Определение № 1931 от 14.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 14.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110141586 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът Х. П. А. е предявил срещу ответника ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ПТО24-РД15-109/2/17.05.2024 г. на директора на ответното дружество;

2/ Конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ при ответника;

3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 24 268.62 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за срок от шест месеца в периода от 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г;

4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 382.47 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни.

Ищецът Х. П. А. твърди, че на 30.03.2020 г. е сключил трудов договор № 672 с ответното дружество, по силата на който изпълнявал длъжността „Ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ с основно трудово възнаграждение в размер на 3 462 лв. Допълва, че съгласно сключения между страните трудов договор, ответникът дължал 1 процент допълнително трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца, както и че към 2024 г. последният имал 17 г. трудов стаж.

Сочи, че на 17.05.2024 г. ответникът му връчил Заповед № ПТ024РД15-109/2/17.05.2024 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

1

Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като директорът на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД не притежава законова компетентност да взема решения за промяна на щата и променя структурата на предприятието.

Сочи, че съгласно Правилника за организацията и дейността на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД решенията, които касаят одобрението и промяната в структурата на предприятието, както и одобрението и промяната в щатната численост на предприятието са от компетентността на Столичен общински съвет.

Намира, че с оглед липсата на ангажирани доказателства за такова решение, Директорът е издал незаконосъобразна заповед за съкращаване на щата в предприятието, а поради това незаконосъобразна се явява и процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

По изложените съображения моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като възстанови ищеца на заемането преди уволнението длъжност.

Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което отправя и искане за осъждане на последния да му изплати обезщетение за оставането му без работа в периода 17.05.2024 г. до 17.11.2024 г., което изчислява на сумата от 24 268.62 лв.

Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят неправилно е изчислил броя на дните неизползван платен годишен отпуск, като определил обезщетение за 10 дни полагаем отпуск за 2024 г., вместо за 12 дни. С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за още два дни, равняващо се на сумата от 382.47 лева.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

Оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал описаните нарушения.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е изпълнявал описаната длъжност, както и че същото е прекратено на 17.05.2023 г. на посоченото основание - чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата.

Твърди, че, поради възникнала производствена необходимост, със заповед № ПТ024-РД15-109/29.02.2024 г. на директора на ОПСПТО щатната длъжност на ищеца „ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ и длъжността „главен технолог, промишлено предприятие“ са закрити и трансформирани в 2 щатни длъжности „технолог“.

Допълва, че е изготвено и ново щатно разписание с оглед извършената промяна. Твърди, че съкращаването длъжността на ищеца е реално, тъй като 2 трудовата функция на ищеца е престанала да съществува.

Оспорва твърдението на ищеца, че съкращаването на щатни бройки не е в компетентността на директора на ОПСПТО, като сочи, че Столичен общински съвет взема решение, единствено във връзка с промяна структурата и щатната численост на предприятието, каквато промяна отрича да е извършена.

Допълва, че поради неоснователността на твърдението за незаконно уволнение, неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване на заеманата позиция и за изплащане на обезщетение за оставане на работа.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ прави възражение за прихващане за сумата от 3 462 лв. изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 220 КТ и със сумата от 3 462 лв. - изплатено на ищеца обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ.

Оспорва и дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за още два дни.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва - които обстоятелства не се спорни между страните.

В тежест на работодателя-ответник е да докаже законността на извършваното уволнение, в това число, че извършеното съкращаване на щата е извършено от оправомощен, съгласно действащата нормативна уредба, субект.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер - обстоятелство, което е безспорно между страните.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, продължителност на периода, през който е останал без работа, както и размера на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение – за които последни две обстоятелства не сочи доказателства .

В тежест на работодателя е да установи изплащане на дължимото обезщетение.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване на следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото правоотношение 3 между страните да е прекратено; 2/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години; 3/ правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 17.05.2023 г.; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.

В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил дължимото му обезщетение за неизползвания размер.

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно следва да бъде отделено обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността ръководител инсталация за биологично третиране – Хан Богров“ при ответника, както и че същото е прекратено с процесната заповед.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени документи към исковата молба, молба вх. № 251579/05.08.2024 г. и отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, следва да бъде оставено без уважение, доколкото работодателят е представил намиращите се у него документи.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като се посочи, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 17 май 2024 г.

Искането на ответника за назначаване на ССчЕ е заявено в условията на евентуалност, поради което съдът ще се произнесе след вземане становището на ищеца.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 27.02.2025 г. от 14:00 часа , за която дата и час да с е уведомят страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника с доказателствата към него, а на ответника - и препис от молба от 05.08.2024 г.

УКАЗВА на ищеца, в срок до първото по делото съдебно заседание да уточни изрично:

1/ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - на коя длъжност желае да бъде възстановен;

4

2/ по иска по чл. 224 КТ - за коя календарна година му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни, равняващо се на 382.47 лева.

3/ по направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане – оспорва ли получаването от страна на работодателя на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3462 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3462 лева.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените от ищеца в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 2 00 лв., платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо В. С. С.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника за назначване на ССчЕ до първото по делото съдебно заседание.