Решение № 97 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502327 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1487/25.02.2020г., постановено по гр.д. № 15591/2017г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на Е. Б. М. сумите, както следва: 100 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга М. Л., както и сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в лично претърпени травми следствие от ПТП, настъпило на 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 30.11.2017г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 542 лв. съдебни разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 130 000 лв., като неоснователен в тази част, а акцесорните искове за периода до 30.11.17г.

Със същото решение Е. Б. М. е осъден да плати на ЗК „Лев инс“ АД сумата от 55 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/, както и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр.чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ЗК „Лев инс“ АД е осъдена да плати на адв.М. сумата от 4 530 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а по сметка на СГС сумата от 6 000 лева - държавна 1 такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Е. Б. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 130 000 лв., и моли съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на неговата съпруга М.. Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претьрпеннте и доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост.

Изтъква факта, че справедливият размер би бил 130 000 лв., така както го е определил и поискал с исковата молба, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на жената, с която е решил да създаде семейство и да прекара остатъка от живота си. Несъмнено тази загуба е една от най-тежките и трудни за преодоляване. Възможно е ищецът да не създаде друго семейство след това. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата като моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че законът и съдебната практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в държавата, от една страна, и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, от друга.

Първоинстанционният съд е взел предвид горните обстоятелства за определянето на размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, като е определил същите в съответствие с принципа за справедливост и константната практика на съдилищата в страната относно дължимото обезщетение към 2016г. При определяне размера на присъденото по делото обезщетение за настъпили вследствие смъртта на М. Н. Л. неимуществени вреди за Е. М. е отчетено и непоставянето на предпазен колан от пострадалата Л., както и неговата ефективност в съответствие с механизма на произшествието. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Е. М. е депозирал обективно съединени искове против ЗК „Лев инс“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумите: 130 000 лева и 50 000 лева /обезщетения за неимуществени вреди - следствие от ПТП от загубата на неговата съпруга и лични травми/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, 2 считано от 10.11.16г. Посочва, че на 10.11.16г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинала М. Л. /наследодател; съпруга на ищеца/, съответно ищецът е претърпял физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено виновно от С. С. - деликвент.

Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП /в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на С. С./ са удостоверени с наличният по делото писмен и гласен /събран по делегация/ и експертен доказателствен материал. Към датата на ПТП С. С. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Затова претендира за загубата на своята съпруга че е понесъл неимуществени вреди - болки и страдания, които оценява на 130 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е осъществен деликт от страна на застрахования при тях водач, евентуално твърди наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а. Фолксваген пасат, който също е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е следвало да се движи възможно най-вдясно на пътното платно, а не по средата. Твърди, че починалата е била без поставен предпазен колан, като релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че н а 10.11.2016 г. около 20,30 часа в условията на тъмнина по второкласен път ІІ-81, км. 103+500 в посока от гр. Монтана към гр.Лом се е движил л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № ********, управляван от Е. Б. М. със скорост от около 67 км/ч. В същото време срещу него се е движил л.а. „Хонда ЦРВ“,с per. № *******, управляван от С. М. С. със скорост около 83 км/ч. По неустановени причини л.а.

Хонда се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за движение на л.а. Фолксваген Пасат.

Когато л.а. Хонда е започнала да навлиза в лентата на л.а. Пасат от около 34 метра преди удара, водачът на л..а Пасат е възприел опасността и е реагирал чрез аварийно спиране, когато е бил на около 28 метра преди удара, но въпреки това не е успял да спре, защото опасната му зона е 55 метра. Водачът на л.а. Хонда не е реагирал и не е предприел спиране.

Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. Фолксваген Пасат, при скорост на л.а. Хонда около 83 км/ч и на л.а Пасат около 47 км/ч. От удара л.а. Пасат е бил върнат назад на около 7,5 метра. Поради по голямата си кинетична енергия л.а. Пасат е продължил напред на около 7 м., но поради ротацията си се е завъртял по посока обратна на часовника и се е преобърнал на лявата си страна, като се е спрял на банкета. За водача на л.а. Фолксваген Пасат ударът е бил непредотвратим. Водачът на л.а. Хонда е имал възможност да не допуска навлизане в лентата за насрещното си движение. Каква е причината за това навлизане е неизвестно.

