Решение № 705 от 18.03.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 190/2025
- Вид
- Решение № 705
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 10.04.2026
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 705 гр. Бургас, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120100190 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., *** против М. З. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор за стоков кредит № ******, сключен на **.**.****г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и М. З. Д., вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **.**.****г.: сумата от 2428,27 лева, представляваща главница, сумата от 187,95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г. вкл. и сумата от 140,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от **.**.****г. до **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - **.**.****г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № ****/**.**.****г. по ч. гр. д. № ****/****г. на РС Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил с „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит, по силата на който му е предоставен стоков кредит в размер на 3990 лева. След заплащането на част от вноските, ответника спрял плащанията и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост. Вземането по договора е прехвърлено от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) Твърди се, 1 че в изпълнение на императивните норми на чл. 99 ЗЗД ответникът е уведомен за цесията, чрез пълномощник. Моли се за уважаване на иска, претендират се разноски и са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се оспорва както недопустим и неоснователен. Излага се, че липсва надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита, както и за извършената цесия. Начислената лихва била недължима, тъй като липсвала покана. Оспорва се автентичността на представения договор. Оспорва се представителната власт на представителя действал от името на „Банка ДСК“ АД. Оспорва се автентичността на подписите на Й. А. Ч. Оспорва се усвояването на отпусната сума по кредита. Твърди, се че представения договор за кредит е нищожен, както и че в него се съдържат неравноправни клаузи, които са нищожни и такива, които противоречат на закона и добрите нрави. Нарушени били изискванията относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена на потребителя преди сключването на договора; относно съдържанието на договора за потребителски кредит, включително пълната информация за разходите по кредита. Подробно са изложени аргументи, относно нарушаването на изискванията досежно годишния процент на разходите (ГПР). Процесният договор не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент. Договорът бил изписан на шрифт, по-малък от законовоопределения. Твърди се още, че лихвеният процент е в нарушение на добрите нрави, както и че липсва яснота относно погасителния план и прилаганите такси. Сочи се, че договорът за цесия е нищожен и са изложени подробни аргументи. Оспорва се автентичността на разписките във връзка с уведомяването на длъжника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за прекратяване на делото или отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
С определение от **.**.****г. по делото е открито производство по чл.
193 ГПК за оспорване автентичността на представени частни документи.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.
Ответникът чрез в съдебно заседание не изразява становище.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника , който е подал възражение, че не дължи сумите и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК след указания на заповедния съд.
2
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че е сключен договор за стоков кредит № ****** от **.**.****г. между „Банка ДСК“ АД и ответника, като кредитополучател. Видно от договора на ответника са предоставени в заем 3990 лв., за закупуване на стоки като същият се е задължил да върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва съобразно погасителен план до **.**.****г. В договора е описана цената стоката. Към договора е приложен погасителен план. Представените документи са подписани от ответника. Представена е фактура подписана от двете страни, видно от която ответника е получил стоката. Представено са общите условия към договора подписани от банката и кредитополучателя.
Представен е Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от **.**.****г. и Допълнително споразумение за цедиране на вземания към него от **.**.****г. видно от които „Банка ДСК“ АД прехвърлила свои вземания и права в полза „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като е видно от приложение към него, че са прехвърлени конкретно вземанията срещу ответника по договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г. Представено е пълномощно с което цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия. Представени са уведомление за цесията и уведомление за предсрочната изискуемост до ответника, както и известие за доставяне, видно от което и двете уведомления са връчени лично на ответника.
От заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че с вальор от **.**.****. е преведена от Банката по сключения Договор за стоков заем по кредита на сметката й, в полза на ответницата М. М. сумата в размер на 3 990,00 лева. С вальор от **.**.****. е преведена от сметката на ответницата сумата от 3 990,00 лева, съгласно издадена фактура № *******/**.**.****. в полза на доставчика „*****, ЕИК: *********, относно продажба на стока по Договор *****/******. Експертизата анализира сметката на ответницата в „Банка ДСК“ АД, издадена за периода от **.**.**** до **.**.****., като констатира, че след приспадане на извършени плащания остава дължима главница от 2428,27 лв. След дата **.**.****. няма извършени плащания от Кредитополучателката Д. в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД.
Съгласно погасителния план договорната лихва от вноска № **/**.**.****. до вноска № **/**.**.****, възлиза общо на 288,41 лв. Размерът на лихвата за забава върху главницата за периода **.**.****./**.**.****., възлиза на 140,36 лв. Съгласно погасителният план размерът на договорните лихви от вн. № **/**.**.****. до вн. № **/**.**.****, възлиза общо на 385,04 лв.
Експертизата не констатира разлика относно шрифта по договора за стоков кредит и приложенията му и шрифт 12.
От заключението по допусната съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите от името на М. В. П., ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от М. В. П., ЕГН **********. Подписите от името на Д. Н. И., ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от Д. Н. И., ЕГН **********. Подписите от името на Й. А. Ч, ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от Й. А. Ч, 3
ЕГН **********. Подписите от името на М. З. Д., ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от М. З. Д., ЕГН **********. Подписите от името на К. Б. Д., ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от К. Б. Д., ЕГН **********. Подписите от името на Р. И. М.-Т., ЕГН ********** в представените документи, обекти на експертизата, са изпълнени от Р. И. М.-Т., ЕГН ********** . Подписите от името на Т. И. В., ЕГН ********** в посочените документи са изпълнени от пълномощника му К. Б.
Д., ЕГН **********.
Съдът изцяло кредитира заключенията по двете експертизи, тъй като същите са обективно и професионално дадени и не противоречат на останалия събран по делото писмен доказателствен материал. Няма факти от които да може да се направи извод за съмнение в достоверността на заключенията.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, като след връчването и е постъпило възражение за недължимост на сумите, което е депозирано в срока по чл. 414 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.
По отношение на оспорването автентичността на представените от ищеца документи съдът следва да се произнесе с настоящото решение.
Назначената по делото експертиза доказа, че всички оспорени по делото документи са автентични, поради което оспорването от ответника следва да се остави без уважение по отношение на всички оспорени документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.
2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор. Посоченият ГПР 4 съответства на предвидените общи разходи по кредита, като уговорената възнаградителна лихва и такси не са в противоречие със закона и не са налице неравноправни клаузи в договора. На потребителят е предоставена необходимата информация и общите условия, като същият е бил запознат с тях при сключването на договора.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПК при предоставяна на потребителски кредит за закупуване на стока, задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката. С подписване на представената фактура, ответницата е признала, че е получил стоката, която е описана и в договора за потребителски кредит. В договора е посочена цената, която съответства и на сумата по кредита, поради което са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗПК. От заключението по счетоводната експертиза се установи, че кредитът е усвоен, като сумите са преведени по сметка на кредитополучателя и след това е платена цената на търговеца. При тези факти съдът приема. В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Налага се извод, че твърдяното облигационно правоотношение е валидно учредено и по него ответникът е в забава.