Решение № 783 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200797 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД, против наказателно постановление № 604850- F 608532/ 08.10.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение по 124 ал.5 от ЗДДС. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно, а наложеното административно наказание явно несправедливо. Счита, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като деянието не било съставомерно, тъй като кредитното известие не било получено от жалбоподателя, и нямало доказателства за това. Липсвали констатации за датата на получаване на кредитното известие. Не била посочена коректно датата и мястото на извършване на нарушението. Счита, че била налице разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от ***я си, и от адв. Н.Н. от АК- Пловдив, която поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа, идентични със съдържанието на 1 подадената жалба. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Претендира разноски. ***ят на дружеството жалбоподател сочи, че не са получавали кредитно известие.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт С., която оспорва подадената жалба. Излага съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- че цигари, издадени от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 от ЗДДС, „***“ ЕООД не е отразило в дневника си за покупките издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения срок- от 01-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат- „ДДС за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитни известия. Според писмени обяснения, предоставени от „***“ ЕООД, кредитните известия от „***“ ЕООД са свързани със затваряне на трите сезонни обекта в КК Слънчев бряг и връщане на непродадената стока от доставчика. „***“ ЕООД било извършило следните нарушения: не е отразило в дневника за покупките и в справкадекларация, подадени в ТД на НАП- Пловдив, с вх. № 16004460358/ 14.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г. кредитно известие № 0000013562/ 28.09.2020г. издадено от „***“ ЕООД с предмет: електронни цигари с данъчна основа общо в размер на „минус“ 1225.00 лв. и ДДС- „минус“ 245.00 лева.

„***“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактура № 0000012490/ 23.06.2020г. през юли 2020г. на основание чл.72 ал.1 от ЗДДС. Кредитно известие № 0000013562/ 28.09.2020г. е отразено от „***“ ЕООД със 2 закъснение в дневника за покупките и в справка декларация, подадени в ТД на НАП- Пловдив, с вх. № 16004584125/15.02.2021г. за данъчен период м.1 2021г. Несвоевременното включване на издаденото от „***“ ЕООД кредитно известие в дневника за покупките на получателя, е довело до определяне на резултат в подадената от „***“ ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.09.2020г. – „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 245.00 лева. Нарушението било извършено на 15.10.2020г. в гр. Пловдив и било открито във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството възложена с резолюция № П 1600162000323- ОРП- 001/ 05.01.2021г. Нарушен бил съставът на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

От показанията на свид. М.А. актосъставител се установява, че при извършена проверка на факти и обстоятелства се установило, че има издадени кредитни известия, които не били отразени в съответните периоди дневни покупки и справка- декларация. Дружеството не било отразило в дневника за покупки кредитните известия за месец септември 2020г. Било установено, че някои от кредитните известия били отразени в по-късен период. Сочи, че ***ят на дружеството й заявила, че кредитните известия били пристигнали по-късно. Не било изследвано дали кредитните известия са достигнали и получени от дружеството жалбоподател. Актосъставителят лично констатирала нарушението, тъй като лично тя извършила проверката. Лично съставила АУАН и го предявила за запознаване на нарушителя.

Актосъставителят сочи, че поддържа всички констатации посочени в АУАН.

Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя свидетел. Това е така, тъй като показания му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост о т негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, 3 както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. Всъщност, показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършването на проверката, констатирането на нарушението, съставянето на АУАН и предявяването му на представител на жалбоподателя. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на наказващият орган за издаване на наказателни постановления се извлича от приложената по делото заповед № ЗЦУ- 1149/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът изгради своите фактически изводи въз основа и на събраните по делото писмени доказателствени средства- резолюция за извършване на проверка от 05.01.2021г, протокол за проверка от 15.04.2021г., кредитни известия, 2 бр.справка декларация, кореспонденция от електронна поща и вайбър, писмени обяснения от „***“ ЕООД, договор за покупко-продажба от 23.06.2020г., фактури, товарителници, договор за покупко-продажба от 03.06.2020г.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Издаденото наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид което е незаконосъобразно и следва да се отмени. Вмененото нарушение е недоказано. Съответно подадената жалба е основателна.

Съгласно чл.124 ал.5 от ЗДДС „…регистрираното лице е длъжно да 4 отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Елемент от обективна страна на администативното нарушение е, реалното фактическо получаване, на кредитното известие, от адресата и данъчно задължено лице, който задължителен елемент, в конкретния случай липсва. Преди издаване на НП наказващият орган не е установил и доказал по несъмнен начин един от съставомерните елементи, от които зависи отговорността на наказания субект, поради което тази отговорност се явява ангажирана въз основа на предположения, което е изцяло несъвместимо с базисното правило на чл. 303 НПК и е първо самостоятелно основание за отмяна на НП. Жалбоподателят към датата на вмененото му нарушение- 15.10.2020г., не е получил процесното кредитно известие № 0000013562/ 28.09.2020г., и такива доказателства по делото няма събрани, а и не съществуват такива констатации нито в издадения АУАН, нито в НП. Това обстоятелство се установява и от показанията на актосъставителя, която в съдебно заседание изрично посочи, че не е изследвала дали кредитните известия са достигнали и получени от дружеството жалбоподател. Действително в нормата на чл. 124, ал.5 ЗДДС присъства изискването кредитните известия да се отразят в дневника за покупки за месеца, в които са издадени, но при тълкуване на разпоредбата с оглед цялостното й съдържание, се налага изводът, че това изискване се отнася само до кредитните известия, които са получени реално от данъчно задълженото лице в месеца на издаването им. Това е така доколкото отразяването в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение.

Действително, отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на негов служител. Посоченото, обаче не отменя базисното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване на административния състав. Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото правило и желаното развитие на данъчните отношения. В този смисъл е и цялата цитирана от въззивната страна съдебна практика. Поради изложеното в случай, че кредитното известие е получено в 5 месеца на издаването му, ДЗЛ следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ. В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка, както всъщност изтъква и самия представител на въззивната страна, се поправя по реда на чл.

126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни известия получени покъсно от месеца на издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото именно тогава се явява открита „грешката“. От гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на кредитното известие е от значение не само като елемент от фактическия състав от обективна страна за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС, но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено кредитното известие- по реда на чл. 124, ал.5 ЗДДС или по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС. В този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 на Върховния административен съд, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 на Върховния административен съд, Решение № 13290 от 08.12.2015 г. по адм. д. № 15523/2014 на Върховния административен съд, Решение № 2512 от 08.03.2016 г. по адм. д. № 15565/2014 на Върховния административен съд, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г., І отд. на ВАС, Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд - Варна, Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 198 / 2020 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 7770 от 07.12.2016 г. по адм.д. № 9024/2016 г. на Административен съд – София. Изолираното решение на Административен 6 съд Пловдив, в което изрично е застъпена позиция противоположна на отразената в настоящото решение, е от 2015г. като то е отразявало разбирането, преди формиране на цитираната трайна практика на ВАС, приемаща, че реалното получаване на кредитното известие е част от фактическия състав на административния състав по чл. 124, ал.5 ЗДДС.