Определение № 394 от 07.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002901617 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Адмес“ ЕООД срещу решение № 206 от 01.04.2024г. по в.т.д. № 709/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 783 от 16.06.2023г. по т.д. № 1801/2022г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Вигалекс“ ЕООД на основание чл. 105, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, пр. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) 345 674. 56 лева, със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 05.10.2022г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 15 000 лева изтекли лихви. Сумата от 345 674. 56 лева е била присъдена като обезщетение за претърпени вреди (пропуснати ползи) от осъществена от „Адмес“ ЕООД нелоялна конкуренция – нереализирана от „Вигалекс“ ЕООД печалба в периода от месец юли 2021г. до месец август 2022г. поради несключени договори за доставка на етерични масла.

В останалата част, с която искът по чл. 105, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1, пр. 2 от ЗЗК на „Вигалекс“ ЕООД е бил отхвърлен (до предявения размер от 385 000 лева главница), като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

1

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Въззивният съд се е произнесъл въз основа на нередовна искова молба. По делото са останали неуточнени юридическите факти, от които ищецът твърди, че е възникнало правото му на иск. Останало е неизяснено къде и по какъв начин са извършени нарушенията. Неправилно от въззивния съд е било прието, че не подлежи на самостоятелно доказване всяко от твърдените от ищеца отклонения на клиенти и конкретните осъществени действия. Въззивният съд е възприел нарушението на правилото на чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя за нарушение и на забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК за нелоялна конкуренция, който извод е неправилен. Това са различни действия, които не следва да се приемат за едно и също, а следват хронологично едно след друго. Неправилно е била счетена за доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца.

Не са взети предвид всички релевантни факти (дали е имало запитвания от клиенти; наличие на стоки, които да отговорят на изисквания за качество; активно поведение от страна на управителя и едноличен собственик от страна на ищеца). Изводът за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца е бил необоснован. Събрани са косвени доказателства, които не установяват по несъмнен начин реализирането на ползата да е станало възможно единствено и само поради действията на ответника. Въззивният съд не е обсъдил установени по делото обстоятелства – в периода 2017г.-2022г. се наблюдава намаление на продажбите към част от клиентите, но за 2021г. то не е драстично в сравнение с 2020г., като е налице увеличение спрямо 2017г. И през 2021г., и през 2022г. клиент е закупувал видове масла от ищеца, каквито и ответникът е продал, като същевременно не е закупувал други масла, но това е било и през други предходни години. Не е установено, че са отклонявани оферти или запитвания към ищеца. Изводът на въззивния съд в този смисъл е бил изграден върху предположения. Съдът не е определил обхвата на фактическия състав на осуетяването, поради което мотивите му за наличие на нарушение на чл. 36, ал. 1, пр. 3 от ЗЗК са противоречиви. Въззивният съд е приел, че фактът на сключването на сделки от ответника е достатъчен, за да се приеме, че е налице осуетяване на тези сделки. Това не може да се изведе категорично и еднозначно от разпоредбата на чл. 36, ал. 1, пр. 3 от ГПК. По 2 делото не е била установена по безспорен начин идентичност между предмета на договорите. Изводът на съда, че ищецът е разполагал в своите складове с достатъчни количества от търгуваната стока, е необоснован. Не е било съобразено, че А.Д.М. не е имал оперативна самостоятелност при вземане на решения за осъществяване на контакт с потенциални клиенти, воденето на преговори и сключването на договори. В трудовия му договор е липсвала и забрана за извършване на конкурентна дейност.

Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно поради явно необоснования извод на въззивния съд, че е било осуетено сключването на сделки. Решението е постановено и очевидно извън закона, доколкото към датата на произнасянето от въззивния съд норма, забраняваща изрично нелоялната конкуренция на служител, липсва.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Подлежат ли на доказване във всеки отделен (конкретен) случай (за всяка отделна сделка) на твърдяно от ищеца нарушение на забраната по чл. 36 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) конкретните действия или бездействия, чрез които ответникът е привлякъл като клиенти лица, с които ищецът е имал търговски отношения, в резултат на което се е осуетило сключването на договор? Ако се докаже в сочения по делото от ищеца период отклоняване на сделки по отношение на едно или няколко лица, които са клиенти и на ищеца, следва ли, че е налице отклоняване (осуетяване) на всички сделки от този период с всички лица, които са клиенти и на ищеца?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 152 от 22.04.1996г. по 3 гр.д. № 718/1995г., на което въззивното решение противоречи. Евентуално се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2.) Възможно ли е нарушение на правилото на чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда за лоялност към работодателя да бъде и нарушение на забраната по чл.

