Определение № 125 от 25.07.2025, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Н., 25.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова като разгледа докладваното от Галина Николова Частно наказателно дело № 20253620200301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 НПК.

Постъпила е жалба от Р. В. Н. от гр. В. срещу Постановление за потвърждаване на отказ да се образува наказателно производство на Прокурор при ОП Шумен от 08.07.2025 г. по прокурорска преписка с вх. № 2227/2025г.

Жалбата е подадена на 21.07.2025 г. в РС Н..

Жалбата е подадена с пощенски плик, с изходящо клеймо от 21.07.2025 г. в гр. В..

Жалбата е подписана и в нея се сочат конкретни основания за оспорване на обжалвания акт.

По допустимостта на жалбата.

Съгласно чл. 213, ал. 4 НПК, потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл.

225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл.

379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

Жалбата е подадена срещу постановлението на ОП Шумен, с което е потвърден отказа на РП Шумен да образува наказателно производство по посочените в сигнала на 1 жалбоподателя престъпления.

Обжалваното постановление е получено от жалбоподателя на 12.07.2025 г., което се установява от изисканите допълнително данни за връчването му. Посоченият ден е събота (неприсъствен) и срокът имтича на 19.07.2025 г., което е отново неприсъствен ден (събота).

Поради това подадената в първия присъствен ден на 21.07.2025 г. жалба е допустима.

От посоченото в обжалвания прокурорски акт се установява, че от жалбоподателя е бил подаден сигнал за извършени от църквата в с. М., общ. Н., обл. Шумен престъпления кражба или обсебване на вещи, които жалбоподателят бил дарил на храма.

Съгласно постановлението, обсъждани са като възможни следните престъпления – по чл. 194, ал.1 НК и по чл. 206, ал.1 НК, доколкото същите предвиждат наказания лишаване от свобода за повече от 5 години, което по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК е тежко престъпление.

Така посочените престъпления дават основание за обжалване на постановлението на ОП Шумен, съгласно чл. 213, ал. 4, предл. 1-во НПК.

Останалите престъпления, за които жалбоподателят е претендирал не са тежки и за тях жалбата е недопустима.

Разгледана по същество жалбата, съдът установи следното:

Жалбопоадтелят, който живее в гр. В. на 25.04.2025 г. посетил с. М., където има наследствен имот. Преди около 3 месеца, когато пак бил в селото, бил посетил църквата на селото и бил установил липсата на част от дарени от него преди години движими вещи – 2 маси и 18 стола пластмасови, както и 3 бр. флакони с кафява боя, спрей. Между двете посещения в селото, той бил разговарял с енорийския свещеник, отец А., и бил разбрал от него, че поддържането на храма се осъществява от св. Т. от селото, а баба Н., която живее срещу църквата има ключ за нея и тя отваря храма.

Така на 25.04.2025 г., жалбоподателят отишъл при св. Т. Т. да го пита за липсващите вещи – маси, столове и боя, като го бил обвинявал, че ги е взел. При разговора според жалбопоадтеля, св. Т. го бил обидил и наранил, както и му бил казал, че нищо от това, в което го обвинява не е вярно.

По делото са разпитани като свидетели енорийският свещеник на храма, както и други свидетели. Според посоченото в сведението от св. А. С., от храма няма липсващи вещи, дарените от жалбоподателя два фотьойла били счупени и ненужни за храма, а столовете и масите си били там. Част от столовете били пребоядисани в кафяво, тъй като били на цвят зелени. Свещеникът сочи, че от храма няма липси.

Свидетелката Н.Ж. сочи, че дарените маси и столове са си в храма, а фотьойлите били изхвърлени.

2

Съдът намира, че в случая, доколкото се твърди извършено от жалбоподателя дарение на движими вещи, 2 бр. маси и 18 бр. столове и 3 бр. флакони боя, са предоставени безвъзмездно за ползване от Храм „***“ в с. М., чийто енорийски свещеник е отец А. С., то единствено той е този, който би могъл да твърди или не наличието на липси от имуществото на храма. Такива твърдения не се съдържат, напротив налице е категоричен отговор, че липси няма. Боите били използвани по предназначение, но са боядисани едва 4 стола.

