Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 25.02.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1935/2024
Вид
Решение № 227
Подписан
25.02.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Кристиян Велков Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125, ал.1 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.1 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Кюстендил, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520101935 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „СиКонсулт 2“ ЕООД, ЕИК 131168520, чрез адв. Г., със съдебен адрес в гр. С., ул.

„П.о“ №*, ет.*, кантора **, против „Алианс Медиапринт“ ЕАД, ЕИК 175167110, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к. „Др. *“, ул. „И.

Б.“ №**, представлявано от управителя В. Б..

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване между страните „Си-Консулт 2“ ЕООД, ЕИК 131168520 и „Алианс Медиапринт“ ЕООД, ЕИК 175167110 на 01.01.2022г. По силата на договора, ищецът предоставял счетоводноконсултантско обслужване на ответника срещу уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева месечно с ДДС.

Уговореното възнаграждение се заплащало авансово до десето число на месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. Ищцовото дружество издало Фактура №2855 от 02.02.2023г. на стойност 1200 лева с ДДС, която била изпратена на ответното дружество.

„Алианс Медиапринт“ ЕАД не изпълнило задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение, поради което, на основание чл.8 от сключения договор, дължало на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% месечно върху уговореното възнаграждение. Неустойката била за забава и същата възлизала в размер на 1

1440 лева, за период на начисляване от 03.02.2023г. (денят, следващ падежа на главницата) до 03.02.2024г.

Ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1147 от 2024г. по описа на съда, с която е разпоредено „Алианс Медиапринт“ ЕАД да заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 2640,00 лева, включваща 1200,00 лева главница по договор за счетоводно-консултанско обслужване от 01.01.2022г., като за сумата е издадена фактура № 0000002855 от 02.02.2023 г. и на основание чл.8 от Договора – неустойка за 12 месеца забава в размер на 1440,00 лв., ведно със законната лихва върху сумите. „Алианс Медиапринт“ ЕАД подало възражение, с което оспорвало вземането в частичен размер от 600,00 лева главница по договор за счетоводно-консултанско обслужване от 01.01.2022 г. и неустойката в пълен размер от 1440 лева.

Поради посоченото са предявени на основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД искове, с които да бъде признато за установено, че ответното дружество „Алианс Медиапринт“ ЕАД, ЕИК 175167110 дължи на ищцовото дружество суми, произтичащи от договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2022г., както следва: 600 (шестстотин) лева – неплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, съобразно Фактура №2255 от 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (19.02.2024 г.) до окончателното погасяване на задължението; 1440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева – неустойка по чл.8 от договора за 12 месеца забава за периода от 03.02.2023г. до 03.02.2024г.

Претендират се направените деловодни разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК се оспорват изцяло всички фактически твърдения в исковата молба. Посочва се, че предявените искове са и неоснователни, тъй като претендираните с тях притезания не съществували.

Ищцовото дружество от края на м.януари 2023г. едностранно било преустановило изпълнението на задълженията си по договора, като в средата на м.февруари 2023г. следвало да предаде на „Алианс Медиапринт“ ЕАД всички счетоводни материали. За втората половина на месец февруари 2023г. ищецът не престирал дължимия по договора резултат, въпреки че исковата претенция била за целия месец. Издадената фактура била сторнирана, като ищецът не е изпратил на ответника кредитно известие за извършеното сторно.

През м.май 2023г. била издадена нова фактура за м.февруари 2023г., със същия номер и от същата дата като предходната, отново за пълния размер на възнаграждението, което станало причина за възникване на спора.

По отношение на иска за неустойка е изразено становище за нищожност на уговорката в договора, на първо място, поради неяснота на уговорката и липсата на възможност за установяване на вложената воля в клаузата във времево отношение. На второ място, клаузата за неустойка била 2 нищожна и поради нарушаване на добрите нрави. Притезанието надвишавало по размер законната лихва повече от 10 пъти, поради което личала действителната й цел – имуществена облага за ищеца.

Накърняването на добрите нрави с клаузата за неустойка се осъществявало и от обстоятелството, че такава се дължала само от ответника при неточно изпълнение от негова страна, но не се дължи в същата хипотеза от ищеца. Данък добавена стойност върху неустойката не се дължал, тъй като не представлява доставка на стока или услуга.

Лихва за забава не се дължала едновременно с неустойката. Периодът на дължимост на неустойката нямало как да започва от 11.02.2023г., доколкото фактурата с дата 02.02.2023г. е сторнирана и преиздадена през м.май 2023г.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като се претендират и направените в хода на производството разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване на 01.01.2022г., като е учредено правоотношение (вид изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД), с което „Алианс Медиапринт“ ЕАД възлага на „Си-Консулт 2“ ЕООД, при заплащане на възнаграждение, да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, които са посочени в писменото съглашение. Договорът е породил своето действие от 01.01.2022г.

(чл.10, ал.4 от него), същият е без срок. Основанията за преустановяване действието на договора са две – едностранно прекратяване от една от страните с едномесечно писмено предизвестие или при неплащане на три последователни месечни възнаграждения.

По делото няма данни за отправено предизвестие за прекратяване на договора от която и да е от двете страни.

