разноски за това.

В съдебно заседание ответникът П. И. И. се явява лично и се представлява от адв. М.

Р. от АК - Варна, и адв. В. Д. от АК - Варна.

В съдебно заседание ответницата С. Г. И. не се явява лично, представлява се от адв.

М. Р. от АК - Варна, и адв. В. Д. от АК - Варна.

Процесуалните представители на ответниците оспорват предявените искове, поддържат депозирания писмен отговор. С молба вх. № 23600/ 21.03.2024 г. депозират подробни писмени бележки, в които застъпват, че наследодателят на ищците Р. З. няма качеството владелец, а същият е държател на предоставените му за ползване земеделски земи, съответно същото е относимо и за ищците като негови наследници. Позовават се на Решение № 30/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1662/2020 г. на ВКС, I ГО. Настояват за отхвърляне на предявеният иск по чл. 109 от ЗС.