Масите и столовете били налични.

Твърденията за липси на дарените от жалбоподателя пластмасови изделия, могат да бъда обсъждани единствено като проява на активна гражданска позиция, но същите не кореспондират с установените и събрани по преписката доказателства, още повече, че при дарението на същите, между дарителя и дарения не е бил изготвен приемо – предавателен протокол или друг удостоверителен документ. Това се признава и от самия жалбоподател в жалбата му, че не му е бил издаван абсолютно никакъв документ да извършено дарение.

В този смисъл от значение за това дали има липси от имуществото на храма, релевантни са твърденията на енорийския свещеник, а не на жалбоподателя.

В този смисъл, съдът приема, че в действителност липсват данни за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

Относно соченото от жалбоподателя евентуално обсебване или длъжностно присвояване, също не са налице индиции за такова, доколкото отново водещо е отношението на собственика на вещите към имуществото на църквата. Според казаното от св. С., всичко дарено от жалбоподателя е налично в църквата, което означава, че няма липси, а обсебване или длъжностно присвояване е възможно в случай на липси на имущество, което е било част от имуществото на храма и което е престъпление против собствеността, извършено от лице притежаващо специфично качество на владелец или пазач. Липсата на отнети вещи от оборудването на църквата, прави безпредметно изследването на каквито и да е форми на престъпление против собствеността. Свидетелката Н.Ж. не притежава такова качество, това, че разполага с ключ за да отваря църквата не я прави владелец или пазач, поради което единствено меродавни и за квалификацията по чл. 206 НК е казаното от св. С., че няма липсващи вещи.

Това изключва и възможната друга хипотеза на длъжностно присвояване на част от дарените от жалбоподателя вещи, т.е евентуално и престъпление по чл. 201 НК.

Относно твърденията в жалбата, че не е извършвана проверка по отношение на отправените му закани за убийство от страна на св. Т., следва да се подчертае, че към момента на подаване на сигнала на тел. 112, както и при снемането на сведенията от полицейските служители, съгласно докладна записка от 25.04.2025 г., приложена към преписката, не се установяват подобни твърдения. Оплакванията са за възникнала разправия между жалбоподателя и св. Т., като самият жалбоподател е отишъл при него и му е искал обяснения, за масите и столовете, като го обвинявал, че ги е взел и си е боядисал с боите вратата. За това и случилото се дърпане и обиди от св. Т., самият жалбоподател е съобщил 3 пред полицаите, но от сведението, дадено от него на л. 3 от преписката се сочи само, че след като Т. започнал да го псува, да му дърпа дрехите, и с юмруци да го удря няколко пъти по лицето и гърдите, той веднага тръгнал. Никъде не е посочено от него, че са му били отправяни закани с убийство и пр.

Подобна версия се изтъква за първи път едва в жалбата срещу постановлението на РП Шумен. Това твърдение на жалбоподателя излиза извън първоначално посочените от него данни, поради което и не е било предмет на проверка и установяване.

Въз основа на горното, съдът намира, че изводите относно липсата на данни за извършено престъпление и направения въз основа на това отказ за образуване на наказателно производство са обосновани.

Дори и да има липсващи по брой маси и столове от тези, които жалбоподателят е дарил на храма (въпреки, че свидетелските сведения сочат, че няма такива) то стойността на липсващите вещи би била незначителна. Касае се не за закупени нови движими вещи, а за употребявани, непотребни вещи, някои от които са били счупени и негодни за ползване по предназначението им. Това обосновава и направения от ОП Шумен извод за евентуалната малозначителност на евентуално престъпно посегателство, което по смисъла на чл. 9, ал.2 НК не е престъпление.

Съдът намира, че не са допуснати нарушения на НПК, довели до нарушаване правата на страните, а изводите на прокурора от ОП Шумен са обосновани и законосъобразни, поради което постановлението следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.213б, ал. 2 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.07.2025 г. на Окръжна прокуратура Шумен, с което е потвърдено Постановление от за отказ да се образува наказателно производство по прокурорска преписка с вх. № 2227/2025г.

Определението може да се обжалва и протестира пред окръжен съд Шумен в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на Районна прокуратура Шумен и на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4