Определение № 336 от 18.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Благоевград, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500131 по описа за 2026 година

Постъпила е молба от ГД ГП - на МВР, С. за възстановяване на сумата от 54,27 лв., с правно основание чл. 4б от Закона за държавните такси.

Молбата е аргументирана с обстоятелствата, че с разпореждане № 1297/03.06.2020 г., постановено по гр.д № 1 242/2019 г. по описа на РС-П. на ГД ГП - на МВР е върната, подадената от тях въззивна жалба, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса за обжалване, макар същата да е постъпила по сметка на съда.

За преценка основателността на молбата, съдът съобрази материалите на гр.д. № 1242/2019 г. по описа на РС-П., от които се установява следното:

По гр.д. № 1242/2019 г. по описа на РС- П. е постановено решение № 244/13.2.2020 г. Срещу решението ответната страна - ГД ГП - на МВР, С. депозира въззивна жалба. РС я е оставил без движение като е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 54,27 лв. Поради неизпълнение на указанието с разпореждане № 1297/03.06.2020 г. въззивната жалба е върната. По делото не е представен вносния документ за заплатената държавна такса.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба, която с друго разпореждане с № 1494/23.06.2020 г. също е върната, отново поради неизпълнени указания на съда.

От извършената справката от касиера на БлОС се установява, че сумата е 1 внесена по сметка на БлОС. Внасянето по сметката на БлОС определя и компетентността на съда да се произнесе по молбата.

БлОС счита молбата за неоснователна.

Възможността за връщане на държавни такси е постановено в чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според който недължимо платените такси се връщат по молба на заинтересованата страна. По смисъла на цитираната разпоредба това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. В настоящият казус не е налице нито една от тези хипотези.

Съгласно чл. 4, б. „а“ ЗДТ държавни такси се заплащат за искови молби, жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл.

3 от ЗДТ и чл. 73, ал. 3 от ГПК таксата се заплаща при предявяване на искането. Следователно основанието за внасяне на държавната такса е отправено искане до съда като законът не свързва внасянето й със задължението на съда да постанови определен съдебен акт. След като дължимостта на държавната такса не е предпоставено от извършване на определено действие от съда - в случая от постановяване на решение по въззивната жалба на ГД ГП на МВР, то не се дължи и връщане на държавната такса за подадената въззивна жалба. Не е налице хипотезата на необразувано съдебно производство, тъй като проверката, която въззивният съд извършва по допустимостта на жалбата при образувано въззивно производство се извършва първоначално от първоинстанционния съд на основание чл. 262 и сл. от ГПК, чрез който съд съгл. чл. 259, ал. 1 от ГПК се подава жалбата и на който съд законодателят е разписал и правомощието да може да я връща.

Деволутивният ефект на жалбата, изразяващ се в сезиране на втората инстанция и пренасяне за разглеждане на делото пред нея, което налага да се образува второинстанционно производство, е предпоставено от правомощието на първоинстанционния съд да провери нейната редовност. В случая РС е изпълнил тези си правомощия, поради което макар и да не е образувано въззивно производство, проверката за редовността на въззивната жалба е приключила с влязъл в сила акт, поради което връщане на държавна такса не се следва. В подкрепа на извода е и съдебната практика, според която при прекратяване на производствата поради нередовност на исковата молба съотв.

2 на въззивната жалба или молбата за отмяна на влязло в сила решение държавните такси са дължими и не подлежат на връщане. В тази насока –опр.

291/5.10.2016 г. на ВКС гр.д. 2886/2015 г.4 г.о., в което се сочи, че таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата за отмяна, както и опр. 64/21.2.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. 60/2022 г., в което се сочи, че под “производство“ се има предвид не само поставянето на деловоден номер на дело, а висящността на въззивното производство се поставя с подаване на въззивната жалба. Това важи и в случаите, когато страната оттегли молбата си след като съдът е приел искането й и е извършил съответни действия по движението му. В същата насока са и опр. № 143/3.7.2017 г. на ВКС по гр.д № 6990/2014 г. , 1 г.о.; опр.№ 65/30.1.2014 г. на ВКС по ч.т.д.174/2014 г., 2 т.о.; опр. № 337/7.7.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. 1828/2016 г., 4 г.о. и др.

Самостоятелен аргумент за неоснователност на молбата е и разпоредбата на чл. 82 ГПК, която предвижда внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности да се внасят в приход на държавния бюджет, ако не са поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми. В случая държавната такса е изискуема след влизането в сила на разпореждането за връщане на въззивната жалба, т.е. през 2020г., от когато до подаване на искането през 2025 г. едногодишния срок, през който е възможно да бъде направено искане за връщането й, е изтекъл.

Поради изложеното БлОС оставя без уважение молбата на ГД ГП на МВР за връщане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба.

Водим от изложеното и на основание чл. 4б от ЗДТ, БлОС ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на ГД ГП - на МВР, С. за възстановяване на сумата от 54,27 лв., заплатена по сметка на БлОС по върната въззивна жалба, подадена срещу решение, постановено по гр.д. № 1242/2019 г. по описа на РСП..

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Софийски апелативен съд.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4