Решение № 207 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900847 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по подадената чрез адв. Т. Ф. искова молба, вх.№ 6926/22.04.2024г., на „ Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, гр.София, против „ Блек флаг груп“ ЕООД, гр. София, с която са предявени искове за обявяване за нищожно, на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, евентуално - за отмяна, на осн. т.5 и т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА, на арбитражно решение от 19.03.2024г. по арб.д.№ 28 по описа на АС при БСК за 2023г. С него „Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, гр. София, е осъдено да заплати на „ Блек флаг груп“ ЕООД, гр. София, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 38 400 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключения от тях договор за посредничество от 08.06.2022г. и анекс към него от 25.08.2022г. за осъществено посредничество за сключване на договор за покупко - продажба с купувач „Орехова гора билд“ ООД, материализиран в нотариален акт № 31, том № 1, рег. № 119, н. д. № 28/2023г. на Нотариус Ж. Д., рег. № 328 на НК, ведно със законната лихва върху сумата 38 400 евро, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по водене на арбитражното дело.

В исковата молба основанието по т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА е обосновано с 1 довод, че постигнатото арбитражно споразумение в клаузата т.8.1. от договора за посредничество е изисквало в рамките на вече образувано арбитражно производство страните да изразят волята си какъв да бъде съставът на решаващия орган. Въведени са твърдения, че в изпратеното до него уведомление ищецът е уведомен за подаване на исковата молба против него и за образуване на арбитражно производство, както и за определяне от Председателя на АС при БСК спорът да се разгледа от един арбитър, но в уведомлението липсва каквото и да е запитване или покана за изразяване на становище относно състава на решаващия орган и към него не е приложен какъвто и да е акт на Председателя на АС на БСК за назначаване на определения арбитър. Според ищеца това представлява отклонение от предвидената процедура за образуване на арбитража в приложимия Правилник на АС при БСК. Намира, че постигнатото арбитражно споразумение не дерогира правилата на процедурата по образуване на арбитражния състав, уредена в правилника на избраната арбитражната институция, която в случая не е спазена.

Основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, е обосновано с доводи, че с арбитражното решение е разгледан и решен спор, който не арбитрируем. Ищецът поддържа, че, разглеждайки предявеният иск за възнаграждение, произтичащо от сключения посреднически договор за продажба на недвижим имот, арбитърът се е произнесъл и по неарбитрируемия въпрос придобило ли е „Билбест“ АД, макар и косвено, вещни права върху процесния недвижим имот, и е постановил нищожно решение.

