Решение № 332 от 21.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Бл. , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20201200101114 по описа за 2020 година

Първоинстанционното исково производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Р. ДЖ., с постоянно местожителство и адрес в с.С., обл.Бл., ул.“Т.“ №7, ЕГН – **********, против Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване гр.С. 1000, бул.“В.“ №2.

В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2014г., ищецът е бил привлечен в качеството на такъв по ДП №13/2014г. по описа на РУП- гр.Г.Д., като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.122 ал.1 НК. Сочи се, че с постановление на прокурора, същият е бил задържан за срок от 72 часа и му е била извършена „унизителна“ полицейска регистрация, изразяваща се във фотографиране, вземане на отпечатъци и вписване на личните данни в полицейските регистри.

С определение на Районен съд - гр.Г.Д., по искане на прокуратурата на 10.01.2014г. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Твърди се още, че ищецът бил задържан под стража до 18.03.2014г., когато с определение на САС мярката за неотклонение била изменена от „Задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 2000лв. Сочи се още, че на 19.03.2014г. с постановление на Окръжна прокуратура - гр.Бл., на В.Д. била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ в рамките на една година и осем месеца, като същата била отменена от 1

Окръжна прокуратура - гр.Бл. с постановление от 19.11.2015г., както и мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв. Твърди се още в исковата молба, че след приключване на досъдебното производство, срещу ищеца и лицето Ф.С.Ф., бил внесен обвинителен акт в БлОС за извършено престъпление по чл.124 ал.1 предл.1 НК вр. чл.128 ал.2 предл. последно, във вр. ал. 1 НК. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №201/2016г. по описа на БлОС и след проведени съдебни заседания и изясняване на делото от фактическа и правна страна, била постановена присъда №5705/13.11.2017г. , с която същият бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което бил предаден на съд. С Решение №264/27.06.2018г. на САС ,нак.отд-е VI-ти състав,постановено по в.н.о.х.д №217/2018г. по описа на САС, била потвърдена изцяло присъдата на БлОС, постановена по н.о.х.д №201/2016г. Оправдателната присъда, постановена по отношение на Д. е влязла в законна сила на 18.01.2019г. след окончателното произнасяне на ВКС по КНОХД №915/2018г по описа на ВКС. В исковата молба се навеждат подробни съображения за изживяното негативно влияние върху ищеца от воденето на наказателното производство, както и за вида и интензитета на понесените имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното и водено наказателно производство, повдигането на обвинение за извършване на изключително тежко престъпление, за което впоследствие същият бил оправдан, за причинения стрес, дискомфорт, ограничаване на социални контакти, свързани с това наказателно производство, задържането му под стража, налагането на забрана за напускане пределите на Република България, извършване на полицейска регистрация и стресът, изживян при явяването му както пред органите на досъдебното производство, така и пред съдебните състави в съдебната фаза на процеса, както и от отразяването на случая в публикации на вестник „С.“. С оглед горните съображения се моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. Р. ДЖ. сумата от 12 800лв. за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари в досъдебното производство, първоинстанционното и въззивното производство по водения наказателен процес,завършил с оправдателна присъда ,влязла в сила на 18.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 000лв. за причинените му 2 неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 18.01.2019г. /датата на влизане в сила на присъдата срещу ищеца/ до окончателното й изплащане заради причинените му неимуществени вреди.

Претендира се и присъждането на сторените в настоящето производство разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва ищцовата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че самото постановяване на оправдателна присъда не е основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, изисква се да са налице и претърпени вреди като пряка и непосредствена последица от деликта по чл.2 от ЗОДОВ. Посочено е в отговора, че предявената претенция за неимуществени вреди от 100 000 лева е силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната, като се сочи и че претенцията за репариране на имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за адвокатска защита в наказателното производство в размер на 12 800 лева, е неоснователна, тъй като делото по ЗОДОВ не е с правна и фактическа сложност, поради което, ако съдът присъди адвокатския хонорар, същият не следва да надвишава определения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Навеждат се подробни съображения за законосъобразност на действията на прокуратурата, както и че същите не са причинили претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Моли се да бъде отхвърлен иска като неоснователен, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

От приложените по делото доказателства се установява, че с Постановление на Районна прокуратура гр. Г.Д. от 08.01.2014г. обвиняемия Д. е бил задържан до 72 часа, считано от 14,30 часа на 08.01.2014г. , а обвиняемия Филипов е бил задържан до 72 часа , считано от 15,20 часа на 08.01.2014г.

С Определение на Районен съд гр. Г.Д. от 10.01.2014 г. спрямо обвиняемите е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

3

С Определение на Софийски апелативен съд от 18.03.2014 г. взетата по отношение на обвиняемите В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Парична гаранция“ в размер 2000 лева за всеки един от двамата.

