Решение № 213 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000834 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция Е. А.М. С.А.- дружество, учредено по законите на Република Гърция чрез пълномощника му адв.Х.П. против решение №260784 от 19.05.2021 г., постановено по т.д.№ 2580/2020 г., с което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване производство по несъстоятелност на „Южна България складове“-ЕООД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност като подкрепена с убедителни доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна - „Южна България складове“-ЕООД при условията на чл.50,ал.2 ГПК, но в законния срок по чл.263 ГПК отговор не е постъпил.

Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства – 7 броя фактури.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е 1

НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно - съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Южна България складове“-ЕООД били сключени три договора за доставка на тютюн. Твърди, че съгласно условията на договорите, длъжникът се съгласил да достави директно на клиентите на ищеца и от негово име необходимите количества тютюн, като това следвало да стане на траншове. Твърди, че пълната сума от 2 000 040 евро, дължима по трите договора, била платена авансово на длъжника, за да набави необходимите количества тютюн.

Твърди, че съгласно договорите, средствата ще бъдат върнати на ищеца плюс лихва от 9,783% годишно в рамките на максимум шест месеца. Твърди, че длъжникът започнал доставки през юли 2016 г. и извършил 7 доставки на обща стойност 1 116 416,87 евро до м.октомври 2016 г. След това ответникът спрял доставките. Поради това твърди, че има парично вземане срещу ответника поради това, че е заплатил авансово за стока, която не е получил.

Длъжникът не бил изпълнил задължението си по договора и не доставил договорените тютюневи изделия, нито е заплатил /върнал/ на ищеца авансово получената сума за недоставения тютюн в размер на 883 623,13 евро.

Освен това твърди, че дружеството длъжник не е заявило за обявяване в ТР ГФО за последните три години, което било самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност, като е налице презумпцията по чл.608,ал.2 ТЗ.

Ответникът не е подал отговор и не е взел становище по иска.

За да отхвърли иска за обявяване на ответното дружество в несъстоятелност, съдът е приел, че ищецът не е установил активната си материално-правна легитимация по иска, както и че задълженията на длъжника по договорите са непарични – да достави тютюневи изделия, а основание за неплатежоспособност по чл.608,ал.1,т.1 ТЗ се явява единствено неизпълнението на парично задължение.

Въззивният съд намира решението за правилно и обосновано.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български език Договор № SbW-EV – 02/1 6 о т 22 юни 2016 г. /л.67/ се установява, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ - 2014 на обща стойност 536 382 евро. Договорено е, че ответникът ще натовари стоките не по-късно от 11.09.2016 г. съгласно писмените инструкции на ищеца, а плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл.4 от договора). Същевременно в чл.5 страните са уговорили, че при неплащане от купувача /ищеца/ на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора , той ще се счита за нищожен.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български 2 език Договор № SBW-EV – 03/1 6 от 01.08.2016 г. /л.70/ се установява, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ – 2014 на стойност 679 694.40 щатски долара и от клас и реколта КР – 2014 на стойност 193 485,60 щатски долара. Отново е договорено, че плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл.4 от договора). Същевременно в чл.5 е уговорено, че при неплащане на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора, той ще се счита за нищожен.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български език Договор № SBW-EV – 04/1 6 о т 01.08.2016 г. /л.73/ се установява, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ – 2014 за сумата 1 019 541,60 щатски долара и от клас и реколта КР – 2014 на стойност 193 485,60 щатски долара. Договорено е, че плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл.4).

Същевременно в чл.5 е договорено, че при неплащане на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора, той ще се счита за нищожен.

Видно е, че продажната цена по трите договора за покупко-продажба е в размер на 536 382 евро по първия договор и общо 2 086 207,20 щатски долара по втория и третия договор.

Установява се също така, че на 16.05.2016 г. от сметката на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“-АД в гр.София е направен превод по сметка на ответника „Южна България Складове“-ЕООД на сумата от 2 000 000 евро. Основанието за превода е плащане по фактура № 0000000001 от 12.05.2016 г. Това е видно от Авизо от 16.05.2016 г. /л.106 от делото/. От представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца е видно, че сумата касае поръчка за износ за Южна Корея./л.110/.

