Определение № 1118 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601411 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице В. Г. М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – ***, срещу определение № 443 от 01.10.2024 г., постановено по НЧД № 607/2024 г., по описа на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното му с определение по НОХД № 138/2023 г., по описа на Районен съд - Мездра, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 10 /десет/ месеца, което е 3 /три/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни.

В жалбата си осъденият М. твърди, че е изпълнил и двете материалноправни условия необходими за условно предсрочно освобождаване, т.е. изтърпял е повече от половината му наказание.

Твърди, че наложеното му със Заповед № 2452 / 26.07.2024 г. дисциплинарно наказание, защото охлаждал хранителни продукти от водопреносната мрежа, е неоснователно, тъй като при 40 – градусовите температури през месец юли „хранителните продукти, който не се охлаждат ще бъдат развалени, което е предпоставка за хранително натравяне или стомашно-чревни разстройства“.

Заявява категорична декларация, че макар и оценката за риска от рецидив да е 51 точки, няма вероятност да извърши отново престъпление, поради напредналата му възраст и двете му деца, на които към момента не успял да покаже нищо добро. Възрастните му родители живеели сами и имали нужда от грижи. Шестмесечния му престой в Затвора гр.

*** бил достатъчно наказание, поправил го е, и е оказал възпитателно въздействие относно 1 приемането на закона, като висша норма.

Възразява срещу аргументите на окръжния съд че риска от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното му наказание, УПО или прекъсване следва да е със средни стойности, предвид наложеното му дисциплинарно наказание, свързано с използването на водопроводната мрежа за охлаждане на хранителни продукти.

Осъденият М. счита, че криминалното му минало не следва да се има предвид, тъй като е приел за основна цел в живота му поемането на ролята на пълноценен родител на двете си деца и спирането на алкохола. Отрича риска да е насочен към членовете на обществото и членовете на пътната обстановка тъй като без употребата на алкохол може да е пълноценен участник в движението.

Заявява, че е декларирал писмено желанието си да участва в специализирана корекционна програма на тема „Подготовка за живот за свобода“, в която бил включен на основание Докладна записка вх. № 14023 / 12.09.2024 година.

В заключение, моли за отмяна на обжалваното от него определение на Врачански окръжен съд и постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по изложените по-долу съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Подробно изложените в атакуваното определение изводи по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият В. Г. М. е постъпил в Затвора – *** на 12.04.2024 г., за изтърпяване на наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим по НОХД № 138/23г. на PC - Мездра, за престъпление по чл.343б, ал.2 НК.

Към 20.09.2024 г., съгласно представената справка, осъденият М . е изтърпял фактически – 5 месеца и 8 дни; от работа – 27 дни или всичко – 6 месеца и 5 дни. Остават за изтърпяване 3 месеца и 25 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на УПО – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

При извършената от затворническата администрация първоначална оценка на риска е определен среден риск от рецидив – 51 точки, който не е променен с фиксирани четири проблемни зони – „отношение към правонарушението“, „начин на живот и 2 обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“, по които да се работи.

При лишения от свобода М., е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, като във връзка с проблемните зони „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“, е посочено, че същият системно и безконтролно употребява алкохол, употребата на който е пряко свързана с криминалното му поведение, умаловажава проблема е не предприема стъпки за неговото решаване. По отношение на проблемната зона „умения за мислене“, е посочено, че липсват способности да разпознава проблемите си, създава определен брой алтернативи, забърква се в неприятности, склонен да повтаря допускани в миналото грешки.

Изводът е, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според представения по делото доклад, корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена.

Изложеното обосновава правотата на приетия от Врачански окръжен съд извод, че на лишения от свобода В. Г. М. вече му е предоставена правната възможност да ползва условно предсрочно освобождаване през 2019 г., отново за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и въпреки гласуваното му доверие от страна администрацията на затвора и на съда, той отново е извършил престъпление, което е показателно за нежеланието му да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Ето защо, и изложените в жалбата декларации за бъдещо спазване на закона от страна на осъдения, настоящият съд приема за голословни.

Това е доказателство, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид коментирания по-горе риск от рецидив, а и поради факта, че М. е наказан за нарушаване на ЗИНЗС, поради което съгласно Заповед №2452/26.07.2024 г. на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС е наказан с „писмено предупреждение“ за това, че е охлаждал хранителни продукти от водопреносната мрежа. Наказанието е отложено на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС за срок от три месеца, поради което се счита за наказан до 26.10.2024 година.

Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода, осъденият М. все още представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи.

Доказателство са, че осъденият е склонен към прибързани и необмислени действия, без да се предвиждат всички възможни последствия. От тук - и извода, че осъденият не се е поправил и, че при евентуалното му условно предсрочно освобождаване, рискът за обществото е висок, защото е налице реална възможност от извършване на ново престъпление.

Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка - добро поведение, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.

3

В същата насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора ***, според когото извършеното от В. М. дисциплинарно наказание е показателно за липсата на положителна промяна, и че той все още не е разчупил модела на поведение да нарушава правилата и законите в Република България, което от своя страна води до намаляване на шанса за успешна ресоциализация.

Изложеното обосновава извод за липсата на данни за поправяне на осъденото лице в рамките на пенитенциарното заведение, поради което визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

Едно от доказателствата, че осъденият В. Г. М. не се е поправил е и липсата на заповед на Началника на затвора за изменение на търпения от осъдения режим от „строг“ в по-лек. Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 01.10.2024 г., постановено по ЧНД № 607/2024 г., по описа на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5