Основанието по т. 5 на член 47, ал.1 ЗМТА е обосновано с доводи за постановяване на решението в противоречие с диспозитивното начало - въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право. В тази връзка се поддържа, че арбитърът избирателно се е позовал на отделни клаузи от различни договори, които ищецът в арбитражното производство нито е сочил в исковата молба, нито е тълкувал по какъвто и да било начин в последствие при защитата на претендираното от него право, и в резултат на това е формирал фактически и правни съждения, каквито ищецът изобщо не е въвеждал. Конкретно, в исковата молба се посочва, че, в отклонение от конструираната от ищеца претенция, арбитърът е обсъждал промяната в намерението на дружеството наемател на имота – „ Маги -ИВ“ ЕООД да се възползва не пряко, а индиректно от опцията си за изкупуване на наемния имот, приемайки, че „Прима….“ АД не е било длъжно да се съобрази с това желание, каквото възражение не е направено в исковата молба пред арбитража. Поддържа се, че арбитърът напълно неоснователно е продължил да разсъждава върху това как купувачът „Билбест“ АД е могъл да защити интереса си, като дори е констатирал възможността да предяви иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор с „Прима…“ АД за окончателен, съответно разсъжденията на арбитъра са насочени в съвсем различна посока от 2 очертания предмет на спора с исковата молба и то без да съобрази, че „Билбест“ АД не участва в арбитражното производство и съответно няма възможност да изрази позиция какъв е бил неговият интерес от сключването на една или друга сделка, и, като така, арбитърът не само се е отклонил от твърденията на ищеца в исковата молба, но и е изразил становище от името на неучастващо в арбитражния процес лице. На следващо място по отношение на условията за прекратяване на предварителния договор, договорени в сключеното допълнително споразумение, се поддържа, че с неясни и неразбираеми разсъждения арбитърът е достигнал до извод, че в действителност „Прима…“ АД и „Билбест“ АД не са целели прекратяване на сключения между тях предварителен договор и това се доказва от уговарянето на различни условия, при които „Прима…“ АД трябва да върне задатъка, като по този начин всъщност спорът е бил изместен върху това бил ли е в действителност развален предварителния договор, каквито твърдения изобщо липсват в исковата молба пред арбитража, а въведеното основание е за свързаност между „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД към датата на придобиване на имота, а не са за симулативност на сключеното между „Прима…..“ АД и „Билбест“ АД допълнително споразумение. Посочва се, че мотивите на арбитъра се градят основно на негови собствени, а не на ищеца твърдения за неотпадане на интереса на „Билбест“ АД от придобиване на имота, което се експлоатира от арбитъра, като аргумент за симулация на споразумението за прекратяване на предварителния договор. В исковата молба се посочва, че арбитърът е основал извода си за основателност на иска на приетото, че е реализирана комплексната хипотеза на член 1.2. т. I и т. II от сключения между страните посреднически договор за покупко-продажба на недвижим имот, която според арбитръра води до реализиране на разпоредително действие с вещно - транслативен ефект върху процесния имот, без да съобрази, че тази конструкция е непротивопоставима по отношение на „Прима…“ АД, тъй като то има качеството на трето лице и по отношение на него приемането на нов съдружник има действие от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл.7 ЗТРРЮЛНЦ в случая на 20.04.2023г., което е след сключване на предварителния, а и след окончателния договор.

По всички тези съображения искането е за обявяване на арбитражното решение за нищожно, евентуално – да бъде отменено и върнато на арбитража за ново разглеждане. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

С постъпилия в срок отговор на исковата молба ответникът „Блек флаг груп“ ЕООД, чрез адвокат Н. Н. от АК – Силистра, оспорва исковете. След подробно описание на фактическата страна на спора, оспорва въведените от ищеца твърдения за нарушения на процедурата за формиране на арбитражния състав. Ответникът оспорва наличието на основанието по т.6 на чл.47, ал.1 ЗМТА. В тази връзка пподдържа, че ищецът целенасочено смесва хипотезата на чл. 27, ал.4 от Правилника на АС при БСК с конкретната арбитражна 3 клауза. Поддържа, че разпоредбата на чл. 27, ал.4 от Правилника на АС на БСК е приложима в хипотеза, в която арбитражната клауза не определя броя на арбитрите, в която съгласието за решаване на спора от едноличен арбитър се постига след образуване на арбитражното производство, но такава хипотеза в случая не е налице. На следващо място акцентира на това, че в подадения ОИМ в арбитражното производство не са направени никакви възражения и искания във връзка с конкретната процедура на формиране на състава, следователно, е очевидно, че ищецът е бил с убеждението, че арбитражната процедура е спазена. Позовава се на чл. 5 ЗМТА, като посочва, че след получаване на уведомлението ищецът е могъл и е бил длъжен, ако е считал, че процедурата за формиране на арбитражния състав не е спазена, да възрази незабавно, и, като не е направил това, няма право да се позовава на допуснато такова нарушение. По отношение на основанието по т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА ответникът поддържа, че всички обсъдени от арбитъра факти и обстоятелства са надлежно изложени, съдържащи се в исковата молба и в депозираната по делото писмена защита, поради което не е налице нарушаване на диспозитивното начало. Намира, че ищецът тълкува разширително използваните от него понятия „произнасяне извън предмета на спора“ и „противоречие с диспозитивното начало“ и неоснователно свежда диспозитивното начало по см. на т.5 на чл.47, ал.1 ЗМТА до спорния въпрос в арбитражния процес относно осъществяване или неосъществяване на факт, съответно доказването му и правното му значение за конкретния случай.

