Определение № 2461 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 548/2023
- Вид
- Определение № 2461
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2461 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500548 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 28.08.2023 г., подадена от Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *************************************, чрез адвокат И., с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК се иска да бъде допуснато изменение на Решение № 751/02.06.2023 год., постановено по настоящото дело в частта за разноските.
Молителят е отправил искане същото бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати сумата от 974.75 лева (деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В условията на евентуалност се иска да бъде намалена присъдената сума.
В срока за отговор от отсрещната страна е постъпило становище за неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните, намери следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и при наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Спазен е едномесечният срок за подаването й, доколкото в настоящия случай решението е обжалваемо. Предвид посоченото молбата е допустима, поради което следва да се прецени основателността й.
С Решение № 751/02.06.2023 год. е потвърдено Решение № 3975 от 26.11.2022 г., постановено по гр. д. №18624/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVIII гр. състав и е осъден Г.
О.
Б.,
ЕГН
**********, с адрес:
************************************* да заплати на адвокат В. Ц. С., АК Пловдив, сумата от 974.75 лева (деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.
Т. Ц. за производството по настоящото въззивно гражданско дело № 548/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
По релевираните съображения в молбата по чл.248 ГПК съдът намира 1 следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай на основание чл. 36, ал. 2 от ЗА определя възнаграждението в размер не по нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две и те трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена да заплати разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Адвокатското възнаграждение, когато е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната, изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и настоящият казус/вж.л.37 от гр.д.№18624/2021 г. на ПдРС/, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена да заплати разноски. В чл. 38, ал. 1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора.
Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между страните по договора представляван и представител, което обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА не е императивна, доколкото предвижда 2 възможност, уредена в интерес на адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното процесуално представителство, а не в края на производството, както би било при останалите видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да бъде гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен при събирането на вземането си, в случай че изходът на спора не е бил благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се възползва от тази възможност или първо да изпълни задължението си по процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение според резултата от спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА.
По делото в представения договор за правна помощ на ответника е посочено, че той се представлява безплатно, включително и пред Окръжен съд, от адвокат В. С., по смисъла на чл. 38 ЗА. При определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА съдът следва да отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът не може определи по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 974,75 лева, която сума следва да се присъди в полза на адвокат В. Ц. С..
Като е присъдил сумата от 974,75 лева, съдът е постановил правилен съдебен акт, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 28.08.2023 г., подадена от Г. О. Б., ЕГН **********, с адрес: *************************************, чрез адвокат И., с която е поискано изменение на Решение № 751/02.06.2023 год., постановено по в.гр.д.
№ 548/2023 год. по описа на ОС Пловдив, VII граждански състав, по реда на чл. 248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4