Решение № 172 от 04.09.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200379 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 7348993 на ОД на МВР Ловеч на Х. Г. Б., ЕГН:

********** от гр.Т. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 1200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 10.04.2023 г. в 15 :07 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 24+500, в с.Сопот, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «М.» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 91 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5806314 на 19.07.2022 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Х. Г. Б., който го обжалва в срок чрез адв.А. В. и излага, че е необоснован и незаконосъобразен, тъй като липсва конкретен издател на ЕФ, подпис и дата на издаването му, не е посочено точното място на извършване на нарушението, не е посочена посоката на движение на МПС, не е посочен пътния знак, който въвежда ограничение на скоростта, в района, в който се 1 твърди че е извършено нарушението не присъства стационарно автоматизирано техническо средство, както и че не е посочена конкретната хипотеза от чл.182, ал.4 от ЗДвП. Поради изложеното счита, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения и моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощника му адв.В..

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателя на 28.04.2023 г./разписка-л.28/, жалбата е подадена по ССЕВ на 11.05.2023 г. и е входирана в РС-Ловеч на 12.05.2023 г., като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 91 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т.е. превишение от 41 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км.

24+500, в с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 125 метра. Не се споделя и възражението, че не е ясно в каква посока се е движил автомобила, тъй като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се, т.е. след като АТСС е насочено в посока София и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката му на движение е към гр.Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно 2 представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 94 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 91 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, касаещи дадената от АНО правна квалификация на нарушението.

Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената в населено място и тя присъства в дадената правна квалификация.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.

Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП.

Пътният знак, от който произтича ограничението е Д-11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че не е необходимо посочването му, тъй като автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното несъответствие, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата 3 за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 91 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява 4 едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в случая В.Д., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 25.04.2023 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 10.04.2023 г. и това е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 25.04.2023 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.

Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на 5 определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като водач на МПС, с което е извършено нарушението.