С Постановления от 19.03.2014г. Окръжна прокуратура – гр. Бл. е наложила спрямо обвиняемите мярка за процесуална принуда „ Забрана за напускане пределите на Р България „.

Съгласно чл.234 ал.8 НПК мерките за неотклонение „Парична гаранция„ и наложените мерки за процесуална принуда „ Забрана за напускане пределите на Р България „. са отменени с Постановления на Окръжна прокуратура – Бл. от 19.11.2015г.

Пред Окръжен съд е образувано НОХД №201/16 г. по внесен от Окръжна прокуратура – Бл. обвинителен акт за извършено от В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф. престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК за всеки от тях. Според държавното обвинение двамата подсъдими следвало да бъдат признати за виновни в извършване на следното:

- В. Р. ДЖ. е обвинен за това, че на 04.01.2014 год., около 05,00 часа, в гр.

Г.Д., в района на паркинга на „К.д.”, пл. „М.” №1, при условията на независимо съпричинителство с Ф.С.Ф., следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в областта на главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата в настилката на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от гр. М., настъпила на 06.01.2014 год. в „Т.Б.“ С. - престъпление по чл. 124, ал.

1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК.

- Ф.С.Ф. е обвинен за това, че на 04.01.2014 год., около 05,00 часа, в гр. Г.Д., в района на паркинга на „К.д.”, пл. „М.” №1, при условията на независимо съпричинителство с В. Р. ДЖ., следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, 4 получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в областта на главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата в настилката на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от гр. М., настъпила на 06.01.2014 год. в „Т.Б.“ С. - престъпление по чл. 124, ал.

1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК.

Н.О.Х.Д.№201/16 г. по описа на БлОС било финализирано с присъда, с която подсъдимият В. Р. ДЖ., роден на 05.09.1993 година в гр.Г.Д., живущ в с. С., обл. Бл.ска, ул.“Т.„ №7, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН – **********, е бил признат за невиновен в това, че на 04.01.2014 година, около 05,00 часа сутринта, в гр. Г.Д., в района на паркинга на К.д., пл.„М. „№1, при условията на независимо съпричинителство с Ф.С.Ф., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в областта на главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата в настилката на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от гр. М., настъпила на 06.01.2014 година в „Т.Б.“ С. като на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 124, ал.1, пр. 1 от НК, във вр. с чл.128, ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК. Същата е влязла в законна сила на 18.01.2019 г., след окончателното произнасяне на ВКС по К.Н.О.Х.Д.№915/18 г. на ВКС.

От справка с вх.№5491/14.06.21 г., издадена от РУ- Г.Д. се установява, че на 08.01.2014 г. в РУ- гр.Г.Д., на лицето В.Д. е извършена криминалистична регистрация с рег.№4989/14г. по чл. 122 от НК, като към настоящия момент същата е налична.

От справка с вх.№5380/10.06.21 г. на ОД на МВР- гр.Бл., че по отношение на В.Д. е налична полицейска регистрация с рег.№4989/14г. по чл. 122 от НК.

От писмо на Окръжна Прокуратура- гр.Бл. се установява, че по отношение на Д. са били взети следните мерки за процесуална принуда по ДП 9/14 г. по описа на ОСлО при ОП- гр.Бл. - С Определение на Софийски апелативен съд от 18.03.2014 г. взетата по отношение на обвиняемите В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф.

5 мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Парична гаранция“ в размер 2000 лева. С Постановления от 19.03.2014г. Окръжна прокуратура – гр. Бл. е наложила спрямо обвиняемите мярка за процесуална принуда „ Забрана за напускане пределите на Р България „.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.

Според показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел А.К. по време на наказателното производство: В. учел в България до втори клас, след втори клас отишъл в Португалия, всяко лято си идвал и играели със свидетеля. Същия сочи още: “Знам, даже аз бях човека , когато В. го задържаха бяха го обвинили че бяха били някой на мен ми звънна най напред аз му занесох дрехи и храна. След около 3-4 месеца след задържането му го видях отново. В. не беше същия, В. беше направо от едно лъчезарно момче беше направо потъмнен. Аз винаги му звънях да го изведа, обаче той се беше затворил у тях, беше потънал от срам, много рядко може да си излее душата.

Ние в селото имаме много цехове, обаче никъде не го искаха В. за работа. Не го искаха заради тази случка с прокуратурата. Нашето село не е много голямо, народа като излезе на кафе сутрин само се обсъжда. То по телевизията го даваха, по вестници, то е малко село там, то всичко се знае.