Решение № 211 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Мария Стоянова като разгледа докладваното от Светлана Методиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600933 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С Присъда № 147 от 30.07.2025 г., постановена по НЧХД № 1339/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI наказателен състав съдът е признал подсъдимия П. Н. Т. с ЕГН ********** за невиновен за това на 12.11.2023 г. в гр. Пловдив да е разгласил позорно обстоятелство за другиго – за С. М. Б., ЕГН: **********, със следните думи: „Здравейте, от днеска имам нови истории, ще останете потресени колко хора са измамени от С. Б.. Първият, който е завлякъл с много, ама много злато, това е А. Н.“ и позорното обстоятелство да е разпространено по друг начин – чрез публикуване на видеоклип в социалната мрежа „Фейсбук“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство и е постановил частният тъжител да заплати по сметката на съда направените от съда разноски в производството, а тези, направени от страна на тъжителя - да останат за негова сметка.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба само от тъжителя С. Б., чрез защитника му адв. Д. Б., с твърдение за издаването й в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и искане същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

Срещу въззивната жалба е депозирано възражение от адв.Ц., защитник на подсъдимия Т., в което се излагат подробни съображения в подкрепа на 1 искането жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а присъдата да бъде потвърдена като правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Прави се искане за присъждане на направените разноски от подсъдимия пред въззивния съд.

Допълнително пред настоящата съдебна инстанция е депозирано писмено становище по въззивната жалба от тъжителя Б., чрез повереника му адв. Д.Б., в което подробно се излагат съображения в подкрепа на искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Изрично е направено възражение по размера на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение за защитник.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от поверениците адв. У. и адв.Б., всеки от които изразява подробно становище по същество. Тъжителят жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е взел лично становище по съществото на делото.

Подсъдимият Т., също редовно призован, не се е явил в съдебно заседание. Защитникът му адв.Ц., излага становище по същество и моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на направени разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице, като относно съобразяване на срока на депозирането на въззивната жалба съдът е взел становище още в определението си за насрочване на делото.

Разгледана по същество въззивната жалба настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е било образувано по частна тъжба, депозирана от С. М. Б. против П. Н. Т. и водено за престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1,т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК, както надлежно е била дадена правна квалификация на описаното в тъжбата престъпно деяние с разпореждането на съдията -докладчик по даване ход на тъжбата от 03.06.2024 г.

За да постанови присъдата си РС Пловдив е провел съдебно следствие, като е приел за установена в мотивите към съдебния си акт следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Н. Т. е роден на **** г. в гр. П., б., български гражданин, живущ в гр. П., ул. ******, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********. Подсъдимият се познавал с частния тъжител С. М. Б., като първоначално двамата поддържали приятелски отношения. На неустановена по делото дата, но преди 10.11.2023 г. подсъдимият Т. закупил от частния тъжител Б. 1 брой дамски часовник с марка „Ролекс“, за сумата от 11 000 лева. Подсъдимият заплатил изцяло тази сума на тъжителя. Няколко дни след сделката обаче и тъжителят, и подсъдимият 2 разбрали, че действителната собственичка на часовника не била дала съгласие за неговата продажба. По делото не се доказва частният тъжител Б. да е имал познание за липсата на съгласие от собственика към момента на придобиването на часовника, който му бил предоставен от трето лице.

Собственичката на вещта подала сигнал до органите на Министерството на вътрешните работи, по който било образувано досъдебно производство № 951 от 2021 г. по описа на РУ Сливен при ОДМВР – Сливен. В хода на това производство подсъдимият Т. бил призован и предал доброволно часовника, който бил закупил за сумата от 11 000 лева от частния тъжител Б.. След този момент отношенията между частния тъжител и подсъдимия се влошили, като последният смятал, че бил измамен при сделката от продавача. Подсъдимият Т. подал пред Районен съд – Пловдив искова молба срещу тъжителя Б. с правно основание чл.189, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл.188 от ЗЗД, с която искал тъжителят да бъде осъден да му заплати сумата от 11 000 лева, представляваща цената по разваления договор за продажба на часовника с марка „Ролекс“. Съдът с Решение № 3646 от 09.08.2023 г. по гр. дело № 4669/2022 г. по описа на РС – Пловдив уважил изцяло иска на подсъдимия, като осъдил тъжителя Б. да заплати ищцовата претенция от 11 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Решението било потвърдено изцяло с Решение № 238 от 21.02.2024 г. по в.гр.д. № 3086/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

На 10 ноември 2023 г. във фейсбук профил, който към момента на съдебното следствие е регистриран на потребител с имена „П. А. П.“, бил публикуван видеозапис, на който се виждал подсъдимият П. Н. Т., стоящ седнал във вътрешността на автомобил. Камерата на записващото устройство била насочена към лицето на Т. и около него не се виждали други хора.

Записът бил с продължителност от 02:20 минути и на него се чувало подсъдимият да казва: „Здравейте, от днеска имам нови истории, ще останете потресени колко хора са измамени от С. Б.. Първият, който е завлякъл с много, ама много злато, това е А. Н.“. Назованото в записа лице с имената А. Н. бил свид. А. С. Н., който познавал и подсъдимия Т., и частния тъжител Б..

