Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19678 от 18.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 785/2025
Вид
Определение № 19678
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 15 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19678 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500785 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано по жалба на „Йеттел България“ ЕАД срещу разпореждане от 19.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. №50908/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 87 с-в, с което частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 271359/26.08.2024 г., подадено от жалбоподателя срещу Т.С.В. в частта за сумите: 1/ 9,99 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 2/ 12,87 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 3 / 66,35 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 4/ 134,00 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********.

Жалбоподателят намира за неправилна констатацията на заповедния съд, че неустоечната клауза, уговорена с длъжника, е неравноправна, че същата отговаря на критериите, посочени в ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че неустойката не е в противоречие нито с добрите нрави, нито надхвърлят присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед това моли настоящия съд да приеме, че обжалваното разпореждане е неправилно и да го 1 отмени, като вместо това постанови да се издаде заповед и за остатъка от претендираните със заявлението суми за неустойка и обезщетение за забава.

При съвкупната преценка на доказателствата и възраженията на жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 271359/26.08.2024 г., подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Т.С.В. е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 251,45 лева, представляваща сбор от:

1 / 5,98 лева лизингови вноски за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и договор за лизинг за устройство Lenovo Tab M8 4G;

2/ 7,99 лева - месечни абонаментни такси за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г.;

3/ 9,99 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;

4 / 3,98 лева лизингови вноски за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и договор за лизинг за устройство ACCESSORIES HUAWEI band 4;

5/ 10,29 лева - месечни абонаментни такси за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;

6 / 12,87 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;

7 / 66,35 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;

8/ 134,00 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********.

В заявлението се сочи, че тъй като длъжникът не е изпълни задълженията си по договорите, неустойките се претендират поради неизпълнение, а договорите не са прекратени.

Издадена е била заповед за следните суми: 1 / 5,98 лева лизингови вноски за 2 периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и договор за лизинг за устройство Lenovo Tab M8 4G; 2/ 7,99 лева - месечни абонаментни такси за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г.; 3 / 3,98 лева лизингови вноски за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и договор за лизинг за устройство ACCESSORIES HUAWEI band 4; 4/ 10,29 лева - месечни абонаментни такси за периода от 05.05.2022 г. до 04.07.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;Съдът е определил и деловодни разноски в полза на заявителя в размер на 56.74 лв. - дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за вземанията от 1/ 9,99 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 2/ 12,87 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 3 / 66,35 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********; 4/ 134,00 лева – неустойка по Раздел III, чл. 2 от споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********.

Мотивите на заповедния съд за постановения отказ да се издаде заповед за изпълнение досежно посочените горе вземания се основават на приетата от него неравноправност на клаузата, с която се установява в полза на жалбоподателя неустойка за прекратяване на договора по вина на потребителя в посочения размер. В тази връзка съдът е посочил, че договорената неустойка не съответства на обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция, предвид което води до неоснователно обогатяване на жалбоподателя.

При преценката на тази клауза от договора настоящият съд намира, че изводите на заповедния съд за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави и закона са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на 3 неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.

В настоящия казус в договора за мобилни услуги е уговорена следната неустоечна клауза: "В случай на прекратяването на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други договори, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията за плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора."

4

Така при анализ на посочените клаузи на договора е видно, че е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването от/по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Аналогична уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и потребителя. Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, което създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя, поради което и клаузата е неравноправна.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, макар да е уговорена в максималния трикратен размер на месечния абонамент, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на мобилния оператор спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга /противоречие и с чл. 143, ал. 2, т.

15 ЗЗП/. Освен това така уговорената клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като уговорката за дължимост на всички или дори само на няколко неплатени месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договорите излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и по този начин нарушава принципа за справедливост – арг. от Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д.

5

№ 203/2015 г., І т. о., Решение № 193 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г., І т. о. и др.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира така уговорената неустоечна клауза за неясна. В същата не се прави разграничение между предвидените хипотези на вина на потребителя и неизпълнение на задължения на същия. Потребителят е поел множество задължения по договора, но различни по своя характер. А при тълкуване на догорената клауза се прави извод, че за неизпълнение на различни задължения, някои от които твърде незначителни, се предвижда една и съща санкция. Съгласно решение на Съда на ЕС по дело C749/23 „мoжe дa e нepaвнoпpaвнa ĸлayзa в cpoчeн дoгoвop зa дocтaвĸa нa eлeĸтpoeнepгия c фиĸcиpaнa цeнa, cъглacнo ĸoятo пpи пpeдcpoчнo пpeĸpaтявaнe нa дoгoвopa oт дocтaвчиĸa пopaди нeплaщaнe oт cтpaнa нa пoтpeбитeля Дocтaвчиĸът мoжe aвтoмaтичнo дa нaчиcли нa пoтpeбитeля фиĸcиpaнa нeycтoйĸa, нeзaвиcимo oт дeйcтвитeлнo пoнeceнитe или пpeĸъcнaти иĸoнoмичecĸи зaгyби.