Решение № 9681 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9681 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110123229 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Обединена българска банка“ АД срещу С. Д. К. установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска банка следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г.

Ищецът „Обединена българска банка“ АД твърди, че на 12.12.2019 г. между търговската банка, в качеството й на кредитор – като правоприемник на „Кей Би Си Банк 1

България“ ЕАД, преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и ответницата С. Д. К., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 1912112672873190/12.12.2019 г. - при условията на ЗПФУР със средства за комуникация от разстояние по електронен път посредством услугите на квалифициран доставчик на удостоверителни услуги, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева за потребителски нужди с уговорен срок на действие на договора до 15.12.2024 г. Излага се, че кредитът е усвоен на 12.12.2019 г. Поддържа се, че въз основа на искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г., договорът за кредит бил отсроче. Съгласно клаузите на договора страните уговорили възнаградителна лихва – т.нар. „редовна лихва“ в размер на 4,70 % фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, а след изтичане на срока на договора годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. Посочва се,че съгласно уговореното между страните, при допусната забава в плащането от кредитополучателя на дължимите вноски по кредита същият да заплати обезщетение за забава върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължени, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта.

Съгласно договора кредитът следвало да бъде погасен чрез 60 анюитетни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2024 г., включващи приложимата годишна лихва, като съгласно погасителния план размерът на всяка погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора с включена годишна лихва е 385,29 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора.

Посочва, че ответницата е в неизпълнение на задължението по чл. 8.1 от договора, тъй като не е заплатила месечни погасителни вноски с падежни дати от 15.09.2021 г. до 15.03.2023 г.

Предвид така допуснатото неизпълнение търговската банка обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, считано от получаване от ответната страна на писмо от 31.03.2023 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, редовно връчено чрез ЧСИ Катилин Попов, с район на действие СГС, с рег. № 852. Изяснява се, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора била осчетоводена на 18.04.2023 г. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно обявена, ищецът отправя искане същата да се счита за настъпила с получаване от С. К. на препис от исковата молба с приложенията към нея. В исковата молба се посочва, че за процесните вземания в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като след депозирано възражение от длъжника и дадени от съда указания, ОББ АД предявява процесните претенции. С тези съображения „Обединена българска банка“ АД обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на процесните искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Д. К., чрез пълномощника си адв. Б., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, считайки процесният договор като такъв за потребителски заем, за недействителен на следните основания: поради неспазване на законовите изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, който в случая е по-малък от 12; поради липсата на подробен погасителен план съгласно изискването на чл.

11, ал. 1, т. 1 ЗПК, в който ясно да са разписани отделните компоненти, включени в размер на всяка анюитетна вноска – каква част от нея представлява главница, каква част – възнаградителна лихва, каква част такси и други вземания; поради липса на ясно разписана методика относно формирането на ГПР по договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т.

2

10 ЗП, и конкретно кои точно са компонентите включени в него и по какъв начин е формиран последният по начин, че за потребителя да са ясни всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. С отговора на исковата молба се оспорва действителността на договора и поради липсата на изрично уговорен лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Посочва се, че липсата на тези задължителни реквизити от съдържанието на договора обуславя недействителността на последния съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора на исковата молба се оспорва предоставянето на заемната сума, респ. усвояването й от ответницата. Възразява се срещу установения с договора лихвен процент, с довод за неговата прекомерност и като протИ.речащ на добрите нрави. Ответницата С. К. оспорва уговорените възнаградителни лихви и обезщетения за забава като нищожни поради протИ.речието им с добрите нрави.

Твърди, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане сторените разноски в двете съдебни производства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването в полза на ищцовото дружество на парични вземания срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на част (извън главницата) от удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1). наличието на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на кредитор и правоприемник на първоначалния кредит „Райфазенбанк (България)“ ЕАД и ответницата, 3 в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 12.12.2019 г.– неговото конкретно съдържание, определено от основните права и задължения на страните, сключването му в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на законовите изисквания за шрифт и съдържание; 2). предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя; 3). валидно постигната уговорка за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в определен размер; 3). изискуемостта на вземанията, обусловена от настъпила и надлежно обявена предсрочна изискуемост – наличието на твърдяната форма на договорно неизпълнение, дало основание за отнемане преимуществото на срока и довеждането й до знанието на длъжника; 4). наличието на валидно поето задължение за заплащане на обезщетение за забава при допусната забава в заплащането на месечните погасителни вноски; 6). направени разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и наличието на основание за дължимостта им от кредитополучателя; 6). установяване на вземанията си по размер.

В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията.