Решение № 1353 от 08.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1875/2023
- Вид
- Решение № 1353
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 125 · Търговски закон
- чл. 125, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1353 гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100901875 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.Ч.“ ООД срещу отказ № 20231002153811/ 04.10.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в: 1) заличаване на съдружника М.С.Б. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2) намаляване на капитала на дружеството с дяловете на напускащия съдружник и едновременно с това увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от съдружника С.Г. Б., който става едноличен собственик на капитала; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от ООД става еднолично ограничено отговорно дружество /ЕООД/.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, 1 така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „Ф.Ч.“ ООД на промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяваща се в: 1) заличаване на съдружника М.С.Б. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2) намаляване на капитала на дружеството с дяловете на напускащия съдружник и едновременно с това увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от съдружника С.Г. Б., който става едноличен собственик на капитала; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от ООД става еднолично ограничено отговорно дружество /ЕООД/.
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска в случая, които са свързани главно с промяна на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, проверката, която следва да извърши длъжностното лице при произнасяне по подаденото заявление, включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи настъпването на тази промяна. В заявлението и в представените към него документи се сочи, че промяната е в резултат от прекратяване на участието в дружеството „Ф.Ч.“ ООД на съдружника М.С.Б. с подаване на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което длъжностното лице следва да провери и конкретно дали от представените документи се установява да е осъществен фактическият състав, предвиден в тази правна норма.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в него, като е регламентиран и начинът, по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено 2 предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Доколкото при упражняване на това право се постига правна промяна, изразяваща се в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, т.е. на членственото правоотношение между това лице и дружеството, то това право е потестативно. Съгласно предвиденото в закона упражняването на това право става извънсъдебно чрез отправяне от съдружника до дружеството на едностранно изявление в писмена форма за прекратяване на участието му в дружеството. Волеизявлението, чрез което съдружникът упражнява това свое право, има адресат, който е дружеството, и трябва да достигне до него, за да породи правни последици, но това волеизявление не се нуждае от приемане с насрещно изявление на дружеството. Правната промяна по прекратяване на членственото правоотношение между съдружника и дружеството в резултат на упражнено право по чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 7/ 14.03.2018 г., постановено по т.д. № 926/2017 г. по описа на ВКС, I т.о. С оглед на изложеното съдът приема, че фактическият състав, при който настъпва правната промяна от упражняване на правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ, включва осъществяването на следните елементи: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството.
След като изтичането на тримесечния срок на отправеното от съдружника до дружеството предизвестие е предвидено в закона като елемент от фактическия състав, при който настъпва правната промяна по прекратяване на членственото правоотношение в резултат на упражнено от съдружника потестативно право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, то тази промяна няма как да се осъществи, без да бъде осъществен посоченият факт. Във връзка с изложените в жалбата съображения трябва да се посочи, че настъпването на това обстоятелство не може да бъде изключено от фактическия състав, при който се поражда правната промяна в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, по обща уговорка на съдружника и дружеството, които са страни по членственото правоотношение. Това е така, тъй като членственото правоотношение не възниква от постигнато съгласие между страните по него чрез две насрещни и съвпадащи волеизявления, т.е. от договор, какъвто не се сключва между съдружника и дружеството, поради което и то не може да се прекрати по взаимно съгласие на тези страни, като по взаимно съгласие между тях не могат да се изменят и предпоставките, при които в закона е предвидено да се прекратява членственото правоотношение, включително срока на предизвестието в хипотезата на прекратяването му в резултат на изявление на съдружника за напускане на дружеството. При тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ се налага изводът, че предвиденият в нея срок на предизвестието за напускане, с изтичането на който се прекратява членственото правоотношение между съдружника и дружеството, е минималният такъв, който се изисква, за да настъпи тази правна промяна. Той не може да бъде определян като по-кратък от три месеца в резултат на едностранно изявление на която и да било от страните по членственото правоотношение – нито по изявление на съдружника, упражняващ правото си да напусне дружеството, който в своето предизвестие може да определи само по-дълъг срок на предизвестието от този, установен в закона, но не и по-кратък, нито по волята на дружеството, което изобщо по никакъв ред не може да влияе на продължителността на срока на предизвестието, тъй като не е правният субект, който упражнява правото на напускане. Търговското дружество не може да прави и изявления, че се отказва да се ползва от минимално предвидения в закона срок на предизвестието. Регламентирането на този срок в чл. 125, ал. 2 ТЗ има за цел да защити интересите и на двете страни по членственото правоотношение, а не само тези на дружеството, както се твърди в подадената жалба. От една страна, той ползва самото дружество, което има възможност до неговото изтичане да предприеме действия за уреждане на последиците от прекратяване на участието на съдружника, които са свързани с уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, с вземане на решение за това кой поема дружествените дялове, 3 които това лице е притежавало или за намаляване на капитала на дружеството с дяловете на напускащия съдружник. От друга страна, от предвидения в чл. 125, ал. 2 ТЗ минимален срок на предизвестието се ползва и самият съдружник, който до неговото изтичане продължава да е носител на имуществените и неимуществени членствени права и има право при промяна на волята си да оттегли изявлението си за напускане на дружеството и да предотврати настъпването на правните последици по прекратяване на членственото правоотношение /това че за съдружника съществува правото да оттегли изявлението си за напускане на дружеството до изтичане на срока на предизвестието се приема в практиката на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК - Решение № 7/ 14.03.2018 г., постановено по т.д. № 926/2017 г. по описа на ВКС, I т.о./. Ето защо и няма как този срок да отпадне в резултат на едностранно формирана воля за отказ от него от едната от страните по членственото правоотношение.
Разпечатката съдържа 15 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db6c8823-d2a3-4fd1-8879-a81b4790a8db