Решение № 21 от 20.04.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Елхово, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20252310100477 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – А. Г. Г. от гр.Болярово, обл.Ямбол, действащ чрез пълномощника си адв.В. К. от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Ямбол, с исковата си молба е предявил против Р. Н. В. от гр.Болярово, обл.Ямбол, осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./, представляваща предоставен му от ищеца заем на 09.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си са следните: Твърди се в иск.молба, че страните се познават от малки и отношенията им са били приятелски, като често са контактували и тези контакти са продължили и когато ищецът е заминал за чужбина.

Сочи се, че в началото на м.декември 2024г. ответникът в тел.обаждане е помолил ищеца да му предостави заем в размер на 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./, като му е заявил, че парите са му необходими за погасяване на някакви кредити и че ще ги върне след един месец. На 09.12.2024г. от банковата си сметка в „Банка ДСК"АД, чрез онлайн банкиране, ищецът е превел на ответника по неговата банкова сметка в „Уникредит Булбанк"АД сумата от 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./, с основание-заем. След като изтекъл месеца, както са се разбрали, ищецът е звъннал на ответника, за да се информира за връщането на заемната сума, на което ответникът му отговорил, че ще ги върне след още няколко месеца. В иск.молба се сочи, че към м.август 2024г. ответникът вече не е отговарял на тел.обаждания на ищеца. След като разбрал, че ответникът не желае да изпълни задължението си, ищецът се е прибрал в България и е направил опит да разговаря лично с ответника, но тъй като не е успял да се срещне с него, му е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението, с която му е предоставил 14-дневен срок, считано от момента на получаване на поканата за връщане на предоставената му в заем сума.

1

Изтъква се в иск.молба, че поканата е получена на 27.08.2025г., но нито в срока за доброволно изпълнение, нито към настоящият момент ответникът е върнал на ищеца предоставената му в заем сума. Позовавайки се на разпоредбата на чл.240 от ЗЗД ищецът визира в иск.си молба доводи, че към настоящия момент ответникът е в неизпълнение, което е породило правният интерес за А. Г. Г. от предявяване на настоящия иск. С иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените по настоящото производство разноски.

Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

Ответникът – Р. Н. В., в предоставения му 1-месечен срок, не се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковата претенция и не е посочил и представил каквито и да е доказателства.

В съдебно заседание з а ищеца, редовно призован, се явява пълномощникът му адв.В. К., която от името на доверителя си заявява, че поддържа предявеният иск на същите основания и със същите искания, като с оглед изявлението на ответника, че признава изцяло исковата претенция, прави искане делото да се разгледа по реда на чл. 237 от ГПК, Претендира се присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК на същите.

Ответникът Р. Н. В., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си – адв.П. М. от АК-Ямбол, ред.упълномощен, като в хода на съдебното заседание заявява признание изцяло на исковата претенция и на обстоятелството, че е получил в заем претендираната сума и дължи връщането й. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което отправя искане разноските да останат в тежест на ищеца.

Алтернативно излага, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и отправя искане за присъждането му поне в половината от претендирания размер, т.е. до размера на 250.53 евро.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

В настоящият случай между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства – от приложеното към иск.молба извлечение от банковата сметка на А. Г. Г. от 09.12.2024г. до 09.12.2024г., се установява, че на 09.12.2024г. претендираната сума в размер на 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./, е била преведена от банковата сметка на ищеца посредством незабавен кредитен превод по сметката на ответника Р. Н. В. с посочено основание – „заем“.

С покана за доброволно изпълнение от 18.08.2025г., връчена на 27.08.2025г. с известие за доставяне, получено от Н. С. В.-баща на ответника, е предоставена възможност на ответника в 14-дневен срок от получаването й доброволно да върне заемната сума от 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./ по един от посочените начини – на ръка срещу разписка или по банков път чрез превод на изрично посочена банкова сметка.

Ответникът В. в хода на проведеното на 19.03.2026г. о.с.заседание признава изцяло както, че е получил заемната сума, така и че не е извършил връщането й към момента. С оглед на това изявление в същото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си е поискал да се постанови решение при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен в признатия от ответната страна и претендиран от ищеца размер.

Предвид на направеното в хода на проведеното на 19.03.2026г. о.с.заседание от страна на ответника ясно и недвусмислено признание на претенцията на ищеца и 2 изхождайки от представените писмени доказателства по делото, съдът намира, че искът е допустим и се явява основателен, което не се оспорва от страните, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Спазени са в случая и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен, поради което ще следва да го уважи, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да се излагат мотиви по основателността на иска, като решението се основава изцяло на направеното признание и ответникът Р. В. е бил предупреден за последиците при направеното от него признание, а именно, че решението се основава изцяло на него и че същото не може да бъде оттеглено.

Вземането за сумата от 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./ е лихвоносно и законната лихва, която се претендира с иск.молба на ищеца от датата на предявяване на иск.молба – 30.09.2026г., следва да бъде присъдена.

По претенцията за разноски:

Ответникът се позовава на предвиденото изключение в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, при което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящият случай не е налице една от предпоставките, предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК. Направеното признание на исковата претенция в хода на проведеното по делото на 19.03.2026г. първо о.съдебно заседание, не освобождава ответника от отговорност за разноски, тъй като не е налице другото условие на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно - извънпроцесуалното му поведение е дало повод за завеждане на делото. В случая съдът намира, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, тъй като процесното вземане е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба, но въпреки това ответникът не го е платил. По делото са ангажирани доказателства – покана за доброволно изпълнение от 18.08.2025г., че ищецът е уведомил предварително ответника за възникналия спор и го е приканил към доброволно уреждане на същия, но въпреки това не са последвали действия от ответника В. по връщане на предоставената му в заем сума. Ирелевантен е в тази насока е фактът изтъкнат от пълномощника на ответника в хода на устните прения, че посочената покана за доброволно изпълнение не е получена лично от ответника, а от неговия баща.

Ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса за предявения иск в размер на 40.90 евро /80.00 лева/, както и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро /900.00 лева/ за осъществената от адв.К. правна защита, за което са представени писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 24.09.2025г., ведно с пълномощно и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

По направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира същото за основателно. С ъ гл а с н о цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, към който препраща ГПК, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид 3 работа. Този текст също препраща към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025г.). В случая, съобразно размерът на уважената по делото искова претенция, която определя материалния интерес на сумата от 1022,58 евро /превалутирани от 2 000 лв./, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на действащата към момента редакция на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. възлиза на сумата от 255,65 евро /превалутирани 500.00 лева/. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото - изготвяне н а искова молба, явяване и участие в о.с.з., проведено по делото едно о.с.з., както и обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 300.00 евро /превалутирани 586,75 лв./. Следователно в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 340.90 евро (превалутирани 666,74 лева).

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл.3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми са преизчислени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 о т ГПК, Елховският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Н. В., с ЕГН **********, с адрес - гр.Болярово, ул.“Д.С.“ №******, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес - гр.Болярово, ул.“Г.“ №****, действащ чрез пълномощника си - адв. В. К. от АК-Ямбол, със съдебен адрес - гр. Ямбол, ул.