Във въззивната инстанция са представени следните фактури, издадени от „Южна България Складове“-ЕООД за клиента Е. А.М. С.А.:

№25/ 25.07.2016г. за доставка на македонски ориенталски тютюн на листа на стойност 536 382 евро, като във фактурата е отразено, че това е предплатен товар, предназначен за Корея; №30/ 26.08.2016 г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 168 224,36 евро, като стоката е предназначена за Индонезия; №31/26.08.2016 г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 48 371,40 евро, като дстоката е предназначена за Индонезия; №34/13.09.2016 г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 167 617,49 евро, като стоката е предназначена за Индонезия; №37/13.09.2016г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 48 371,40 евро, като стоката е предназначена за Индонезия; №40/11.10.2016 г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 167 574,75 евро, като стоката е предназначена за Индонезия; №41/11.10.2016 г. за доставка на гръцки ориенталски тютюн на листа на стойност 48 371,40 евро, като стоката е предназначена за Индонезия /л.29-49/. Във всички фактури с изключение на 3 първата /№25 от 25.07.2016г./ в графата „условия за плащане“ е отразено, че това е „взет товар“. В посочената фактура №25 е отразено, че това е „предплатен товар“.

От тези фактури обаче не може да се направи категоричен и несъмнен извод дали сумите по фактурите са платени от ищеца, единствено е предплатена доставката по фактура №25 на стойност 536 382 евро. Всички тези фактури са отразени в счетоводните книги на ищеца по партидата на доставчика-ответник, видно от представеното извлечение. В исковата молба обаче се твърди, че цялото договорено количество тютюневи листа по трите договора е предплатено, че е преведена на ответника сумата 2 000 000 евро.

Твърди се, че ответникът започнал доставки през юли 2016г. и извършил 7 бр. доставки на обща стойност 1 116 416,87 евро за периода от юли до октомври 2016 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за доставка на цялото договорено количество тютюн – не е доставена стока за 883 623,13 евро.

При тези твърдения, представените в тази инстанция фактури за извършени доставки не доказват твърденията в исковата молба и не изясняват по никакъв начин твърдяното неизпълнение на задълженията на ответното дружество, т.е. същите са неотносими към предмета на доказване.

В първата инстанция е била назначена съдебно-икономическа експертиза, но същата е заличена поради това, че на адреса на управление на ответното дружество, вписан в ТР, ВЛ не е открило офис на същото. Не е получил и съдействие от ищцовото дружество за установяване на контакт с управителя и счетоводството му. Единствено е направил справка в ТРРЮЛНЦ където е установило, че последният обявен ГФО на ответното дружество е за 2016 г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

За откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1 / депозирана молба до компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;

2/длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3/ да е налице изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор на ответника по търговска сделка; 4 / наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2 Т З ; 5 / затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Само кумулативното наличие на всички изброени предпоставки дава основание да се открие производство по несъстоятелност.

Според разпоредбата на чл.625,ал.1 от ТЗ, активно легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор 4 на длъжника по търговска сделка. Поради това следва да се прецени дали молителят Е. А.М. С.А. разполага с активна материалноправна легитимация.

Твърдяното предплащане на договорени количества тютюн в размер на 2 000 000 евро, не се установява от доказателствата по делото.

Указаната в известието за превод на сумата фактура №1 от 12.05.2016 г.

/л.106/ не е представена по делото, съответно не е възможно да се установи отразеното в този документ съдържание на стопанската операция. Не може да се приеме също, че това предплащане на горната сума е по трите сключени договора, представени по делото, тъй като същите са с по-късна дата - 22 юни 2016 г. и 01.08.2016 г.

Освен това, твърдението противоречи и на съдържанието на самите договори. И в трите договора е уговорен срок за задължението за плащане, следващ датата на сключване на договора – плащането е отложено, докато не бъде получено такова от крайния купувач. В същото време в чл.5 е уговорено, че ако купувачът не изплати сумата, посочена в чл.1 в рамките на 10 дни от сключването на договора, той ще се счита за нищожен. Тези клаузи могат да бъдат логично обяснени единствено с договорено бъдещо плащане и са в пълно противоречие с твърдението, че сумата е била предплатена. По делото липсват каквито и да било данни, позволяващи идентификация на извършеното плащане от 2 000000 евро с поетите задължения по представените договори. По представените договори липсват доказателства, че договорените суми са заплатени, и то в предвидените в тях срокове.

В обобщение може да се каже, че превода на сумата от 2 000 000 евро по сметка на ответника не може да бъде свързан с насрещно задължение на ответника за доставка на тютюн, нито пък може да се установи за какво количество и на каква стойност е следвало да се достави този тютюн.

Доказателства за такава връзка между двата факта не са представени.Затова и съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че за ответника е възникнало твърдяното задължение за доставки по направената предплата.