Решение № 13776 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13776 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110104344 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. И. К. и У. П. против „АСВ ЕООД“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 5 506, 60 евро или 10 700 лева, представляваща общо дължимо месечно трудово възнаграждение за периода от м. 04.2025 г. – м. 08.2025 г., от които сумата 2 753,30 евро, респ. 5 385 лв. за Г. И. К. и сумата 2 753,30 евро, респ. 5 385 лв. за У. П..

Ищците Г. И. К. и У. П. твърдят, че били служители в ответното дружество. Г. К. имала сключен договор №**/03.07.2023 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ и била назначена на длъжност „Чистач-хигиенист“, с код по НКПД *****, с място на работа гр. София. Поддържа, че основното месечно трудово възнаграждение било в размер на минималната работна заплата за страната, платимо до 30-то число на следващия календарен месец, а с допълнително споразумение №**/01.01.2025 г. било уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 077 лв. Твърди, че трудовото и правоотношение било прекратено на 31.08.2025 г. Ищцата поддържа, че за периода м.04.2025 г. – м.08.2025 г. не е получила дължимото трудово възнаграждение, въпреки че изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения. Претендира сумата 2 753,30 евро, респ. 5 385 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за посочения период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. У. П. твърди, че имала трудов договор №**/ 26.06.2023 г. сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ и е била назначена на длъжност „Чистач-хигиенист“, с код по НКПД *****, с място на работа гр. София. Поддържа, че основното и месечно трудово възнаграждение било в размер на минималната работна заплата за страната, платимо до 30то число на следващия календарен месец, а с допълнително споразумение №*7/01.03.2025 г.

1 било уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 077 лв. Твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено на 31.08.2025 г. Ищцата поддържа, че за периода м.04.2025 г. – м.08.2025 г. не е получила дължимото трудово възнаграждение, въпреки че е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения. Претендира сумата 2 753,30 евро, респ. 5 385 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за посочения период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „АСВ ЕООД“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, в тежест на ищеца е да установи следните правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера на уговореното трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/.

Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявените искове за основателни.

На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на 30.06.2026 г. е докладвана молба от процесуалния представител на ищеца, адв. П., която е 2 поискала постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.

Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.

С връчването на разпореждане от 26.05.2026 г. на ответника е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на ищеца. От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право. Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, без да го мотивира.

С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски. Те са представлявани от адв. П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, на която следва да се присъди сумата от 1600 лева или 857.44 евро.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 220.26 евро.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл.

140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което всички осъдителни диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "АСВ ЕООД" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „З“ № ***, да заплати на Г. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в София, ул. „П. Г.“ №*, на основание чл.128, т.2 КТ, 2753.30 евро или 5 385 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.04.2025г. – м.08.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.02.2026 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА "АСВ ЕООД" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „З“ № ***, да заплати на У. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в София, ж.к. „Х.Д.“ №**, вх. "*", ет. *, ап. ***, на основание чл.128, т.2 КТ, 2753.30 евро или 3

5 385 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода м.04.2025г.

– м.08.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.02.2026 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА "АСВ ЕООД" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „З“ № ***, да заплати на адвокат Я. И. П. , личен номер 1000805910 на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 857.44 евро, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ.

ОСЪЖДА "АСВ ЕООД" ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „З“ № ***, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 220.26 евро разноски по делото за държавна такса.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4