Решение № 253 от 31.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Монтана, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630201484 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от Н. Д. – управител, чрез адв.М. Г. ВТАК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г, № 0065167 издаден от ОД на МВР- М., с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят или негов представител не се явява.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по съдещство се явява неоснователна.

На 10.03.2024г, в 16.54 часа, с автоматизирана техническа система (АТСС) Sitraffic ERS 400 било заснето на РП-2-81, при км.96.988 при ограничение на скоростта 60км/ч МПС „Р. К.“ с ДКН ХХХХХ, за което не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО).

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството – 1 жалбоподател (л.10).

С издадения ЕФ за извършеното нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638 ал.4 КЗ вр. ал.1 т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева

ЕФ има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение , при което и нарушението е заснето с посоченото АТСС, както и „управление“, че се касае именно за такова, което по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове.

Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС и е установена липсата на посочения застрахователен договор.

Издаването на ЕФ в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ е издаден с оглед предвидената чл.647, ал.3 от КЗ възможност и за нарушение по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ , като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал.1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието ( в случая - се налага имуществена санкция по т.2 на ал. 1 ).

Вярно е, както се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, че ал.4 на чл.638 от КЗ въвежда различен, спрямо предвидения с ал.3 , ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушение по ал.1 на същия чл.638. Отговорността по чл.638, ал.3 ЗДвП е за водач, несобственик, управляващ МПС , за което не е сключен договор. За нарушенията по ал.1 и по ал.3 на чл. 638 ЗДвП отговорността се реализира с оглед чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ по общия ред за търсене на 2 административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3.

З а нарушението обаче по ал. 4 на чл. 638, което е за собственик на управлявано МПС ( без значение дали е водач или не), редът е различен. Той е регламентиран с чл.647 ал.4 КЗ - издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Собственикът ще носи отговорност и когато сам управлява собственото си МПС и когато то се управлява от друго лице, стига това управление да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

Тези две норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен (спрямо коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към ал.1 е само досежно наказанието, но не и досежно самото нарушение.

Управлението в случая е несъмнено установено, предвид данните от АТСС, дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т.65. Същата е стационарна видео-радарна система и функционирала напълно независимо от оператор.

Условията и реда за използването й, както и на всички автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата са уредени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, уреждаща процедура за ползване на системата. Още с първата й норма е възприето, че тя регламентира „използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата “, тоест приложима е за всякакъв вид контрол на правилата за движение –за скорост , за ЗЗГО и др. Наредбата не въвежда различие в зависимост от вида на контрола по отношение изискването за съставяне на протокол при ползване на АТСС.

Ползваната АТСС е стационарна и ясно се вижда на фотоса на л.9 автомобила; конкретно местоположение на осъществявания контрол.

Видно от протокол за проверка на л.11 от делото се уставовяна, че техническото средство е валидно и годно за работа.

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство ( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос л. 9 от делото, който отразява конкретното изображение на управлението на МПС.

3

Предвид горното - използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване на поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.

Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е дружеството – жалбоподател, арг.л.10 от делото. Именно той е субект на отговорността по посочените в санкционната част на фиша норми , тъй като „ притежава заснетото в движение и регистрирано МПС, което не е било спряно от движение и за което не е сключен договор за ЗЗГО“ . От това описание на нарушението, отнесено изрично към юридическо лице и ясно идентифицирания собственик в лицето на дружеството-жалбоподател несъмнено става ясно, че именно това юридическо лице е субект на нарушението. Последният извод отговаря на възраженията в жалбата.

Съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика на автомобила, който в случая е посоченото ясно и достатъчно индивидуализирано юридическо лице . То е персонифицирано и чрез своя законен представител.

Безспорно и на база на справка в онлайн сайта Граждански фонд л.13 от делото, че МПС не е имало сключена застраховка ГО на автомобилистите.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.638, ал.4, вр. ал.1 т.2 вр. чл.483 ал.1 т.1 от КЗ вр чл.461 т.1 от КЗ, доколкото първата чл. 638, ал.4 препраща към ал. 1,т.2, която препраща към чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, а чл.

461, т.1 въвежда задължителния характерна процесния вид застраховка.

Наложената санкция е в конкретен размер и не подлежи на изменение.

Изложеното горе обоснова решението за законосъобразност на обжалвания ЕФ, което прави неоснователна претенцията на процесуалния представител на дружеството за разноски. Въззиваемата страна не претендира разноски.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г, № 0065167 издаден от ОД на МВР- М., с който е наложена на „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от Н. Д. – управител имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дН. срок от съобщението 4 пред Административен съд-Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5