Решение № 102 от 29.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. К., 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20215510201226 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е Наказателно постановление № 7419/14.09.2021г.на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София.

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна чрез представителя си в С.З.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 19.08.2021г.в 11,18 ч.,на път I-5,км 203 + 850 м в посока гр.К.гр.С.З.,жалбоподателят ИВ. П. Б. управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Рено,модел Керакс с рег.№ ****.В процеса на проверката било направено измерване,при което било констатирано,че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на 1

МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,както следва: При измерено разстояние между осите 1,37 м на двойната задвижваща ос на МПС,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 27.850 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т.,съгласно чл.7,ал.1,т.5,буква“в“ от Наредбата.Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата,при надвишаването на нормите по чл.7,ППС е тежко.Измерването било извършено с техническо средство ел.везна модел DFW-KR № 118873 и ролетка 1308/18/5м/.ППС превозвало чакъл.За така измерените параметри на ППС при проверката,водачът не представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на &1,т.1 от Допълнителните разпоредби на наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,респективно тежко по чл.3,т.2 на наредбата.АНО приел,че нарушението не е маловажно.

АНО приел,че към момента на проверката жалбоподателят Б. е осъществил движение на извънгабаритно пътно превозно средство /по смисъла на &1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата/ без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията,управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата,с което нарушил разпоредбите на чл.26,ал.2,т.1,буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл.37,ал.1,т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид изложеното АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53,ал.1,т.2,във вр.с чл.26,ал.2,т.1,буква А от Закона за пътищата.

Съдът констатира,че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено при неясна фактическа обстановка и при неясно описано нарушение,което го прави несъответстващо на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

В наказателното постановление АНО е посочил като извършено нарушение това,че жалбоподателят осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,издадено от администрацията,управляваща пътя.Не става ясно обаче кой от двата режима е следвало да осъществи жалбоподателя-да има разрешително или да има квитанция за платени пътни такси.Това отграничаване и ясно посочване е 2 необходимо,защото това са две различни хипотези,с различна правна уредба.Когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14,ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,се осъществява състава на чл.177,ал.3 от ЗДвП,а не състава на чл.53,ал.1 от ЗП,както е посочено в наказателното постановление.В случая,когато движението на извънгабаритното ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8,ал.2 от горецитираната Наредба,се осъществява състава на чл.53,ал.1 от ЗП.

Липсата на ясно и точно описание на това какво точно нарушение е извършено както текстово,така и с посочване на осъществените състави и нарушени правни норми,е довело до съществен порок на наказателното постановление и това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,което е довело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и до лишаването му от възможността да разбере какво точно нарушение му е вменено и да упражни правото си на защита.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени на това основание-като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е направил изрично искане да му се присъдят направените по делото разноски,такива следва да му се присъдят в размер на 600 лв.за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7419/14.09.2021г.на Началник на отдел „Контрол по РПМ“,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С.с което на ИВ.

П. Б. от с.М.К.,обл.С.З.,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София да заплати на жалбоподателя ИВ. П. Б. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.С.З. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3