Решение № 667 от 07.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Бургас, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. К. при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500086 по описа за 2023 година

С Решение № 2876/23.12.2022г., постановено по гр. дело №2876/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е осъдена Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на К. В. С. сумата от 559, 44 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 64, 49 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд през периода 01.10.2019 г. - 09.07.2020г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 136, 45 лева, представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.02.2020г. до 09.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 559, 44 лева, считано от 10.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 360 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора, чрез процесуален представител - Главен юрисконсулт Гергана Владимирова.

Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което 1 исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е 1 постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция. Твърди се във въззвината жалба, че през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, се определяли от действащите тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ, като в противен случай, служителите в МВР ще бъдат поставени в по неблагоприятно положение спрямо тези по трудово правоотношение.

Развиват се подробни съображения, че нощният труд не представлява извънреден такъв. Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д. №606/2019г.

Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по - кратка от предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на служебните правоотношения, са налице компенсаторни механизми (допълнително възнаграждение за прослужено време от 2%, допълнителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение). Заявява се, че според т. 2 от решението на СЕС, чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС, нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор не се прилага за работниците в публичния сектор, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на 2 обективен и разумен критерий. 2 Навеждат се доводи, че прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и служителите по трудово правоотношение и на служителите по служебно правоотношение в МВР, се основава на обективен и разумен критерий, което прави разликата в тертирането съвместима с правото на ЕС. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството по делото. Ответната страна по въззивната жалба – К. В. С., депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. В писмения отговор се прави обстоен анализ на действащото законодателство към процесния период от време и се сочи, че за този период от време няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд. Навеждат се доводи относно приложимите нормативниа актове през процесния период. Излага се становище във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр. д. № 606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявените от К. В. С., чрез процесуалния му представител – адвокат Станко Кралев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против ОД на МВР - Бургас искове, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да му 3 заплати сума в размер от 160 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 20 часа, за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно мораторна лихва в размер на 40 лева за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.

Твърди се, че ищ ецът през исковия период е полагал труд на длъжност полицай към ІV РПУ - Бургас. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 20 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не м у е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 559, 44 лева за 64, 49 часа извънреден труд. Увеличен е и размерът на претенцията за мораторна лихва на 136, 45 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (преди изменението с ДВ бр.60/2020г.).

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила исковете като неоснователни.

Не се оспорва, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но по отношение на не го намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.

През исковия период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на Министъра на вътрешните работи, които уреждат еднаква материя с НСОРЗ и последната не следва да се прилага за служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде преодоляна със субсидиарно приложение на КТ. Липсва и препращаща норма в този смисъл. В специалните законови и подзаконови нормативни актове е посочено, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа 4 за всеки 24-часов период. Дневното и нощното работно време за полицейските служители е с една и съща продължителност – 8 часа.

Моли да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноски.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е изложил мотиви, че в подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законова делегация, липсва норма, уреждаща преобразуването на часовете положен нощен труд в коефициент 1,143, което представлява нормативна празнота. Това обаче не следва да се тълкува като законова забрана за такова преобразуване, тъй като тя би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и работещите по трудови правоотношения по отношение на заплащане на допълнителни възнаграждения. При наличие на непълнота на специалната нормативна уредба следва да намери приложение общата НСОРЗ и по – конкретно чл. 9, ал. 2 от нея. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа и приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

П о наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 451 часа (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза ). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 515, 49 часа. Разликата между отчетения 5 нощен труд и преизчисления е 64, 49 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 515, 49 лева. Съобразно заключението на вещото лице , размерът на мораторната лихва е 136, 45 лева.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните правни норми в ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 о т ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Това възражение е основателно. Съобразно даденото в ТР № 1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС задължително за съдилищата тълкуване, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата Наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото решение е прието, че съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки-празнота в нормативен акт, да се касае за подобни случаи и това да отговоря на целта на акта. Според касационната инстанция не са налице тези три предпоставки. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 06.00 часа.