Решение № 8783 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8783 гр. *****, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110147568 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Н. 12“ ЕООД срещу „Б.Е.Д.Т.“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 2 820 лв., представляващи неплатени задължения по фактура № 1000000161/25.11.2024 г. и по фактура № 1000000355/27.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че между „Н. 12” ЕООД, ЕИК: ********* и ответника - "Б.Е.Д.Т." ООД, ЕИК: *********, били налице установени търговски отношения, по силата на които ответникът възлага на ищеца извършването на транспортни услуги, а именно - превоз на стоки в чужбина. Твърди, че първоначално отношенията между двете дружества вървели нормално, но в последствие започнали забавяния на плащанията. Твърди, че към настоящия момент ответникът дължи плащане на ищеца по два броя фактури, а именно Фактура № 1000000161 от 25.11.2024 г., на стойност 1860лв. и Фактура № 1000000355 от 27.01.2025 г. на стойност 960 лв. или общо сумата в размер на 2820 лв., за осъществен превоз на товари до/от Р. Италия, по заявка на ответника. Твърди, че е изправна страна в отношенията - извършил е превоз на товарите, по възлагане на ответника, които са приети от адресатите, без възражения по отношение на спедицията, поради което възнаграждение му се дължи.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С молба от 10.02.2026 г. ищецът е направил изявление за оттегляне на иска за разликата над 475,50 евро до пълния претендиран размер от 1441,84 евро, поради извършено от ответника частично плащане на претендираното по делото вземане.

С молба от 10.02.2026 г. ищецът е уточнил, че е погасено задължението по фактура № 355/27.01.2025 г. на стойност 960 лв., а по фактура № 161/25.11.2024 г. е направено частично плащане от ответника, като е останала незаплатена част в размер от 930 лв. Сочи, че незаплатената част от задължението възлиза на 475,50 евро.

С определение № 6183 / 12.02.2026 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 47568/2025 г. на Софийски районен съд, 56 състав, образувано по искова молба вх. № 316457/30.09.2025 г., подадена от „Н. 12“ ЕООД срещу „Б.Е.Д.Т.“ ООД в частта, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над 475,50 евро до първоначално претендирания размер от 1441,84 евро.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 372, във вр. с чл. 367 ТЗ, вр. чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на следните факти: възникването на облигационно правоотношение с ответника по силата на посочените заявки за превоз на товар с твърдяното съдържание; изпълнението на задълженията си по него, както и размерът на вземанията, представляващи цената на извършените услуги.

Доколкото исковата молба се поддържа само във връзка с вземането по договора за превоз, за което е издадена фактура № 1000000161/25.11.2024 г., съдът следва да обсъди наличието на предпоставките за уважаване на иска относно това вземане.

По делото е представена заявка за транспорт № 24251 от 19.11.2024 г. за извършване на превоз на товар от Италия до адрес в България, подадена от ответника „Б.Е.Д.Т.“ ООД до „Н. 12“ ЕООД. Договореното навло е в размер от 1550 лв. без ДДС. Заплащане на навлото е уговорено по банков път 45 дни след представяне на заверено CMR и фактура. Дата и час на товарене е 19.11.2024 г., а срок за доставка – 25.11.2024 г.

Представена е международна CMR товарителница, от която е видно, че 2 стоката е получена на 25.11.2024 г. срещу подпис. В товарителницата няма вписани възражения от страна на товарополучателя във връзка с наличието на липси или повреди по товара.

Представена е фактура № 1000000161 от 25.11.2024 г. за транспортна услуга 24251 I-BG PK2872BC/PK0753EH на стойност 1860 лв. с ДДС.

Спорът по делото попада в приложното поле на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, очертан в чл. 1, § 1 от Конвенцията (мястото на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му са в две различни договарящи страни по Конвенцията).

Договорът за международен автомобилен превоз е неформален и консенсуален договор (по арг. от чл. 4, изр. 2 от Конвенцията), като в чл. 9 от Конвенцията е предвидено, че до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора относно съществените му елементи – превозван товар, навло и дестинация.

От посочените по-горе писмени доказателства се установява, че между страните по делото е постигнато съгласие по съществените уговорки на договорите за международен превоз на стоки (товар, дестинация и превозно възнаграждение), при което за всяка една от тях са възникнали насрещни права и задължения. Ищцовото дружество е следвало да извърши заявения превоз, а ответникът да плати възнаграждение, формирано от посочената в заявките сума и начислен ДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил уговорения в договорите превоз, като видно от съставената CMR товарителница, стоката е била получена на 25.11.2024 г., така както е било уговорено в заявката за транспорт от 19.11.2024 г.

Следователно ответникът дължи заплащане на възнаграждението по договора за превоз. В тази връзка съдът съобразява изявлението на ищеца, удостоверяващо неизгоден за него факт, че ответникът е заплатил част от дължимата сума по фактура № 1000000161 от 25.11.2024 г., както и направеното оттегляне на иска за разликата над 475,50 евро до пълния размер на вземането по фактурата.

При това положение предявеният иск се явява основателен за сумата от 475,50 евро – незаплатена част от възнаграждение по договор за превоз от 19.11.2024 г., за който е съставена международна CMR товарителница, удостоверяваща получаване на стоките на 25.11.2024 г., и фактура № 1000000161 от 25.11.2024 г. На ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, съгласно направеното искане в този смисъл.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

3

Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който претендира присъждане на заплатена държавна такса в размер от 57,67 евро и адвокатско възнаграждение в размер от 297,57 евро. Представен е договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената в брой сума от 582 лв. за адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да се присъдят направените разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 18, вх. А, партер, да заплати на „Н. 12“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул.

„*******“ № 10, по предявения иск с правна квалификация чл. 372, във вр. с чл. 367 ТЗ, вр. чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата в размер от 475,50 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по заявка за транспорт № 24251 от 19.11.2024 г. по направление Италия – България, за което е издадена фактура № 1000000161 от 25.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2025 г. до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 18, вх. А, Партер, да заплати на „Н. 12“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул.

„*******“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 355,24 евро, представляваща направени по настоящото дело съдебно разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава XX от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4