Сред уговорените задължения за изпълнителя по договора – „СиКонсулт 2“ ЕООД, е да установява коректност на първичните счетоводни документи с националното счетоводно и данъчно законодателство, изготвяне на вторични счетоводни документи, осчетоводяване и отразяване на стопанските операции, изготвяне на счетоводни документи и справки и предоставянето им на държавните институции, предоставяне на счетоводна информация, изчисляване и определяне на данъци на дружеството, изготвяне в срок на платежни документи, справки и данъчни декларации и годишен финансов отчет и др. Накратко, ищцовото дружество е следвало да осъществява по силата на договора счетоводно обслужване и консултации, обезпечаващи функционирането на „Алианс Медиапринт” ЕАД в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.

От друга страна, възложителят по договора („Алианс Медиапринт“ ЕАД) се е задължил да заплаща възнаграждение за абонаментното обслужване 3 в размер на 1000,00 лева без ДДС, като възнаграждението следвало да се заплаща авансово до десето число на месеца, подлежащ на счетоводна и данъчна обработка. Заплащането следвало да се осъществява по банков път, а сумата можела да се променя по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение при значителна промяна на извършвания обем от работа.

Допълнително съглашение в тази насока няма представено по делото. При неизпълнение в срок на задължението на възложителя да заплаща възнаграждението, същият дължал и неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% месечно, без да е уговорен краен срок за начисляване на неустойката.

Ищецът издал Фактура №2855 от 02.02.2023г. за сумата от 1000 лева без ДДС, подписана от представителя на ищеца, но не и от страна на представител на ответника. Същата фактура обаче е сторнирана в счетоводния софтуер на ищцовото дружество през месец март 2023г., а през месец май 2023г. отново фактурата е включена в дневниците за продажби със същия номер (2855) от същата дата (02.02.2023г.). Това се установява от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по делото. За сторно операцията не са намерени документи при ищцовото дружество, а същата е отразена със знак минус за 1200 лева с ДДС. След „преиздаването“ на фактурата през месец май 2023г., същата е включена в дневниците за продажби по ЗДДС и подадена в НАП. От друга страна, след справка при ответното дружество е установено, че последната фактура, отразена в дневниците за покупки по хронология, която е издадена от ищеца, е с № 2833 от 06.01.2023г., т.е. процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество и не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС.

В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Е. Г., която е бивш служител на „Си Консулт 2“ЕООД и настоящ служител на ответното дружество „Алианс Медиапринт“ ЕАД. Свидетелят споделя, че все още е била служител на ищеца към месец февруари 2023г., като в нейните задължения се включвало и обслужване на дружеството съобразно ЗДДС. В началото на февруари 2023г. управителят на ищцовото дружество споделил на свидетеля, че взаимоотношенията с Алианс Медиапринт биват преустановени.

Последната дейност, осъществена от ищцовото дружество по договора, била да се подадат до 14.02.2023г. декларациите по ЗДДС за месец януари 2023г., като след тази дата не е осъществявана друга дейност. На въпрос, поставен от представителя на ищцовото дружество, свидетелят отговори, че с представяне на справката за изготвяне на ДДС приключвали задълженията за съответния месец. За яснота следва да се посочи, че свидетелят има предвид подаване на справка-декларация от регистрирано по ЗДДС лице по реда на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, като задължението е обвързано със срок – до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Свидетелските показания са допустими, доколкото не противоречат на разпоредбата на чл.164 от ГПК.

Поради неплащане на уговореното задължение, ищецът „Си-Консулт 4

2“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд, като е образувано ч.гр.дело №10791 от 27.02.2024г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

В заявлението е обективирано искане да бъде издадена заповед за изпълнение срещу „Алианс Медиапринт“ЕАД за сума в размер на 1200 лева с ДДС – неплатено възнаграждение по процесния договор за месец февруари 2023г., 1440 лева неустойка, изчислена съобразно чл.8 от договора за период от 12 месеца, както и разноски по делото. Съдът е уважил искането и е издал заповед, която е връчена на длъжника.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение, като се оспорва дължимостта на следните посочени суми в заповедта за изпълнение – разликата над 600 лева до претенцията от 1200 лева за възнаграждение за месец февруари 2023г., 1440 лева неустойка, законната лихва върху сумата от 2040 лева, както и разноските над 12,00 лева до претендирания размер за платена държавна такса и над сумата от 113,65 лева адвокатско възнаграждение до посочения в заповедта размер от 500 лева.

Заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде установителни искове, поради което е образувано и настоящото производство, като допустимостта на предявените искове се обосновава именно с посоченото в предходния абзац.

В хода на исковото производство е представено доказателство за заплатена сума от ответника в полза на ищеца в размер на 600 лева, с пояснение в платежното нареждане – възнаграждение за половината от месец февруари 2023г. От страна на ищеца не се оспорва факта на заплащане на половината от възнаграждението по претенцията.

От ответника е представена и електронна кореспонденция между процесуалния представител на страната и Е. Г. – разпитаният по делото свидетел. Кореспонденцията е от 03.04.2024г., но същата се отнася за дружество „Алианс Принт“ ЕООД, като в нея участва и трето лице – В. М., за която няма данни по делото. Съдържанието на електронната кореспонденция, поради неотносимост, не следва да се обсъжда, съответно кредитира.