36, ал. 1 от ЗЗК за нелоялна конкуренция, кога и при какви обстоятелства, респективно кога и кои конкретни действия по нарушаване на задължението за лоялност по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда могат да бъдат част от фактическия състав на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗЗК?

Страната се позовава на

3829/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. решение № 70 от 28.07.2015г. по гр.д. №

3.) Когато се претендира заплащането на обезщетение под формата на пропусната полза по чл. 105 от ЗЗК, може ли същата да бъде презумирана или следва да бъдат установени сигурност и реалност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез нея, съответно кои са критериите за преценка на тази реалност и сигурност?

4.) Дали възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че ищецът е доказал наличието на пропусната полза? Какви обективни факти от действителността следва да бъдат установени, за да се приеме за доказано твърдението за наличие на пропуснати ползи?

Във връзка с трети и четвърти от въпросите касаторът сочи Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, чийто постановки въззивното решение не съобразява.

5.) Достатъчно ли е от ищеца да бъде проведено доказване само на база косвени доказателства, за да се приеме, че претендираната пропусната полза е щяла да бъде реализирана, ако по делото не се установява тези косвени доказателства да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт?

Страната се позовава на противоречие на въззивното решение с решение № 67 от 22.04.2013г. по гр.д. № 28/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

6.) Длъжен ли е въззвният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка 4 събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 50250 от 17.01.2023г. по гр.д. № 667/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 188 от 15.09.2014г. по гр.д. № 5563/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

7.) При отсъствие на писмени или гласни доказателства по делото, които да насочват и да изобличават фактора в това, че е отклонявал към ответника оферти или запитвания, насочени към ищеца, възможно ли е съдът да обоснове извода си за осуетяване на сключването на договори от ищеца единствено върху предположения, че факторът е имал възможност да го направи?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 22 от 02.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.

8.) Кога е налице осуетяване сключването на договори с конкуренти по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията? Кои са задължителните елементи на фактическия състав на формата на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се осуетява сключването на договори с конкуренти? Нужно ли е, за да има осуетяване на сделки, да се докаже намерение за сключване на тези сделки от потенциалните клиенти, което намерение е променено с активното противоправно действие на ответника? Какви обективни факти от действителността следва да се установят, за да се приеме, че действията на фактора представляват нелоялно привличане на клиенти?

9.) Дали само по себе си действието по привличане на клиенти, а именно сключването на договори с лица, с които едноличният собственик и управител на ответника е имал контакт във връзка с работата си при предишния работодател, е достатъчно поведението му да бъде квалифицирано като нарушаващо законовата забрана за нелоялна конкуренция?

10.) От съществено значение ли са за купувача по договора за покупкопродажба на етерични масла качествените характеристики на стоката, предмет на договора и включват ли се те в същественото му съдържание?

11.) Ако служител на търговско дружество, работещ по трудов договор, 5 не разполага с изрично уговорена (в трудовия договор или длъжностна характеристика) оперативна самостоятелност или такава не му е делегирана по предвидения в закона ред, съответно липсва и надлежно упълномощаване да сключва договори от името на работодателя, възможно ли е при липса на конкретни инструкции и/или възлагане за конкретен случай служителят да осуетява сключването им? От значение ли е какви са вменените на служителя задължения по трудовия му договор и длъжностната характеристика за това дали е възможно той да нарушава забраната за нелоялна конкуренция?

12.) Ако в трудовия договор на служител липсва изрична забавна за извършване на конкурентна дейност, действията по сключване на договори с лица, които са клиенти и на работодателя от търговско дружество, в което служителят участва като едноличен собственик или съдружник, или управител или член на управителен или контролен орган, представлява ли нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК?

Във връзка с въпросите от осми до дванадесети касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От насрещната страна „Вигалекс“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Изрично се подчертава, че решението на Апелативен съд – София е допустимо, валидно и правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.