Решение № 4148 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4148 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

ГЮЛСЕВЕР Т. САЛИ-КАДИР като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506068 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20058411/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 50611/2017 г. на СРС, 52 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул.

******* срещу К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******, Д. К. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* и С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* (в качеството им на наследници на починалата в хода на процеса Н.В. С.) , действащи чрез процесуалния си представител адв. С. П. от САК искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД и ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца: К. А. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.

София, ж.к. „*******, ******* за сумата от 1299,13 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 413.94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2348.41 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 539.02 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; Д. К. К., ЕГН 1

********** за сумата от 324.78 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 587.10 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г.; С. К. С., ЕГН ********** за сумата от 324.78 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 25.07.2014 г. до 30.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 103.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба- 25.07.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 587.10 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 25.07.2014 г. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 134.75 лева и за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. Съдът е разпределил отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Недоволни от постановеното решение са останали ответниците, които в законоустановения срок подават въззивна жалба срещу решението, което оспорват като неправилно и незаконосъобразно. Възразяват, че съдът не е преценил представените доказателства, че топломерите са свалени и радиаторите са затапени, поради което и няма как до апартамента да е доставяна топлинна енергия. Възразяват, че двете дъщери не живеят на адреса, като представят и адресна регистрация. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло уважи предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приемат за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от [фирма] срещу К. А. С. /4/6 част/ с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 2319.48 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за сумата от 28.93 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 2348.41 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 532.57 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от 6.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 539.02 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Предявени са искове от [фирма] срещу Д. К. С. /1/6 част/ с правно основание чл.

200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 579.87 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за сумата от 7.23 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 587.10 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 133.14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от 1.61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 134.75 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Предявени са искове от [фирма] срещу С. К. С. /1/6 част/ с правно основание чл.

200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 579.87 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за сумата от 7.23 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2016 г., или общо сумата от 587.10 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 133.14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г. и за сумата от 1.61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 14.09.2014 г. до 15.06.2017 г., или общо сумата от 134.75 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-25.07.2017 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на процесния имот са задължени 3 да заплатят стойността на доставената за него топлинна енергия, което не са сторили.

Ответниците К. А. С., Д. К. С. и С. К. С., чрез адв.С.П.-пълномощник са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са е подали писмен отговор. Твърдят, че не са страна по облигационното правоотношение с ищеца, респ. не е собственици/ползватели на имота. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Претендират разноски.

С Определение от 16.03.2021 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца по делото е конституирано [фирма].

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, както е приел и в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като независимо от разминаването между мотивите на решението, в началото на които като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС, в диспозитива на решението съдът е приел за установено, че ответниците не дължат процесните суми на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорно по делото е дали ответниците – въззиваеми притежават качеството потребители на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността им за заплащане на процесните суми.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно 4 право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Въз основа на относимите по спорния въпрос писмени доказателства, въззивният съд приема следното. Законосъобразно и валидно е взето решение за присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа, за което свидетелстват, от една страна, подписания между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ООД Договор №1122 от 18.10.2001 год., и от друга страна, от протокола от проведеното общо събрание от 15.10.2001 год., на което е взето решение за сключване на описания договор.