Решение № 117 от 16.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Ямбол, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20222300100013 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Й. П. от гр.*, депозирана чрез пълномощник - адв.Б.Я. от АК-Бургас, с която против "ЗК ЛЕВ ИНС"АД гр.София са предявени в обективно съединяване искове по чл.432, ал.1 от КЗ – иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.08.2020г. около 19.40 часа, в района на 468-ми километър на първокласен път I-6, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция за определяне на изплащане на застрахователната претенция пред ответното ЗД до окончателното изплащане и иск за заплащане на сумата от 1 794.50 лв. след предприето увеличение по чл.214 ал.1 от ГПК, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, която сума включва 1 238.30 лв. – вреди за ремонт на мотоциклет „Хонда“, собственост на ищеца и 556.20 лв. за средства изплатени при лечението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 01.08.2020г., около 19.40 часа се движел в района на 468-ми км. на първокласен път № I-6, управлявайки собствения си мотоциклет марка „Хонда“, модел ЦБ 600 Ф, с рег.№У 0765 В. В този момент в насрещната пътна лента се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел А8 Куатро, с рег.№А 3472 НМ, управляван от Е.Х.Х..

Водачът на л.автомобил предприел маневра – изпреварване и навлязъл в пътната лента, в която се движел ищеца. За да избегне челния удар ищецът насочил движението на мотоциклета си в образувалия се своебразен коридор между л.а.“Ауди“ и изпреварвания от него автомобил. Въпреки това, последвал страничен удар между мотоциклета и л.а.“Ауди“, вследствие на който ищеца загубил контрол над мотоциклета, паднал на пътното платно, претърколил се няколко пъти и останал да лежи на земята. Мотоциклетът продължил движението си напред и спрял до страничната мантинела. Въпреки допуснатото ПТП, водачът Е.Х.Х. продължил движението си без да спре.

Вследствие на инцидента и нетърпимата болка, която усещал в крака си, ищецът изпаднал в травматичен шок. С автомобил на Спешна помощ бил откаран до УМБАЛгр.Бургас, където след първоначални прегледи се установило, че е получил фрактура на медиалния малеол на десния голям пищял с разкъсване на тибиофибуларната става. На 1

04.08.2020г. ищецът бил настанен в Отделение по Ортопедия и травматология при УМБАЛгр.Бургас, където впоследствие му била извършена операция на пострадалия крайник като била поставена метална шина за укрепване на счупената кост. В следващите няколко дни имал остри и постоянни болки в областта на оперирания крайник и въпреки прилагането на силни обезболяващи медикаменти, болката не намалявала, не можел да спи, бил изнервен и всичко това се отразило на психичното му състояние. Бил изписан от болничното заведение на 10.08.2020г., като след това лечението му продължило в домашни условия. На 26.01.2021г. ищецът бил приет в МБАЛ“Св. Пантелеймон“АД-гр.Ямбол, където му била извършена повторна операция, при която извадили металната остеосинтеза, поставена при първата операция. Под наблюдение в болницата останал до 29.01.2021г., когато бил изписан. Възстановяването от последната операция продължило до края на месец февруари.

След това в следващите няколко месеца бил подложен на рехабилитационно лечение за възстановяване на движението на крайника, като до приключване на лечението движението му било значително ограничено. В резултат на получените травми ищецът сочи, че имал остатъчни последици, изразяващи се в оперативни белези, появяващи се болки при продължително натоварване на увредения долен десен крайник, като при резки климатични промени чувствал болки и ограничен обем на движението, трудно заспивал, сънувал кошмари, станал много напрегнат и раздразнителен. Наложило се да потърси помощ от специалист психиатър.

В иск.молба се сочи, че по повод на ПТП е било образувано ДП № 237 ЗМ-192/2020 година по описа на РУ- Айтос вх. № ТОА933/2020г. по описа на РП-Бургас-ТО Айтос. На 12.07.2021г. по НОХД №239/2021г. по описа на Районен съд-Айтос е било сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство между подсъдимия Е.Х.Х. и неговия защитник от една страна и Районна прокуратура- Айтос от друга страна, като с постановеното Определение за одобряване на споразумението на Х. е било определено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години и на основание чл.343г вр. чл.49, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

