Решение № 167 от 21.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20265500500156 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано, след като с решение № 110 от 19.02.2026 г. състав на ВКС е отменил въззивно решение № 244 от 13.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 322/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Обжалвано е решение № 184 от 05.04.2024г. постановено по гр.дело № 74/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е признато за установено, че ищцата Д. И. Й. е собственик на две постройки с идентификатори *** и *** на основание давностно владение и е отменен констативен нотариален акт за тези два обекта.

Въззивниците М. Д. И., Н. Т. И., Н. С. Д. и Д. И. Д. са обжалвали първоинстанционното решение, като считат, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочат, че нередовността се изразява в нередовен предмет – липса на индивидуализация на сграда 5 (навес от 27 кв.м), липса на вписване на исковата молба за сграда 6, както и неоснователна замяна по време на процеса на сграда 3 (навес от 25 кв.м) със сграда №6 (баня с тоалетна от 10кв.м). Сочат, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби. Съдът неправилно бил приел, че по отношение на сграда № 6 ищцата е доказала несъмнено, явно и спокойно владение и че презумпцията на чл.69 ЗС не била оборена, а сграда 5 същото била придобита като част от общата квадратура. Считат, че неправилните изводи на първоинстанционният съд произтичат от неправилно 1 интерпретиране на всички доказателства по делото, неизследването на факти, които имат значение за решаването на спора и основаване на съдебното решение на факти, които нямат отношение към института на собствеността и придобивната давност, а е игнорирал други, които имат отношение. Посочват, че съдът не е изследвал основен факт по делото, а именно чия собственост са били сграда 6 и сграда 5 преди „завладяването им“ от ищцата. Сочат, че първоинстанционният съд неправилно е възприел приетите по делото писмени доказателства – арх.проект и акт за узаконяване, както и експертизата на вещите лица, но не е съобразил, че с тези доказателства не се установява собственост. Твърдят, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като е обсъдил в съдебното решение и е дал вяра на показанията на едни свидетели за сметка на други, както и е допуснал по делото събирането на много доказателства, които нямат общо с предмета на спора.

Искат съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата Д. И. Й. оспорва изцяло подадената жалба и изложените в нея доводи. Взема становище по направените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, като излага подробни съображения в подкрепа на решението. Твърди се, че от датата на закупуване на жилището си през 2005 г., за целия изтекъл период от време въззиваемата е манифестирала волята си да придобие на основание давностно владение процесните сгради, които е владяла явно, спокойно и необезпокоявано от никого, поради обстоятелството, че никога, никой не се е противопоставял на това, поради факта, че останалите собственици са знаели, че процесните постройки са нейни, като обслужващи закупеното от нея жилище. Посочва, че в тази насока са и свидетелските показания. Освен това посочва, че в процесния имот единствено тя и семейството и са владяли и ползвали спокойно и за себе си процесните постройки. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въпросът с допустимостта е разрешен в посоченото по-горе решение на ВКС, според което с допуснатото уточнение на исковата молба не е заменен предметът на спора и не се касае се за предявяване на иск за постройка, различна от първоначално посочената в исковата молба, а за погрешно изписване на идентификатора й. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба относно недопустимостта на първоинстанционното решение са неоснователи. Нередовността на исковата молба е била отстранена още в 2 първоинстанционното производство чрез направеното от ищцата уточнение, с което предметът на спора е бил изяснен, а не подменен, както неправилно считат въззивниците.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В исковата молба ищцата твърди, че през 2005 г. закупила недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, като покупко-продажбата била обективирана в н.а. № 80, том II, рег.№ 1416, нот.дело № 227/2005 г. на нотариус М.П.. Твърди, че по силата на сделката, закупила и придобила собствеността върху жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор ***, находяща се на посочения адрес, с брой етажи: 2; със застроена площ 27 кв.м, като сградата била разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата. Към момента на закупуване и влизане във владение на описаната по горе сграда – 2005 г., встъпила във владение и на имащите обслужващ характер на главната вещ баня с тоалетна и навес с циментова плоча, които ползвала и владеела вече повече от 17 години - от датата на закупуване на сградата 2005 г., до края на 2022 г., спокойно, явно и несмущавана от никого. Твърди, че на 30.12.2022 г. разбрала, че първите двама ответници – Д. И. Д. и Н. С. Д. дарили на дъщеря си (третата ответница) – М. Д. И. ПИ с идентификатор ***, върху който се намира закупената от нея жилищна сграда, като на 29.12.2022 г. тази ответница и съпругът й – Н. Т. И. били признати за собственици на еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м; еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***., с площ от 58 кв.м; едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***. от 27 кв.м и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** от 10 кв.м, за което бил издаден нотариален акт за констатиране право на собственост № 177, том 5, рег. № 5453, нотариално дело № 823/2022 от 29.12.2022г г. по описа на нотариус М. П., с рег. 445 на НК.

Първият ответник Д. И. Д. в качеството на наследник на И.Д.К., закупил през 1971 г. 1/4 ид.ч. от дворното място от 305 кв.м, което по плана на града има пл. № 2137 в кв.122 заедно с 1/3 ид.ч. от построения в него навес и реално построения в него дюкян - понастоящем пристроен на къща, както било записано в н.а.№ 139, том III, дело № 931/1970 г. на Казанлъшки народен съдия. Ищцата е твърдяла, че видно от цитирания по-горе нотариален акт, Д.

И. Д. и впоследствие неговата съпруга - втората ответница Н. С. Д., извършвайки дарение на дъщеря си – третата ответница М. Д. И., са се разпоредили с повече от това, на което са собственици, защото те били собственици единствено и само на еднофамилната едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща закупения през 3

1971 г. от И.Д.К. дюкян, преустроен на къща, и едноетажната постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, представляваща закупеният през 1971 г. от И.Д.К. навес. За останалите сгради, описани в н.а.

№ 177 Д. И. Д. и Н. С. Д., нямали права. По тази причина, по отношение на описаните в констативния нотариален акт сгради следвало да бъде постановена отмяната му. Твърди, че тези сгради са обслужващи спрямо главната вещ – закупената от нея през 2005 г. двуетажна къща със застроена площ от 58 кв.м, придадени й като задължителни във владение към момента на покупката, в изпълнение на съответните и задължителни санитарнохигиенни изисквания за жилище, тъй като сградата с идентификатор ***. била с предназначение на баня и тоалетна, а сградата с идентификатор ***, представлява навес, прилежащ към къщата, на който поставила циментова плоча. Твърди, че и двете сгради ползва и владее спокойно, явно и несмущавана от никого повече от 17 години, по който начин е собственица на същите, както на основание приращение, така и на основание давностно владение от нейна страна по отношение на тези сгради.

Искала е съдът с решението си да признае за установено по отношение на ответниците, че по силата на приращение и давностно владение е собственица на еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 25 кв.м и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** с площ 27 кв.м със съответното право на строеж, находящи се в ПИ с идентификатор ***. Искала е също така на основание чл. 537 ГПК съдът да отмени н.а. № 177, том 5, peг. № 5453, нот. дело № 823/2022 г. за констатиране право на собственост на нотариус М. П., в частта, в която третата ответница – М. Д. И. и четвъртият ответник – Н. Т. И., са признати за собственици на еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и едноетажна постройка на допълващо застрояване е идентификатор ***, находящи се в същия ПИ.

С допълнителна молба вх. № 1344/01.02.2023 г. по описа на съда ищцата поддържа изложеното от нея в исковата молба за упражнено явно, спокойно и несмущаващо от никого на владението, което упражнява от 2005 г. до настоящия момент 2023 г., което продължава да упражнява без противопоставяне на ответниците и към момента върху закупената от нея през 2005 г. двуетажна къща със застроена площ от 58 кв.м., построена в найюгоизточния ъгъл на съсобствения УПИ IX-1135 от 460 кв.м в кв. 123 по плана на град К., съгласно н.а. № 80, т. II, рег. № 1416, нот. дело № 227/2005 г. на нотариус М. П. с упражнявано и несмущавано от никого владение върху сграда с идентификатор ***, с предназначение на баня и тоалетна и сграда – едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, представляваща навес (двете сгради имащи обслужващ характер спрямо главната вещ – закупената от нея през 2005 г. двуетажна къща), с предназначение на баня и тоалетна, постройка на допълващо застрояване – навес.

4

Ответниците Д. И. Д., Н. С. Д., М. Д. И. и Н. Т. И. са оспорили предявения иск. Считат, че той е неоснователен и недоказан. Ищцата сочила две придобивни основания за процесиите постройки, които взаимно се изключвали - приращение и давносно владение. Първото основание било приращение, че тези сгради следвали основната сграда, която тя била закупила през 2005 г. тъй като я обслужвали и по силата на чл. 92 ЗС по приращение към жилищната сграда тези постройки станали нейна собственост. Съгласно чл. 92 ЗС приращението било възможно само към земя, а не и към сграда.

Видно от титула за собственост на ищцата и от изложеното в исковата молба, тя никога не била придобивала каквото и да било право на собственост върху терена. Такова не са имали и нейните продавачи, видно от техния титул за собственост - нот.акт № 79, т. 2, н.д. № 226/2005 г. Ако все пак било възможно т.н. приращение към сгради, по силата на придобиване на една сграда да се придобие някаква част или всички обслужващи постройки, то процесините сгради би следвало да са придобити от всички предшестващи придобиването на ищцата собственици на сгради в същия терен, а именно всеки един от ответниците, които са притежавали много преди ищцата да придобие нейната сграда самостоятелни жилищни и стопански сгради, към които било даже повероятно, че процесините сгради са били обслужващи. Ищцата придобила собствената си сграда от Д.Д. и М.Д., които са били собственици на тази сграда по силата на обстоятелствена проверка. Това се е наложило поради факта, че към момента на изграждане на сградата, те не са били единствени собственици на терена, а собственик на терена е бил и Д. И. Д.. И именно, за да се изключи действието на чл. 92 ЗС, същите са се позовали на придобивна давност, което означавало, че връзката на къщата на ищцата със земята, върху която тя е построена, била прекъсната по категоричен начин - т.е. продавачите на ищцата са придобили единствено и само тази къща на различно основание от това, на което притежават терена и останалите сгради в него. Т.е. нямало как тази къща да има каквато и да е връзка със съществуващите от преди построяването й върху чужд терен, така наречените от тях обслужващи сгради. Въпросните сгради са съществували още от преди изграждането на къщата на ищцата и снабдяване на продавачите и с титул за собственост, което било очевидно от скицата към нотариалния акт за обстоятелствена проверка на продавачите на ищцата, както и лесно може да бъде установено при проверка на старите планове касаещи въпросното УПИ. Освен това, къщата на ищцата е била и незаконно построена, в последствие имало акт за узаконяване, от който също може да се почерпи безспорна информация за годината на построяването й, а именно, че е построена, след като са били построени останалите жилищни сгради и обслужващи постройки към тях. Не на последно място сочи и обстоятелството, че ищцата е купила само въпросната жилищна сграда, никога не е закупувала никакви други постройки.