Определение № 975 от 16.12.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. гр. Добрич, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500733 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. против Разпореждане №6360 от 07.11.2024г. на РС Добрич по ч.гр.д.№3523 по описа на същия съд за 2024г. (ел.дело №20243230103523), с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Й. А. Ю., ЕГН ********** с адрес гр.Д. за следните суми: 476,71 лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.04.2023г., сключен с „Банка ДСК“ АД, като впоследствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „***“ ЕООД, на основание чл.99 от ЗЗД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2024г.; 117,97 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.;

10,51 лв. – мораторна лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

Производството по по ч.гр.д.№3523 по описа на ДРС за 2024г. (ел.дело

№20243230103523) е образувано по подадено заявление от „***“ ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Й. А. Ю., ЕГН ********** с адрес гр.Д. за следните суми: 476,71, лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.04.2023г., сключен с „Банка ДСК“ АД, като впоследствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „***“ ЕООД, на основание чл.99 от ЗЗД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2024г.; 117,97 лв. – договорна 1 лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.; 10,51 лв. – мораторна лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение, като заповедният съд е приел, че длъжникът няма настоящ и постоянен адрес в РБългария.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи.

Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т.4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; и т.5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В конкретния случай са налице двете хипотези, обосноваващи отказ на съда да издаде заповед за изпълнение срещу физическо лице – първата се състои в липсата на постоянен адрес на физическото лице /по т.4/, а втората – в липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България /по т.5/, като следва да се подчертае, че второто предложение на двете хипотези се отнася само за юридическите лица.

В случая заявителят не твърди ответникът да има регистриран постоянен/настоящ адрес на територията на Република България, съответно липсват и доказателства за наличие на такъв. Изготвената справка от НБД „Население“ установява, че длъжникът Й.Ю. няма настоящ и постоянен адрес в РБългария. С оглед на горното съдът следва да извърши проверка само и единствено на втората отрицателна предпоставка, а именно налице ли е или не обичайно местопребиваване на територията на Република България за лицето.

В чл.48, ал.7 КМЧП е дадено легално определение на понятието "обичайно местопребиваване", според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Доколкото в ГПК липсва легално определение за "обичайно местопребиваване", приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.48, ал.7 КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.5, предл. 1 от ГПК. Доколкото заповедното производство е едностранно и формално, в тежест на заявителя е да установи както положителните, така и липсата на отрицателните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл съгласно чл.411, ал.2, т. 5, пр.1 от ГПК заявителят следва да докаже при условията на пълно доказване, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на Република България. За тази цел посочването в заявлението, че длъжникът е получил на адрес в град Добрич уведомлението за извършената цесия и за настъпила предсрочна изискуемост не е достатъчно. Обстоятелството, че на определен адрес ответникът е получавал писмена кореспонденция, не доказва, че длъжникът се е установил там преимуществено да живее или че е създал трайни връзки с това място или има намерение да създаде такива връзки. Отделно следва да се посочи, че нито със заявлението, нито с 2 настоящата жалба са представени доказателства, че ответникът е получавал кореспонденция на посочения адрес в гр.Добрич

Логиката на процесуалния закон за въвеждане на изискване за наличие на постоянен адрес на територията на България или доказателство за обичайното местопребиваване на длъжника на същата територия, следва от факта, че за него трябва да съществува обосновано предположение, че пребивава на посочения адрес, предвид възможността за уведомяване по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса и свързаните с това уведомяване процесуални последици. Поради това недопустимо е да бъде издавана заповед за изпълнение срещу длъжник, за който няма достатъчно писмени доказателства за факти, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че същият обичайно местопребивава на посочения в заявлението адрес.

В заключение следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6360 от 07.11.2024г. на РС Добрич по ч.гр.д.№3523 по описа на същия съд за 2024г. (ел.дело №20243230103523), с което е отхвърлено заявлението на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Й. А. Ю., ЕГН ********** с адрес гр.Д. за следните суми: 476,71, лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.04.2023г., сключен с „Банка ДСК“ АД, като впоследствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „***“ ЕООД, на основание чл.99 от ЗЗД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2024г.; 117,97 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.; 10,51 лв. – мораторна лихва за периода 23.10.2023г. – 23.08.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3