Ищецът твърди, че увредилият го автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника "ЗК ЛЕВ ИНС"АД с полица №BG 122 120002124034, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени вреди. Излага се в иск.молба, че с писмена молба на 17.09.2021г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция до застрахователното дружество на виновния водач – ответника "ЗК ЛЕВ ИНС"АД, за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществените вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие. С писмо, получено на ел.поща на 08.12.2021г. ответното дружество обаче определило крайно занижени обезщетения за имуществени и неимуществените вреди, които не съответствали на справедливостта и съдебната практика, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящите искове по съдебен ред. Поради това същият моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди от ПТП в размер на исковата сума от 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция за определяне на изплащане на застрахователната претенция пред ответното ЗД до окончателното изплащане, както и да му заплати обезщетение за имуществени вреди от ПТП в размер на исковата сума /след допуснатото уточнение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/ от 1 794.50 лв., която сума включва 1238.30 лв. – вреди за ремонт на мотоциклет „Хонда“, собственост на ищеца и 556.20 лв. за средства изплатени при лечението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, определяемо съгласно условията на договарянето му по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА 2 съобразно с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към исковата си молба ищецът съобразно процесуалните правила е приложил писмени доказателства и е направил доказателствени искания за ангажиране на гласни и писмени доказателства и за допускане на експертизи.

Ответникът – "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК

121130788, чрез процесуалният си представител – адв.Т.П. от АК-гр.София, се е възползвал от предоставената му възможност и в срок е депозирал писмения си отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, по основание и размер. Твърди се, че застрахователната компания е направила всичко възможно, за да обезщети ищеца извънсъдебно, но до споразумение между страните не се стигнало.

Ответникът твърди, че вина за пътния инцидент имал не само Е.Х., но и самият ищец П. Й. П., тъй като налице от негова страна било съпричиняване на вредоносния резултат. В тази насока се изтъква, че мотоциклетистът П. е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като е бил длъжен при избиране на скоростта си да се съобрази с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко препятствие. П. се е движил с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре, когато е възникнала опасността. Мотоциклетистът П. е нарушил и чл.21 от ЗДвП, тъй като е избрал да се движи със забранена за пътния участък скорост. Твърди се, че същият е управлявал мотоциклета си без включена къса светлина отпред, с което е станал трудно забележим за водача на л.автомобил „Ауди“, с peг. № А 3472 НМ, който е взел решение да изпреварва. Тези действия на мотоциклетиста П. били в нарушение на чл.75 от ЗДвП. Сочи се, че ищецът е нарушил и чл. 44, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е осигурил достатъчно странично разстояние между неговия мотоциклет и процесното МПС – л.а.

„Ауди“, както и е нарушил и чл. 44, ал.2 от ЗДвП, тъй като при устанояване от негова страна, че разминаването не е могло да се извърши безопасно, е бил длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещото се МПС. Според ответника следва да се вземе предвид и факта, че ищецът П. е управлявал мотоциклет, който не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".

Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба сума за претърпени неимуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорена е и претенцията за настъпили имуществени вреди в размер на 1100 лева за ремонт на мотоциклет „Хонда“, като в тази насока се изтъква в отговора на иск.молба, че по делото няма доказателства за изплащането на такава сума от страна на ищеца. Оспорва се, че платената от ищеца сума от 1 100 лв. е била за ремонт на увредените части на мотоциклета. Оспорена е и претенцията за законни лихви като са изложени доводи за неоснователност.

С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове, като претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение за цялостно процесуално представителство. Съобразно процесуалните правила с отговора си ответникът е представил писмено доказателство и е заявил доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства и за допускане на експертизи.

Като трето лице-помагач на страната на ответника на основание чл.219 ал.1 от ГПК, е конституиран Е.Х.Х., с ЕГН ********** от с.***

В о.с.з. исковете се поддържат от ищеца П. Й. П. и от пълномощника му - адв.Я., който пледира за уважаването им изцяло, като представя и подробна писмена защита и претендира в полза на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, което да бъде определено съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер, 3 съобразен с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявено е възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – за прекомерност на направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от пълномощника му по делото.

Ответникът - застраховател изпраща за процесуален представител адв.П., който поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения и оспорвания за неоснователност и недоказаност на исковете в претендираните от ищеца размери, включително и оспорването на исковите претенции над сумите, предложени от застрахователя, а именно: - в размер на 17 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 556 лева – обезщетение за имуществени вреди. Заявена е претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ответника, Е.Х.Х., не е депозирал в предоставения му с Определение №113/02.03.2022г. 1-месечен срок писмен отговор, както и макар и да се явява в първото по делото о.с.з., не е изразило становище по исковите претенции на ищеца.

ЯОС като взе предвид доводите и становищата на страните, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се съобрази със закона, прие за установена следната фактическа обстановка: