Решение № 969 от 29.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2607/2021
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 08.03.2022
- Състав
- Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110202607 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Имот в БГ” ЕООД, представлявано от
М.Т.Й., против Наказателно постановление № 561740- F587910 / 17.02.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на „Имот в БГ” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
С жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, свързани с неясно и неточно описание на нарушението от фактическа страна, липса на дата на извършване на нарушението и др.На следващо място са изложени съображения за това, че неправилно е било прието,че следва да бъде ангажирана отговорността на това дружеството, тъй като обявата за продажба на имота е била публикувана от друг правен субект – „Нов дом 1“ЕООД. По преписката не били представени никакви писмени доказателства за съпричастност на „Имот в БГ“ ЕООД със сделката с недвижимия имот, твърди се , че сумата от 4 000лв. не е била получена от въз.Й. , поради което и не е било налице задължение за издаване на фискален документ.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания.По същество адв.В.Д. излага становище, че описаното в постановлението нарушение не е доказано, доколкото няма доказателства за това, че дружеството е получило парична сума по повод сделка с недвижим имот, че от свидетелските показания е станало ясно, че посредник при сделката е бил „Нов дом 1“ ЕООД, поради което и за „Имот в БГ“ не е било налице задължение от въвеждане в експлоатация на фискален касов апарат и издаване на документ за плащане. Поради това и пледира за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на евентуалност- присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна в минималния , посочен в наредбата , размер.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.11.2020г. от страна на ТД на НАП, по повод постъпила жалба била издадена резолюция за извършване на проверка на М. Й., като в последствие били извършени и насрещни проверки на други лица. В хода на проверката св.Ч. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, установил, че М. Й. бил представляващ на „Имот в БГ“ ЕООД.Това дружество имало сключени договори за франчайз и анекси към тях с „Нов Дом 1“ ООД, като можело да осъществява търговска дейност, състояща се в посредничество при сделки с недвижим имоти под търговското име / марка/ „Нов Дом 1“.Дейността се осъществявала в офис, намиращ се в гВарна, ул.“Княз Борис І „ № 60 ет.1 При проверка на обстоятелствата , изложени в жалбата и след събиране на необходимите документи, св.Ч. установил, че от страна на „Нов Дом 1“ ООД била публикувана обява с реф. № 50802 за продажба на имот в с.Кранево. Пълномощник на собственика на имота бил св.Р.Й..Интерес към тази обява проявил М.И., който посетил офиса на „Нов Дом 1“ ООД в гр.Варна, бул. „Княз Борис“ № 60 , ет.1 .Там като брокер на недвижими имоти работел св.С.С..След съответния оглед и преговори, М.И. решил да закупи имота.Поради това на 05.02.2020г. бил сключен предварителен договор между св.Й. като пълномощник на собственика и М.И. в качеството му на купувач.В договора било посочено, че купувачът се задължава да заплати в деня на подписване на договора на продавача като капаро сумата от 3 000 евро, платими както следва – 2 000 евро в деня на договора и 1 000 евро в срок до 06.02.2020г. Между страните били направени разплащания. На 11.06.2020г. бил подписан анекс към предварителния договор, с който срокът му се удължавал до 31.07.2020г. Върху анекса било изписано 2
„Нов Дом 1“ агенция за недвижими имоти“. Сделката в крайна сметка не се осъществила.Поради това М.И. поискал да му бъдат върнати дадените от него 2 000евро, които според него били изплатени като комисионна на агенцията за недвижими имоти.Невъзможността да получи тази парична сума обратно го мотивирала да подаде и жалба.В хода на проверката св.Ч. изискал писмени обяснения от М. Й. и от лицата, присъствали при подписване на предварителния договор. В обясненията си М.И. посочил, че на 05.02.2020г. е заплатил общо 4 000лв. на М. Й. и св.С.С. в офиса на агенция „Нов дом 1“, като 2 000лв. били за сваляне на обявата от сайта и 2 000лв. комисионна за посредничество на агенцията за закупуване на имота н с.Кранево.Иванов посочил, че няма договор за посредничество с агенцията, както и разписка или друг документ за платената сума, която желаел да му бъде възстановена.Въз основа на представения му договор за франчайз и на дадените му обяснения, св.Ч. приел, че договорът е бил подписан в офис на „Имот в БГ“ ЕООД , както и че паричната сума е била получена от това дружество, въпреки че купувача бил с впечатлението, че офиса на „Нов Дом 1 „ ООД, тъй като имало табели с името на фирмата. Св.Ч. установил още, че „Имот в БГ „ ЕООД при приемане на платената в брой сума в размер на 4 000лв. на 05.02.2020г., на клиента – купувач М.И., не е била издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта, или касова бележка от кочан. Установило се още, че дружеството нямало регистрирано в ТД на НАП фискално устройство.