Ответникът счита, че изложените от ищеца съображения са насочени пряко и единствено срещу правилността на арбитражното решение, което обаче е извън предмета на производството по чл.47 ЗМТА. По отношение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19, ал.1 ГПК ответникът поддържа, че с арбитражното решение не е разгледан спор с предмет вещни права, а е разгледан възникналият между страните спор, породен от облигационно отношение за дължимостта на комисионно възнаграждение по посреднически договор за продажба на имот, като, разглеждайки възникналия спор, арбитърът по необходимост, е следвало в мотивите си да обсъди конкретната сделка с имота, предмет на договор за посредничество, и съответното отговори възникнало ли е вземане в полза на изпълнителя, с което не е извършил нарушение по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. Намира, че и тези оплаквания са насочени пряко и единствено срещу правилността на арбитражното решение. Искането е за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените разноски.

След образуване на делото, на 05.07.2024г., е подадена е допълнителна искова молба, чрез адв. В. П. от САК, която е в срока по чл.48 ЗМТА, започнал да тече от връчване на атакуваното арбитражно решение на 16.04.2024г. С нея са въведени доводи, че, дори да се приеме, че страните са уговорили едноличен състав на арбитража, уговорката по чл.8.1 от посредническия договор е в противоречие с чл.27, ал.4 от Правилника на АС при БСК.

Въведено е и още едно процесуално нарушение на арбитражната процедура, 4 което според ищеца е съществено, а именно неподаването на декларация от арбитъра, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнение за неговата безпристрастност, съгласно правилото на член 29, ал.1 от Правилника на АС при БСК. Релевирано е, че образуването на арбитража и арбитражната процедура са извършени в нарушение на споразумението на страните, включително на Правилника на АС при БСК и на ЗМТА при определяне на състава и назначаването на арбитража и декларирането на безпристрастие, които - поотделно и съвкупност, осуетяват законовите и договорни гаранции за независим и безпристрастен арбитраж и справедлив арбитражен процес. Според ищеца посочените нарушения не могат да бъдат санкционирани от нормата на чл. 5 ЗМТА, тъй като те не просто засягат изискванията на арбитражното споразумение/Правилника на АС при БСК/, а гаранциите за независим и безпристрастен съд и справедлив съдебен процес и съставляват нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В допълнителната ИМ са посочени конкретни обстоятелства, които според ищеца са от значение за спорното право и не са въведени и/ или са подменени от арбитъра и въз основа на тях е постановено арбитражното решение. Според ищеца в ИМ пред арбитража дължимостта на комисионно възнаграждение е основана на хипотезата на точка 1.2. – III от посредническия договор, а арбитърът е приел, че е осъществена комплексната хипотеза на член 1.2. - I и II от договора за посредничество, т.е. арбитърът е установил условие за дължимост на комисионното възнаграждение, различно от посоченото от ищеца. Намира, че относно качеството на свързани лица на „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД в ИМ пред арбитража е твърдяна свързаност, произтичаща от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 11.04.2023г. и не са въведени конкретни фактически твърдения за някоя от фактическите хипотези по § 1.т.3 от ДОПК, а в арбитражното решение е прието, че между посочените две дружества е налице свързаност, настъпила на 03.04.2023г. по силата на решение на Общото събрание на „Орехова гора билд“ ООД за приемане на „Билбест“ АД като съдружник. Относно констатираното от арбитъра тристранно съглашение между ищеца, наемателя „Маги ИВ“ ЕООД и „Билбест“ АД за придобиване на имота се поддържа, че в исковата молба пред арбитража ищецът не е въвеждал твърдения за съгласувана воля, насочена към съвместно придобиване на процесните имоти към момента на нотариалната сделка. Относно приетото от арбитъра наличие на тристранно съглашение за покупко-продажба на имота между ищеца, „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД се поддържа, че такива твърдения не са въведени от ищеца в арбитражното производство, а посредническото възнаграждение е претендирано на основание свързаност между „Билбест“ АД и „Орехова гора билд“ ООД, породена от покупко- продажба на дялове.