Свидетелят Н. нямал неуредени имуществени отношения с тъжителя, нито претенции към него да е бил излъган или измамен от поведението му. На датата на публикуването на видеозаписа във Фейсбук той станал общодостъпен за неограничен кръг лица. Той бил изгледан и от свидетелите А.

С. Н., А. А. С. и В. Т. Т.. Към момента, когато свидетелите гледали клипа, той бил публикуван във фейсбук профил, регистриран на потребител с имена „П.

Т.“. След като го изгледали, свидетелите Н. и С. не коментирали нищо с частния тъжител Б. за съдържанието на видеозаписа. Не го уведомили, че знаят за наличието на такъв запис и че го били гледали. За разлика от тях свид.

Т., след като изгледал във Фейсбук процесния видеоклип, на неустановена по делото дата, около 16 ноември 2023 г. отишъл при частния тъжител Б. и му разказал какво бил видял. Към този момент Б. вече знаел за публикацията и за нейното съдържание.

На 06.03.2024 г. частният тъжител Б. подал пред Районен съд Пловдив 3 тъжба срещу подсъдимия Т., по която било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.

Така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е посочил да е установил въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Н., С., Т. и отчасти от обясненията на подсъдимия Т., както и описаните от съда екранни снимки от интернет приложението „Фейсбук“ и справка за съдимост на подсъдимия, а също и от заключенията на назначените в хода на съдебното следствие съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза и от съдържанието на приобщеното веществено доказателство – 1 бр. флашпамет със запис на видеофайл.

Настоящата съдебна инстанция при извършената проверка намери, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния съд е проведено при спазване на предписанията на НПК, като съдът е провел пълноценно съдебно следствие, предоставяйки равни възможности на всяка от страните да ангажират доказателства според твърденията си в процеса и по свой почин е предприел мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Районният съд е извършил сериозен и изцяло споделим от настоящия съд анализ на доказателствата, при спазване на правилата за това.

Извършената оценка на отделните доказателствени източници, свързана с поставянето на разглеждане на всяко от доказателствата поотделно, съпоставката му с останалите доказателства и разглеждане на същите и в съвкупността им по един задълбочен и същевременно ясен начин, е довела до правилни крайни фактически, а оттам и правни изводи, като тази оценка е сторена по начин, който дава възможност да се изясни какво е вътрешното убеждение на съдебния състав при постановяване на присъдата му. Подробно в тази връзка е посочено кои доказателства и доколко се кредитират и кои не и по какви съображения, като така е бил съобразен и стандартът за изготвяне на обоснован съдебен акт. В тази насока и възраженията по въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, които на практика са и неконкретизирани, съдът намери за неоснователни.

Задълбоченият анализ на доказателствата е довел очаквано до обосновани изводи по правото, като районният съд подробно е обследвал всички аспекти, относими към съставомерността на процесното престъпление и е изложил изцяло споделими мотиви по установеността на авторството на инкриминирания израз, съответно автентичността на видеозаписа, от който той се извлича, квалификацията на заявеното с инкриминирания израз като позорно обстоятелство за подателя на тъжбата, а така също и факта, че то е неистинско и че е било разпространено посредством публикация в социалната мрежа „Фейсбук“. Първоинстанционният съд при направата на тези си изводи изрично е акцентирал отново върху доказателствените източници, от които действително се извличат конкретните установени от него обстоятелства.

Изложени са били съдържателни мотиви и касателно субективната страна на престъплението, като много коректно и изцяло в съответствие с правната теория и съдебната практика по въпросите на престъплението клевета е била 4 сторена дължимата проверка и относно възможността деецът да е действал в резултат от създадена негова предварително неправилна представа, или при т.нар. извинителна грешка, като с достатъчно аргументи тази възможност е била отхвърлена от съда.

За да стигне до заключението си относно необходимостта от постановяване на оправдателна присъда, районният съд е приел, на първо място, недоказаност на момента на извършване на престъплението, който е бил ясно и недвусмислено фиксиран в поставилата началото на производството тъжба. Този извод на първата инстанция се споделя и от въззивния съд. Правилно в тази насока е било акцентирано върху това, че моментът на извършване на престъплението е съществена негова характеристика, като е част от обстоятелствата, които очертават рамките на доказване в производството. В случая съдът се е позовал и на относима съдебна практика за момента на довършване на деянието в специфичната хипотеза на престъплението клевета, когато неистинските позорящи обстоятелства са разпространени чрез публикация в интернет пространството и обосновано е приел, че не се доказва на инкриминираната именно с тъжбата дата 12.11.2023 г. инкриминираното изказване на подсъдимия да е било публикувано в приложението „Фейсбук“. Изцяло споделими в тази насока са мотивите на съда, че такова публикуване следва да се приеме да е било осъществено на 10.11.2023 г., което е действително видно като дата на публикацията от приложените екранни снимки - както представената такава от самия подсъдим, така и изготвената и приложена при проведения в съдебно заседание пред районния съд следствен експеримент и това не противоречи и на събраните гласни доказателства от свидетелите, които са възприели въпросната публикация за приблизителното време, когато това е станало.