Решение № 260028 от 24.11.2020, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260028 / 24.11.2020г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На четвърти ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….………… А Н Х дело номер........180..........по описа за...............2020................година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Д. – В. 12 ЕООД гр. Карнобат представлявано от Д.К.К.- управител на дружеството против наказателно постановление № 468482- F 493221 от 07.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по-горе , като същият в жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че поради това същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение да намали до минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2 от ЗДДС в най- минимален размер, като приложи по този начин разпоредбата на чл.

185 ал.1 от ЗДДС .

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-горе редовно призован се явява лично неговия законен представител , като за него се явява лично и неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като освен това заявява и за приложение при алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно неоснователна..

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Д. В.

12 ЕООД гр. Карнобат наказателно постановление № 468482- F 493221 от 07.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 493221 от 18.06.2019 година срещу Д.

– В. 12 ЕООД гр. Карнобат който констатира за извършено административно нарушение на дата 06.06.2019 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при извършена оперативна проверка в 12.15 часа в търговски обект на дружеството по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗДДС – автомивка на самообслужване , находящ се

, намиращ се в гр. Карнобат на ул. Екзарх

Антим № 32 , стопанисван от Д.- В. 12 ЕООД се установило , че при извършена контролна покупка в 12,15 часа на дата 06.06.2019 г. на услуга за измиване на автомобил от автомат на самообслужване на стойност 1 лв. , заплатен в брой от проверяващия екип преди легитимация е че след поставянето на монетата в монетника на устройството , автомата приел плащането като показал готовност за работа , но за извършената продажба не бил издадена фискална касова бележка на екрана . По този начин се установило , че в търговския обект няма инсталирано ЕСФП или ФУВАС и извършените продажби на услуги чрез автомат на самообслужване за измиване на автомобили не се регистрират и отчитат , с което е дружеството

– жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от

13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.2 изр. 1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – протокол за извършена проверка № 0310643 от 06.06.2019 година , опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на дружеството на дата

06.06.2019 година, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на дружеството ,дневен отчет на ФУ на дружеството и съкратен отчет на фискалната памет на ФУ , декларация от лице работещо по трудово / гражданско правоотношение в дружеството към датата на извършването на проверката – 06.06.2019 г. ,декларация от лице работещо по трудово / гражданско правоотношение в дружеството от процесната дата на извършването на проверката – 06.06.2019 г., декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице , договор за наем на недвижим имот от 31.01.2012 г. , договор за наем на недвижим имот от 17.02.2014 г. , както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А. Стамова и Т.Г. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Антон Велчев. Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание.

Съдът не възприема за основателно възражението , че не е доказано адм. нарушение тъй като в другата част на търговския обект намиращ се на другата страна на улица Екзарх Антим № 37 има регистрирани ФУ респ. ИАСУТД , тъй като на проверения автомат за самообслужване няма вградено фискално устройство вградено в автомати за самообслужване т.нар. ФУВАС което всеки един автомат на самообслужване е длъжен да има . Отделно следва да се посочи , че самият автомат на самообслужване който е проверен работи с монети от 1 лв. и след вкарването на такава монета в него е в готовност да работи , което доказва по един несъмнен и безспорен начин , че за него е необходимо да бъде вградено ФУВАС за да може този автомат да работи по нормативно определения начин съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 от горепосочената Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ.

Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и то в случая се явява наказуемо, като и затова адм. наказващия орган правилно е процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.

1 от ЗДДС.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .

Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до неговия най- минимален размер, ако съдът приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание , които не съответстват на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното му адм. наказание е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че следва да разгледа това обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ. наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства , като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали правилно адм. наказващия орган е приложил закона .

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание чл. 185 ал.2 изр. първо от ЗДДС.Затова и съдът намира, че следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание на жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието предвидено в изр. 2 от разпоредбата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това адм. нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане на адм. наказание в размер от 500 лв. до 2000 лв. . Тука следва да се спомене , че по делото не се събраха никакви доказателства , че жалбоподателят с деянието си не е извършил неотразяването на приходи , като такива изводи , не са посочени и от самия адм. наказващ орган нито в АУАН нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. По този начин съдът намира, че с оглед това , че от деянието извършено от жалбоподателя не са настъпили вредни последици – фиска на

Държавата не е увреден , това , че в хода на проверката контролните органи не са констатирали други нарушения на данъчното законодателство , факта , че това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен характер , понеже последният не е наказван за други такива , както и че е налице съвсем ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние , то следва да бъде изменено наказателното постановление в горепосочената му обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм. наказание имуществена санкция, както следва : от 3000 лв. на 500 лв. .