На 01.02.2021г. св.Ч. съставил против „ Имот в БГ” ЕООД, акт за установяване на административно нарушение , в който описал констатациите от проверката и приел, че дружеството е нарушило чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Против акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения от управителя на „Имот в БГ“ ЕООД, в които били описани обстоятелствата, при които е бил подписан предварителния договор, като категорично било посочено, че размяна на парични средства е имало само между страните по договора, каквато дружеството не е .В заключение било формулирано искане да не се издава наказателно постановление. .
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.7 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС За него на „ Имот в БГ” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. В постановлението било посочено, че депозираното против акта възражение е разгледано и прието за неоснователно.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан
Н.Ч.актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и 3 логични.От тях се установи, че нарушението е било установено при извършена проверка по повод депозирана жалба, както и че въз основа на всички събрани в хода на проверката документи- договори за франчайз и писмени обяснения, е установил, че паричната сума е била получена именно от „Имот в БГ „ ЕООД.По искане на процесуалният представител на дружеството съдът допусна до разпит св.С.С., чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че свидетелят е работел като брокер в „Нов Дом 1“ ООД и е посредничил при сключване на предварителния договор между страните.Св.С. посочи, че единствените плащания са били по предварителния договор, а комисионна за посредничество не е била изплащана.Такава се изплащала след приключване на сделката и то по банков път.Като свидетел бе разпитан и пълномощника на продавача на имота –св.Р.Д., от които показания се установи, че на 05.02.2020г. е бил извикан в офиса на „Нов Дом 1“, където е подписал предварителен договор за продажбата на имота.Свидетелят посочи, че купувачите заявили, че са дали пари на брокера и в момента нямат в себе си други и за това щели да дойдат на следващия ден да му донесат левовата равностойност на 1 000 евро.Те спазили обещанието си и на следващият ден му занесли съответната сума, за предаването на която му дали и разписка.При предявяване на предварителния договор св.Д. заяви, че не е получавал сума в размер на 2 000 евро, както е записано в договора, а само 1 000 евро.Съдът кредитира показанията и на този свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 561740-F587910/17.02.2021г. е издадено от компетентен орган- от Директора на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него е посочена датата и мястото на нарушението, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.Направените след предявяване на акта възражения са били разгледани, с което наказващият орган е 4 изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Наказанието за нарушението е индивидуализирано, а правото на защита на жалбоподателя не е накърнено по никакъв начин , тъй като е упражнено в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира обаче, че неправилно административно- наказващият орган е пиел, че от страна на „Имот в БГ“ ЕООД е допуснато нарушение на данъчното законодателство.От приложените по преписката писмени доказателства, както и от показанията на св.С.С. и св.Р.Д., е видно че предварителния договор е бил подписан в офис, стопанисван от друго юридическо лице- „Нов Дом 1“ ООД. Това е дружеството, което е публикувало обявата за продажба на имота в с.Кранево.Св.С. в показанията си в хода на съдебното следствие заявява, че е работел като брокер към „Нов Дом 1“.
Анексът към предварителния договор също е изготвен на лист с логото на това дружество.Купувачът –М.И., както и продавача - св.Р.Д., също описват, че агенцията , която е била посредник на продажбата е „Нов Дом 1 „ ООД.Единствените доказателства за това, че между двете дружества има връзка, са приложените договори за франчайз и анексите към тях.Те обаче не са достатъчни да обосноват категоричен извод, че паричната сума от 4 000лв., е била предадена именно на „Имот в БГ „ ЕООД.
Обстоятелството, че управителя на това дружество и св.С. са присъствали на сделката, не води до извод, че нарушението е доказано , доколкото в случая е ангажирана безвиновната отговорност на юридическото лице, а не личната отговорност на неговия управител или на служител в него.В този смисъл е и Решение № 853/21.06.2021г. по адм. дело № 310/2021г. на Административен съд-Варна.