От заключението на депозираната на л.123 комплексна автотехническа и медицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че причината за настъпване на произшествието е в действията или по-скоро в бездействието на водача на л.а. Хонда, допуснал навлизане в насрещната пътна лента, където е настъпил непредотвратим челен удар. Ето защо неоснователно е възражението за наличието на независимо съизвършителство на двамата водачи, тъй като пострадалият не се е движел възможно най-вдясно на пътното платно.

Механизмът на получените увреждания, установени при аутопсията на трупа на М.

Н. Л. е удар с/или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила, каквито са и частите от интериора на автомобила. Основният удар, причинил най-тежките увреди на починалата, е в областта на гръдния кош и корема. Има и охлузвания и охлузни рани по предните повърхности на двете подбедрици. Ударът е бил челен и леко кос. Телата на 3 пътуващите в л.а.Пасат са политнали напред с незначително отклонение наляво на около 3 градуса. Силата на удара е била около 650 кг. Непосредствената причина за смъртта на М. Н.

Л. е острата вътрешна кръвозагуба, развила се на базата на тежката съчетана гръднокоремна и гръбначно-мозъчна травма е разкъсването на аортата и черния дроб, довела до остро обезкръвяване на вътрешните органи. При челния удар телата на пътниците са политнали напред с леко отклонение наляво на около 3 градуса, независима дали са били с колен или бе. Но при поставен предпазен колан ще останат на седалките си с малко движение напред на телата си до около 10 см. Към момента на настъпване на ПТП ищецът Е. Б. М. и съпругата му М. Н. Л. са били без поставени предпазни колани, според вещите лица. Този извод се базира на факта, че в приложените документи по делото, не са описани външни увреждания в областта на гръдния кош и корема на пострадалите, които биха могли да се приемат за специфични от поставен предпазен колан /т.н.коланна травма/. Описаните увреждания на вътрегръдните и вътрекоремни органи, биха могли да се получат и при поставени предпазни колани, при голяма кинетична енергия на удара. Видно от приложеният огледен протокол, има деформация на волана, най-вероятно от тялото на водача, при преместването му напред, вследствие на удара. Ако няма деформация на автомобила и навлизане на части от купето навътре, може да се направи извод, че водачът е бил без предпазен колан при инцидента. Направлението на удара при М. Н. Л. е в преднозадна посока. При удара, тялото се е придвижило напред. Ако няма деформация на автомобила и навлизане на части от купето навътре, може да се направи извод, че и починалата М. Л. е била без предпазен колан при инцидента.

В о.с.з. НА 30.01.2020Г. вещите лица заявяват, че дори и при правилно поставен колан посочените травми отново биха настъпили предвид механизма на ПТП и интензивността на удара.

Въпросът за наличието на съпричиняване не е предмет на въззивно обжалване, доколкото първа инстанция е приела за недоказано пълно и главно релевираното възражение на застрахователя, а последният не е депозирал жалба срещу решението.

На основание чл.271 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо влошаване положението на жалбоподателите.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е процесуално недопустимо произнасяне по направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан от починалата М. М.а.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св.

С. /пътник в л.а. / и М. /брат на починалата/ /разпитани в о.с.з. на 08.11.2018г., както и св.Ф., разпитан по делегация в о.с.з. на 24.04.2019г. пред РС-Монана /л.110/ Св. С. заявява, че: „Возех се в автомобила зад шофьора, в момента на инцидента.

Беше тъмно. Карахме с около 60-70 км/ч. Изведнъж видях едни светлини, които идват към нас и една кола се вряза в нашата, в нашето платно. Ние си бяхме в нашето платно и тогава изведнъж идващата кола навлезе в нашето платно. На предната седалка беше съпругата на Е., която загина. Аз бях без колан. Е. и съпругата му бяха с поставени колани." Въз основа на показанията на св.М., кредитирани при условията на чл.172 ГПК, се установява, че брат му и починалата живеели заедно, разбирали се много добре. Смъртта на съпругата му се отразила много тежко физически и емоционално. От този момент Е. спрял да работи.

Св.Ф. уточнява само, че заварил ПТП и отишъл да помогне на пострадалите, за да отворят вратите на л.а. видял жената на предната седалка, но вратата от дясно била смачкана, явно ударът е бил повече откъм нейната страна. Коланът се бил оплел в краката й и се наложило да го отреже.